Силви Вартан: Не обичам да напускам дадено място, обичам да пристигам

"България е родната ми страна. Винаги изпитвам носталгия към нея и първите си години там. Когато напуснахме бях малка и помня България като прекрасна страна. Но Франция е страната, в която пораснах и сбъднах мечтите си. И двете страни са ми много ценни." Това сподели в предаването "Хоризонт за вас" Силви Вартан, на която предстоят концерти пред българската публика през април:

"Напускайки гарата, гледайки махащия с кърпа в ръка мой дядо, сълзите в очите му, как се смалява, докато влакът набира скорост, осъзнах безпощадния факт, че няма да го видя повече. И осъзнах колко тъжно беше всичко. Разбрах, че в този момент нещо се пречупва и пораснах. Започнах да мисля за загубата, за сбогуването, за тъгата. Мисля, че оставих детството си на перона на онази гара. Това за мен е много ранимо място в душата ми."

Тя не помни родното си село Искрец, но помни Лакатник, който се намира близо до Искрец:

"Там имахме място, къща. Помня тази къща, планините наоколо, реката, жп гарата и малкия стръмен път, по който се изкачваш по пътя за къщата. Когато дойдох в България през 1990 година, се върнах да видя къщата в Лакатник." 

В първия си филм - през 1950 година е играла ученичка в "Под игото" и твърди, че тъкмо чрез тази роля е открила своето призвание:

„Моето участие в "Под игото" по някакъв начин събуди мечтите ми - да стана актриса, да се занимавам с шоубизнес. Винаги това съм искала за живота си. Усетих, че е прекрасно да можеш да бъдеш някой друг, да се маскираш, да имаш много различни животи. От момента, в който се снимах в "Под игото" животът ми влезе в тези релси."

"Пътувам много и никога не харесвам чувството да напуснеш дадено място. Не обичам да напускам, обичам да пристигам", разказа още Силви Вартан.
Цялото интервю е в звуковия файл.

Прочети цялата публикация