Пенка Апостолова – българката, която създаде в Канада йога-шаха

Пенка Апостолова емигрира в Канада през 1990 г. не по своя инициатива, а след съпруга си. По онова време – след падането на режима на Тодор Живков, страната прохожда по пътя на демокрацията в силно турбулентна среда. Съпругът на Пенка е убеден, че трябва да търси реализацията си в чужбина и заминава по отъпкания по онова време път – за Куба със спирка в Канада. Днес, след 27 години живот в Монреал, Пенка се чувства успешно интегрирана в канадското общество. Не съжалява за решението си, но и с интерес следи чрез интернет живота в родината. Споделя, че в Канада има голяма и задружна българска диаспора, която поддържа жива връзката с родината: издава свои вестници на български, организира турнета на български артисти в Монреал, Торонто и САЩ. Това е прекрасен начин да се събира българската общност, да видим нещо, което идва директно от България, споделя Пенка. Лесно ли се интегрират българите в канадското общество?

Има голяма разлика между българската емиграция от 90-те години на ХХ век и тази, от последното десетилетие, – обяснява Пенка. – Когато идвахме ние – първата голяма вълна от България, въобще не бяхме подготвени за емиграцията. Повечето от нас не знаеха езици. Нямахме идея как работи системата тук. Имахме само теоретична подготовка – от филмите. Нямахме и право да започваме работа веднага, защото тогава, за да останеш в Канада, трябваше да искаш политическо убежище. Днешната емиграция е много по-подготвена. Хората, които идват, говорят езици. Имат приготвени документи, дипломи. Могат буквално като пристигнат да започнат работа някъде. Моят случай беше по-различен. Не съм подавала молба за политическо убежище. Фактът, че мога да играя шах, ми помогна да ползвам статут за хора, които могат да допринесат за развитието на страната в различни области.

Може да се каже, че в Канада Пенка преоткрива себе си:

В България винаги съм играла шах. В Монреал започнах да уча шиацу масаж. В шиацу се практикуват меридианни упражнения. Моята учителка ми каза, че е добра идея да се насоча към преподаването на такива упражнения, тъй като съм много атлетична. Това ми отвори пътя към йогата и аз станах инструктор по йога. Но шахът е моята страст. Започнах да мисля, как мога да направя така, че да съчетая всичко, което съм научила досега. Седнах с идеята да направя детска програма за шах. Йогата беше отделно, не мислех за детски класове. Започнах да пиша представянето на моята работа: „Йогата идва от Индия… Шахът идва от Индия… Помага да се съсредоточим, да опознаем себе си…“. Тогава си дадох сметка, че тези две дейности са физическият и менталният аспект на едно и също нещо и идват от едно и също място. Така събрах йогата и шаха заедно и създадох уникална програма – йога и шах за деца, която до ден-днешен успешно работи.

В програмата се включват деца още от 5-годишна възраст. Според Пенка, колкото по-рано се научи да играе шах едно дете, толкова по-добре. Шахът помага на децата да развият различен начин на мислене, да се справят по-добре в училище. Учи ги да взимат правилни решения в живота, да предвиждат ходове напред. От друга страна, децата са по природа гъвкави, но с възрастта постепенно губят гъвкавостта си.



По системата на Пенка децата съчетават в рамките на едно занятие йогата и шаха в зависимост от настройката си. Ако групата е прекалено активна, за да се съсредоточат децата, занятията започват с йога, като изпълняват например пози на различни животни, а след това преминават към шаха. Или обратното. Преподавателят адаптира заниманията според емоционалния заряд на групата, за да бъде времето, прекарано заедно, максимално полезно и приятно. И всичко това гарнирано с невероятния ентусиазъм и широката, топла усмивка на Пенка Апостолова.

Снимки: личен архив

Прочети цялата публикация