Българските ТЕЦ искат още шест месеца да заявят изключение от новите еконорми

Българските големи горивни инсталации като въглищните централи ще искат от Европейската комисия допълнителни шест месеца, за да подготвят заявленията си за изключването им от обхвата на приетите в края на април 2017 г. нови тавани за допустимо замърсяване със серен двуокис, азотни окиси, живак и др. Предлаганото удължаване на срока е заради необходимостта от извършване на замерване на нивата на живак, които у нас никога не са подлежали на контрол, а това е важно, за да се оценят бъдещите инвестиции в екосъоръжения. Подготвянето на по-пълна документация и анализи, с които да обосноват пред Брюксел необходимостта да им бъде разрешено изключение от приетите правила, ако цената на нужните вложения надхвърля ползите за обществото, е друг мотив за исканото повече време за подготовка на заявленията. Това е посочено във внесен в парламента доклад за предприетите действия от страна на енергийното ведомство за искането на Брюксел за по-строги еконорми, цитиран от ресорното министерство в петък. На 28 април 2017 г. Европейската комисия прие регламент относно прилагането на най-добри налични техники за големите горивни инсталации относно изхвърляните от тях вредни емисии във въздуха. Според документа, ако до 2021 г. въглищните централи не покрият поставените изисквания, да се прекратява работата им. Изключение ще се допуска само в случаите, когато цената на необходимите за намаляването на вредните емисии инвестиции се окаже прекалено голяма и доведе до огромно поскъпване на електроенергията. Всеки ТЕЦ самостоятелно трябва да си направи изчисленията и да кандидатства за дерогацията пред Изпълнителната агенция по околна среда, която после ще съгласува процедурите с Еврокомисията. Предвидено бе горивните инсталации да имат шест месеца за подготовка на документите от датата на обнародването на документа, което стана на 17 август 2017 г. Така срокът за подаване на заявленията за изключване от обхвата на регламента изтича през февруари 2018 г., а българските въглищни централи тепърва започват да мерят количеството изхвърлен живак от тях във въздуха, както и да се правят оценките за разходите спрямо ползите за околната среда и здравето на хората. От енергийното министерство посочват, че измерването на живак изисква продължителни изследвания от лицензирани лаборатории и затова искането на българските ТЕЦ е срокът за подаване на заявления за дерогация да се удължи до 16 август 2018 г. Това щяло да позволи . на деветте засегнати български въглищни централи да изготвят по-пълна и прецизна документация. На евентуална дерогация подлежат държавната ТЕЦ "Марица изток 2", двете т. нар. американски ТЕЦ "Ей и Ес Гълъбово" и ТЕЦ "КонтурГлобал Марица изток 3", както и мощностите на бизнесмена Христо Ковачки ТЕЦ "Брикел", ТЕЦ "Марица 3", ТЕЦ "Бобов дол", "Топлофикация Перник", "Топлофикация Сливен" и "Топлофикация Русе". Държавната, двете американски и централата на Ковачки "Брикел" наеха преди време международен консултант, който да извърши въпросната оценка на инвестициите и ефектът им върху цените на електроенергията. Според анализи на служебното правителство на Огнян Герджиков, обявени през март 2017 г., над 1 млрд. лв. ще струва привеждането на ТЕЦ-овете ни към новите екоизисквания. Изчисления на държавната ТЕЦ "Марица Изток 2" сочеха, че внедряването на нови очистващи инсталации ще доведе до поскъпване на тока от 27 до 35 процента. Другият вариант е да бъдат затворени почти всички въглищни електроцентрали в страната, което би означавало без работна да останат над 12 хил. души пряко и косвено заети в дейността на въглищните централи. Засегнати от директивата са обаче не само въпросните девет ТЕЦ-а, но и всичщи мощности над 50 МВ, сред които са заводски електроцентрали и топлофикационни дружества с инсталирани пречиствателни съоръжения. От енергийното ведомство припомнят, че е създадено координационно звено, което да подпомага операторите на големи горивни инсталации при кандидатстването за дерогация и ще се работи за постигане на изключение от еконормите съвместно с ресорните институции, парламентарно представени партии, български евродепутати, синдикални и работодателски организации.

Прочети цялата публикация