Богдана Карадочева: Музиката е нещо извънземно, а поетите са докоснати от Бога

Майката на Богдана Карадочева й е казала, че тя е започнала да пее от момента, в който е престанала да плаче. Родителите й са били почитатели на оперната музика и са се надявали тяхната дъщеря да поеме по пътя на класическите произведения, но „съдбата” отрежда друго за Богдана. На 14 години тя излиза на сцената в БИАД, където Вили Казасян дава възможност на хора от публиката да изпеят нещо в рубриката „Микрофонът е ваш”. Това не е „Тромбата на Вили”. И младото тогава момиче, още ученичка, прави силно впечатление на Вили Казасян. Само след година Богдана Карадочева записва своята първа песен „Аз ще бъда в чудна рокля, ших си я сама...”, която се превръща в хит. Едва на 19 години певицата печели „Златен Орфей”. И тогава Бруно Кокатрис, шефът на зала „Олимпия” в Париж, я кани да пее на тази световна сцена. Трябвало е да бъде подгряваща изпълнителка преди големите певци Азнавур, Беко, Адамо... Като награда от „Златния Орфей” е трябвало да получи и 5000 долара от Кокатрис. За онова време /1969 год./ това е „космическа” сума. Но Богдана Карадочева не получава нито парите, нито заминава за Франция. Такива бяха времената тогава – споделя певицата. Въпреки това смята, че има щастлива съдба, защото песните и музиката я правят щастлива и тя е полетяла с песен през живота.

Преди всеки концерт известната певица „изпада в истерия”, сърцето й бие неистово, не вижда, не чува и вие й се свят, както се пее в една нейна песен. За Богдана Карадочева сцената е бездна, на която могат да ти се случат всякакви неща. Но тя винаги си казва: Боже, ти пред  мене и аз след тебе! и излиза на сцената. Тогава всичко се превръща в една приказка. Защото нейните песни, както и песните на колегите й от нейното поколение, са песни послания, песни картини, песни шедьоври, с които хората са се обичали, женили, танцували, разлюбвали...Песни, които публиката допуска до своя дом – песни с душа. Певицата искрено съжалява, че днес тези песни не се излъчват по медиите и не разбира защо това е така. Всяка нация трябва да цени своето изкуство и да му отрежда заслуженото място. За това трябва да има една държавна политика, както е в много европейски страни. Над 500 са песните на Богдана Карадочева. 19 са вече нейните албуми. Днес спокойно може да каже, че шансонът е нейния стил: прекрасни стихове, облечени в красива музика.

Любовта е в основата на много от песните на Богдана Карадочева, защото любовта е моторът на живота, както споделя певицата. И допълва, че става въпрос и за любовта към децата, към хората, към Слънцето, към музиката.... Съжалява, че днес живеем в особено време, където има много насилие и агресия. Дори и по пътищата. И е убедена, че всички ние имаме нужда от вярата в Бога, за да се научим на смирение и на добро. Защото Бог е добро.

Богдана Карадочева не разбира защо ние в България сме нихилисти и вечно недоволни. Но тя вярва в онази енергия у българите, която заливаше площадите след промените през 1989 год. и която стигаше до небето. И се надява, че с времето ще направим живота си по-добър. Ще станем по-отворени към света, ще погледнем напред и нагоре към светлината. Вярва, че песента й „Дано, дано” може да променя нещо в хората. И продължава всеки ден да казва „Дано” с пожелание само за добри неща. Най-важното за нея са здравето, децата и вярата в Бога. И всеки ден благодари на Бога, че отново вижда Слънцето и че е с хората, които обича.

Музиката е нейната любов. Естрадата е нейната съдба. Песента за нея е нещо голямо и велико. И тя ще остане завинаги в нея. Днес се радва на двамата си внуци, които също са се посветили на музиката. И освен разговорите с тях за музиката и вярата, понякога дори рита топка с тях. Въобще един живот като шансон – с хубав текст и красива музика.

Прочети цялата публикация