За Константин Илиев 30 години по-късно

На 6 март 1988 година сърцето на Константин Илиев спря да бие. Това стана в далечния Видин, но събитието отекна мощно, защото се бе случило непоправимото. Една голяма личност - музикант, който бе започнал диригентския си стаж в Русе през 1948 година, за да продължи във Варна и в София да изгражда нова симфонична култура, да създава музикални събития с премиерните си изпълнения на музикални творби, които съставят класиката на 20 век, да провокира с музиката, която пише идването на новото естетическо мислене и да поеме върху себе си целия възможен отпор на идеологическата система по това време - беше напуснала този свят. Един уморен, с много душевни рани от дългогодишните битки Константин Илиев, ала колко са тези негови съвременници, които така последователно са отстоявали своята кауза, която променя параметри и стойности в музикалната ни култура.
Естетическият сблъсък на новото и старото винаги поражда конфликт, той може да прерасне и в скандал, както се е случило през 1913 година в Париж на премиерата на „Пролетно тайнство“ на Стравински, но както е известно, това най-вече изтласква младия Стравински на върха на известността. За епохата признаваща единствено соцреализма премиерите на творбите на Константин Илиев са повод за убийствено „обществено заклеймяване“ през 50-те години, за постепенно пренебрегване и недопускане в представителната ни култура в следващите десетилетия. Годината 48-ма (Ждановското постановление) за мен траеше до 88-а година - така коментира в спомените си сам Константин Илиев. В това време се налага единствено диригентския му образ.
Сега забрани няма, но изпълненията на произведения на Константин Илиев са отново редки събития, за които много не се говори. Компакт дискове с негови авторски изпълнения и отделни паметни диригентски записи също.

Прочети цялата публикация