Шведската дет енд рол група "Jesus Christ Supercar" разказва за "Евробокс"

Шведската група „Jesus Christ Supercar“ бе сред участниците на фестивала „Евросоник 2018“ в холандския град Грьонинген. Записът на интервюто с вокалиста Робърт и китариста Пер, в присъствието на мениджъра им Торстен, се случи в един от най- ветровитите януарски дни в Холандия, на 11-ти януари. Започнахме с представянето на музикантите: „Казвам се Робърт, свиря на бас и съм водещ вокал в групата „ Jesus Christ Supercar “. В състава съм от 2014-та година. Аз съм единият от създателите заедно с барабаниста Никке, както и другият ни китарист- Крис. Ние тримата поставихме началото на групата. В началото много се забавлявахме и повече залагахме на забавлението, но след като издадохме първия албум започнахме да гледаме много по- сериозно на нещата. Първият си албум издадохме през 2014-та, вторият излезе през 2015-та. В момента подготвяме третия ни албум.“

„Аз съм Пер свиря на китари и съм бек вокалист в групата. Нямам толкова дълга история с групата, станах част от състава преди около година. Така че участвам в създаването на новия албум, както и в записите.“

Защо избрахте групата ви да се казвва „Jesus Christ Supercar“- Исус Христос суперкола. Това провокация ли е или заложихте на играта на думи, използвайки заглавието на рок операта „Исус Христос суперзвезда“.

Роб: „Името беше най- забавната част от самото начало. Мой приятел го измисли, защото когато поставихме началото с групата трябваше да имаме и име. Но първоначално не гледахме сериозно на нещата, нямахме представа какво име да изберем. Използвахме „Джизъс Крайс суперкар“, хареса ни играта на думи и се оказа, че е страхотно попадение, защото до известна степен това име бе отражение на самите нас, като една забавна част от нас.Наричаме нашата музика дет енд рол, тя е микс от дет метъл и рок енд рол, но песните ни са повече мелодични отколкото да клонят към дет метъл. Е, разбира се имаме и песни с по- твърд звук. Мисля, че така най- добре описвам нашата музика.“

Пер: Доближаваме се повече до звука от 90-те години, както казва нашият продуцент- Томас Куксберг, записите ни са типични за шведския дет метъл от това време, някои от записите ни са повече рок енд рол ориентирани, затова наричаме музиката си дет енд рол, защото дет метъла е част от рок музиката.“

Съгласни ли сте с твърдението, че днес рокът е мъртъв.

Роб: „Не, никога няма да си отиде или да умре. Нещата обикновено се движат нагоре и надолу. В наши дни преобладава рок енд рола, според мен. В началото на хилядолетието може би повече преобладаваше дет метъла, после дойде пънкът и така.Не правя текстове, които да носят определено послание, просто текстът се ражда от само себе си, всичко е 100 процента  рок енд рол. В текстовете ни има сатана, дявол, ад, разни такива работи, въпреки че аз не съм сатанист, в никакъв случай, просто искам да правя рок енд рол. Иначе всички ние пишем заедно песните си, някой подава идеята, когато репетираме и после всички заедно изграждаме песента, така че цялата група е част от песните.“

Спомняте ли си участието си на фестивала Вакен през 2016-та година?

Роб: „Да, разбира се, това е много голям фестивал. Първото нещо, което си спомням е много добрата организация. Свирили сме на по- малки сцени, когато публиката е в непосредствена близост, а там сцената беше много голяма и когато излязох първото нещо, което ме впечатли е, че първият човек от публиката беше на разстояние приблизително седем метра и това беше странно, групата е тук, а публиката е далече и няма контакт с нея. Предпочитаме по- малко мащабни места.“

Какъв се очертава да бъде бъдещият ви албум?

Роб: „Мисля, че ще бъде по- твърд като звук. Предишният беше повече рок енд рол, песните бяха по- кратки, затова този път искахме да сме по- различни, да покажем по- твърдата ни страна. В момента работим по миксирането на песните. Сега сме включили повече китарни сола, защото имаме страхотен китарист, който е с нас. Освен това композициите са много по- разгърнати И също така знаем вече името на албума, той ще се казва „Луцифер“, много опасно звучи, но е хубаво име, но пък е кратко.

Приятели ли сте в групата, каква е атмосферата, когато работите, приятелска ли е? И двамата отговарят в един глас: „Да!“! А после Пер продължава:

Пер: Да, да много приятелска! Иначе нямаше да правим музиката си толкова добре, момчетата са много приятни, разбираме се много добре.

Прочети цялата публикация