ДПС предлага "Антикорупция" без борба с корупцията

Съмненията около фасадното предназначение на новото антикорупционно законодателство се задълбочиха допълнително след внесените предложения за промени преди окончателното му гласуване. Така например ДПС предлага да се изхвърли цялата глава от закона, която урежда борбата с корупцията по върховете на властта, научи Mediapool.   ГЕРБ показа, че ще удовлетвори искането на ДПС да отпадне защитата за хора, които подават сигнали за корупция. На този фон "Обединени патриоти" и ДПС настояват парламентът да посочва всички членове на комисията "Антикорпуция", а не само председателя. Това означава, че и в този орган постовете ще се спазаряват по добре познатия партийно-квотен принцип.   Карадайъ предложи да се окастри една глава от закона   Лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ внесе предложение да отпадане глава "Девета" от законопроекта, озаглавена "Противодействие на корупцията чрез разкриване на прояви на лица, заемащи висши публични длъжности".   Въпросните текстове уреждат прехвърлянето на служителите от антикорупционното звено на ДАНС в бъдещия антикорупционен орган. В тази глава е регламентирано правото на бъдещата комисия да извършва проверки на високопоставени лица, да използва специални разузнавателни средства и оперативно-издирвателна дейност.   Без тези текстове законопроектът на ГЕРБ се превръща от специален закон в обикновена компилация на съществуващото досега законодателство за конфискацията и борбата с конфликта на интереси.   Подкрепата на ДПС е важна. ГЕРБ и "Обединените патриоти" имат общо 122 гласа, но без ДПС и "Воля" ще е необходима максимална мобилизацията за приемането на обещаното пред Европейската комисия законодателство. На първото четене половината депутати от "Воля" гласуваха "против". Лидерът на партията Веселин Марешки каза, че няма да подкрепят "създаването на поредния ялов безплоден орган" и нарече проекта "безсмислен". БСП е против законопроекта на ГЕРБ, защото го смята за неефективен. Социалистите внесоха свой алтернативен проект, който обаче бе отхвърлен от мнозинството.   Ако ГЕРБ се съобрази с искането на ДПС, ще затвърди подозренията, че законът е само прах в очите на Брюксел, както и че между двете партии съществуват неформални политически договорки.   ГЕРБ послуша ДПС и сне защитата за подаващите сигнали за корупция   При първото четене ДПС подкрепи антикорупционния закон на ГЕРБ с аргумента, че като цяло споделя "неговата философия". Партията имаше само едно голямо условие – да отпадне напълно защитата за подателите на сигналите срещу публични личности. Преди първо четене ГЕРБ държаха подателите на корупционни сигнали да не носят отговорност за твърденията си пред бъдещата антикорупционна институция. Според ДПС политиците трябва да получат възможност да съдят "клеветниците".   От внесения доклад за приемане на антикорупционния закон на второ четене става ясно, че ГЕРБ са се съобразили с искането на ДПС за сигналите. Поправките на ГЕРБ гласят, че съдебна отговорност няма да носят само подателите на "основателни" сигнали, т.е. тези, които реално са разкрили корупционна схема. Проблемът е, че подателят на сигнала може да е посочил реални данни за корупция, но комисията да си затвори очите и да не направи нищо с тях. Така подателят на сигнала попада под ударите на закона и може да бъде осъден за десетки хиляди левове за непозволено увреждане, въпреки че е изпълнил гражданския си дълг.   Редица организации от неправителствения сектор призоваха подателите на сигналите да се ползват със значителна степен на защита, включително от съдебно преследване. Техните имена също трябва да бъдат пазени в тайна, за да не се стига до саморазправа и демотивиране на хората да сигнализират за корупция. Очевидно тази защита ще отпадне от закона.   Политизиране и по-малка власт за шефа   Друга важна корекция преди второто четене на закона е внесена от "Обединени патриоти" и ДПС. Тя предвижда всички членове на антикорупционната комисия да бъдат предлагани и избирани от парламента. Според приетия на първо четене вариант парламентът избира само шефа на институцията, а той след това да предлага своя екип. Двете партии смятат, че този вариант е неудачен и настояват Народното събрание да има пълен контрол върху кадрите в ръководството на комисията.   По този начин се подменя оригиналният замисъл, според който депутатите (поне формално) да не налагат волята си на председателя и да му дадат право да селектира компетентен екип, на който може да има доверие.   Поисканите от ДПС и "патриотите" поправки ще легитимират политизацията на антикорупционния орган, чийто членове ще се назначават на партийно-квотен принцип. Това е добре отработена практика на задкулисни пазарлъци, прилагана с назначаването на парламентарната квота във Висшия съдебен съвет и съдебния инспекторат. От тази гледна точка новият антикорупционен закон би бил значителна крачка назад, що се отнася до баланса на властите.   Такъв баланс поне формално бе спазен при формирането на съществуващите антикорепционни структури, които ще бъдат инкорпорирани в новия единен орган. В Комисията за конфискация на незаконно имущество, например, председателят се назначава от премиера, трима членове - от парламента, а един - от президента. Същото е разпределението и в Комисията за разкриване на конфликта на интереси, чийто председател обаче се избира от членовете й.   Да се разшири съставът на органа и обхватът на дейност   Освен това, "Обединените патриоти" искат членовете на ръководството на антикорупционната комисия да са деветима, а не петима. Националистите предлагат тя да прави проверки на нотариусите, съдиите по вписванията и съдебните изпълнители. Досега тези професии не бяха включени в обхвата на проектозакона за борба с корупцията.   Безплатен градски транспорт за дейците от "Антикорупция"   Иначе най-любопитното предложение за промяна в проекта идва от ГЕРБ. Депутатите Данаил Кирилов (председател на правната комисия), Анна Александрова и Мария Илиева настояват и служителите на антикорупционната комисия да пътуват безплатно в обществения градски транспорт. Те предлагат това да важи дори и за служителите на ДАНС, които конспиративно ще се борят с корупцията по върховете на властта.   Приетият на първо четене законопроект обединява под една шапка всички структури в администрацията, които сега се занимават с превенция на корупцията и конфликта на интереси. Това са Комисията за конфискация, Комисията за разкриване на конфликта на интереси, ресорните звена в ДАНС и Сметната палата, БОРКОР.   Планът е антикорупционната комисия да се превърне в нова репресивна държавна структура, която ще е четвъртият орган в държавата, който да използва специални разузнавателни средства след прокуратурата, МВР и ДАНС. Комисията ще може да ползва и всички други способи за оперативно-издирвателна дейност като изземване, белязане, наблюдение, внедряване на агенти, оперативни комбинации и пр.   Предлага се комисията да започва специални проверки при несъответствия между имуществото и доходите на високопоставените служители в размер над 20 000 лв,. При несъответствие над 5000 лв случаят ще се предава на НАП. Ако комисията получи сигнал за корупционно поведение, тя ще има право да разнищи целия случай, включително чрез подслушване. След това целият казус ще се предава на прокуратурата за завеждане на дело.   Адвокатурата вече обяви законопроекта на ГЕРБ за противоконституционен в частта му за конфискацията на незаконно придобитото имущество. "Програма Достъп до информация" и Асоциация "Прозрачност без граници" също обявиха, че проектите и на ГЕРБ, и на БСП, имат сериозни недостатъци.

Прочети цялата публикация