Алфа рисърч: Доверието на българите в Русия спада

След посещение на руския патриарх Кирил в България и скандала, който предизвика – Москва губи доверие у нас. Това сочи последното национално представително проучване на ″Алфа рисърч″. В изследването са анкетирани са 1055 граждани – пряко и по домовете им, а периодът на провеждането е 15-24 март 2018 г. Анализаторите отчитат, че сред гражданите нараства доверието в евроатлантическите ценности, а това в Руся – намалява. От Алфа рисърч отчитат, че 67% от пълнолетните българи оценяват думите на патриарх Кирил, че българите не са проявили признателност към Русия, като неприемливи и унизителни. 25% ги приемат за приемливи и справедливи. 43% са на мнение, че Русия настоява не просто за признателност, каквато мнозинството от хората наистина проявяват, но и страната ни да следва нейния път на развитие. Което, също според мнозинството от българите, не съответства на техния избор. Анализаторите проследяват и друг процес – в следствие на скандала за първи път след кризата в Украйна и анексирането на Крим през 2014 г. е налице сериозен спад в традиционно позитивното отношение към Русия. Преди няколко месеца то е било 66%, а днес е 56%. За същите няколко месеца има повишение на обичайно високата подкрепа за ЕС - от 50 до 58%. Повишава се и одобрението към НАТО - от 38 до 44%. Повишаването на доверието в ЕС съвпада със започналото европредседателство на страната ни, отчитат анализаторите. И отбелязват, че 37 на сто от българите до момента го определят като успешно. 50% одобряват приоритета на страната ни за европейска интеграция на страните от Западните Балкани. В този контекст премиерът Борисов повишава рейтинга си с 3% спрямо декември. Министрите, пряко ангажирани с европейската политика, са сред най-одобряваните в кабинета – Томислав Дончев, който повишава рейтинга си с нови 5 на сто, Лиляна Павлова и Екатерина Захариева. ЧЕЗ и патриотите ерозират подкрепата в ГЕРБ На този фон обаче общата скандалите около продажбата на българския бизнес на ЧЕЗ намаляват подкрепата към управляващите от ГЕРБ, а вътрешнопартийните удари в коалиционния им партньор - "Обединените патриоти", също рикошират в ″гоелмия партньор″ в правителството. В резултат: БСП скъсява дистанцията с най-голямата политическа сила, без да разширява влиянието си. ГЕРБ запазва мястото си на първа политическа сила с подкрепа от 23.1% от всички избиратели. През периода нарастват обаче и негативните мнения за управлението, което би представлявало риск най-вече в ситуация на мажоритарен избор, ако срещу кандидатите на управляващата партия се изправят силни опоненти, предупреждават социолозите. Като основна опозиционна сила БСП успя да се възползва от текущите скандали, от разпалените от дебатите по Истанбулската конвенция обществени страхове, от националистическата реторика около посредническата роля на България в диалога между ЕС и Турция, твърдят от Алфа рисърч. В резултат с подкрепа от 20.5% левицата скъсява дистанцията с ГЕРБ, но не заради електорален ръст, а заради спада на основния политически опонент, е изводът на изследователите. Антиевропейското говорене – капан за БСП Лидерът Корнелия Нинова (доверие 26.4%) също не успява да повиши личния си рейтинг. Като по-сериозен проблем пред партията се очертава стратегическото разминаване между антиевропейската й реторика и първия тест за нейното електорално влияние – изборите за Европейски парламент догодина. Ерозирайки успешно образа на Европа сред част от своите избиратели, тя ги демотивира да участват в тях, вследствие на което изостава по-значително от ГЕРБ, отколкото при национален вот. При въпрос за вот на евроизборите дистанцията между нея и ГЕРБ нараства на 7%. Така рискът пред БСП е да попадне в своего рода капан на собствените си пиар победи, констатират социолозите. Въпреки скандалите помежду им, "Обединени патриоти" успяват да се задържат на 5.2% електорална подкрепа. Красимир Каракачанов е с най-висок личен рейтинг (29.8%), следван от Валери Симеонов – 11.4% и Волен Сидеров – 6.4%. Отрицателните оценки и към тримата лидери нарастват, но позитивните не намаляват. При ДПС, както и при "Воля", съществени промени не се наблюдават. Движението със сигурност би имало парламентарно представителство (5.1%), ако изборите бяха днес, докато партията на Веселин Марешки би останала извън него с 2 на сто. Твърде ниска остава подкрепата за фрагментираната извънпарламентарна десница. Всяка една от партиите събира между 0.6% 1.8%. От лидерите им с най-висока подкрепа се ползва Христо Иванов (Да, България) - 9 на сто. Заради категоричните проевропейски нагласи на избирателите им европейските избори са благоприятна възможност за пробив за тези партии. Това обаче ще зависи от формата и лицата, с които ще се явят, сочи анализът на ″Алфа рисърч″.    

Прочети цялата публикация