Фестивална хроника

Преди 50 години със специално решение цитирам: Културният живот в Стара Загора се обогати с още едно ярко събитие – музикалните дни посветени на оперното и балетно творчество на Чайковски – от 3 до 9 декември 1967 година. Първият спектакъл е „Йоланта“ на Чайковски в постановка на операта на Стара Загора, следва балетна гала с участието на солисти от София, Русе и Стара Загора, и специално Красимира Колдамова и Ичко Лазаров. Следва концерт на квартет „Аврамов“ и на солисти от оперите в София и Стара Загора. Музикалните дни през декември стават традиция – през 1968 са посветени на творчеството на Моцарт, `69 – на българското музикално творчество, а през 1970 на Бетовен.
След това тези музикални дни се трансформират във Фестивал на оперното и балетно изкуство. Дълги години негов патрон беше големият български композитор Марин Големинов. 48-то издание на фестивала беше открито в понеделник (27 ноември) с неоромантичната опера „Сиси – душата на императрицата“ от Роланд Баумгартнер, в постановка на операта домакин. Сам композиторът беше пристигнал за събитието и специално отбеляза, че тук е открил „висок професионализъм, приятелство и прекрасни колегиални отношения“. Огнян Драганов е режисьор, Андрия Павлич - диригент, сценография и костюми Гендони, и хореография Йоанна Влагули. Красива, ефектна постановка, която като сценичен роман разказва историята на обичаната австрийска императрица Елизабет през погледа на нейната душа – Нели Нечева. Прекрасни танцови номера – военни сцени, виенски валс, сиртаки, унгарски танци, болеро. Млад, ентусиазиран състав – стилна и изискана Емилия Иванова – Сиси, величествен Валери Турманов – Франц Йозеф, премерено ефектни Александър Баранов – граф Андраши и Теодор Петков – Бей Мидълтън, както и Емилия Джурова като сестрата Нене.

Фестивалът продължи с гостуване на варненската опера с новата си постановка на „Норма“ на Белини – сценична реализация на Кузман Попов, диригент Ян ван Маанен. Много силен певчески екип, който зарадва старозагорската публика – Линка Стоянова – съвършена Норма с елегантни пианисими и наситена емоционалност, изискана Даниела Дякова като Адалджиза, величествен Гео Чобанов – Оровезо, бляскав Христо Ганевски – Флавий. Специално отделям Бойко Цветанов – Полионе, заради радостта, която ми достави с познатия красив тембър, съхранената свежест на гласа и бляскавите височини.

Гостуването на музикалния театър „Стефан Македонски“ с мюзикъла „Бягство“ достави удоволствие на младата публика, която аплодираше и тананикаше хитовите песни на дует „Авеню“.
Очакваното гостуване на нова Белградска опера с бароковата рядкост „Орфей“ на Монтеверди се състоя след драматичен екшън. След отложени полети и целодневно странстване главният герой Орфей – Никола Дискич се присъедини към трупата едва за трето действие към 21.30 часа. Какво се случи от 19.00 и дали остана публика? Случи се пърформанс. Точно в седем часа зрителите бяха поканени във фоайето на театъра и музикантите от оркестъра представиха с кратки примери старинните си инструменти – виоли да гамба, лютня, различни дървени и медни инструменти, а диригентът Предраг Госта разказваше историята на състава и на отделните инструменти. Оказа се, че в трупата свирят музиканти от Сърбия, България, Германия, Англия, Америка, Хърватска, Босна. Обединява ги любовта към бароковата музика и възможността да представят барокови опери на оригинални инструменти от епохата.

450-годишнината на Монтеверди се отбелязва с още едно събитие, което вече беше представено в Правец през лятото, а в събота (2 декември) се очаква концертът на братята Александър и Константин Владигерови, посветен на творчеството на именития им дядо. Заедно с тях ще свирят Ружа Семова и Теодора Сороков.

Концерта ще може да чуете в директното излъчване от 19.00 часа по програма „Христо Ботев“.
Ето и програмата:
Първа част
1. Панчо Владигеров – Песен из българска сюита за цигулка и пиано.
2. Алексадър Владигеров (син) – Ръченица за тромпет и пиано.
3. Панчо Владигеров – Три Акварела за кларинет и пиано, опус 37 – Малък прелюд, Меланхолия и Танц.
4. Дмитрий Шостакович – Прелюд, Гавот и Валс – из пет пиеси за две цигулки и пиано (аранжимент Братя Владигерови).
5. Панчо Владигеров – Соната за цигулка и пиано, опус 1 (първа част).
Втора част
1. Панчо Владигеров – Импровизация из Епизоди, опус 36 за пиано
2. Панчо Владигеров – Романс из цикъл две пиеси за пиано и цигулка, опус 20 (аранжимент Екатерина Владигерова).
3. Панчо Владигеров – Рапсодия Вардар оп. 16 за цигулка и пиано
4. Константин Владигеров – Tears of the night Suite
5. Динику/Владигеров – Хоро Стакато (аранжимент братя Владигерови)

Александър и Константин Владигерови са родени в София в семейството на изтъкнатия композитор и диригент Александър Владигеров и актрисата Величка Чобанова. Първите си стъпки в музиката правят заедно със сестра си Екатерина под ръководството на баща си и въздействието на артистичния дух на семейство Владигерови. Възпитаници са на НМУ „Л. Пипков“ и НМА „Проф. П. Владигеров“ и на Университета за музикални и сценични изкуства във Виена. Проектите им имат за цел да представят музикалните традиции на фамилията Владигерови и нейното развитие в продължение на три поколения. Наред с класическите творби на техния гениален дядо проф. Панчо Владигеров (1899 – 1978), в програмите им са включени негови произведения от берлинския му период (1920-1932), считани за едни от първите джазови произведения в българската музика. Музикантите използват оригинални аранжименти или транскрипции на баща си Александър Владигеров. Изнасят концерти във Виена, Будапеща, Рим, Прага, Берлин и Лондон.

Теодора Сороков учи цигулка в НМУ „Л. Пипков“ – София при Ирина Драгнева, а по-късно и при Гарник Гукасян и проф. Евгения-Мария Попова. От 1994 до 2002 година следва в Университета по Музика и приложни изкуства във Виена при проф. Йоханес Майсел и проф. Йозеф Хел. През 2002-2004 г. продължава следването си в класа по цигулка на проф. Минчо Минчев във Висшето училище Folkwang в Есен. Концертира като солистка оркестрови формации в Люксембург, Германия, Австрия, Португалия и България. От 2004 до 2005 година е член на оркестъра на Нюрнбергските симфоници. От декември 2005 година и понастоящем е в Tonkünstler Orchester Niederösterreich.

Ружа Семова изучава пиано при Виолета Кабадова. На 9 години получава втора награда от националния конкурс Светослав Обретенов – Провадия (1986). Година по-късно получава и втора награда от конкурса в Усти над Лабем – Чехия. През 1996 г. завършва НМУ Л. Пипков – София в класа на Цвета Кунчева. Продължава музикалното си образование в НМА „Проф. П. Владигеров“ – София, в класа на проф. Антон Диков (1996-2000). През 2007 завършва магистърска степен във Виенския музикален университет, в класа на проф. Щефан Владар. Свирила е с повечето български симфонични оркестри. Има участия и в Австрия, Германия, Словакия, Чехия, Полша, Франция, Израел, Япония, Перу, Канада, САЩ. Понастоящем преподава във Виенския музикален университет и продължава концертната си дейност.

Прочети цялата публикация