Биологът Антония Хубанчева: Провалите са най-хубавите неща, които са ми се случвали

Провалите са най-хубавото нещо, което може да ви се случи, а до наистина щастливи моменти човек стига, без да иска. Така поне мисли биологът Антония Хубанчева, споделяйки житейския си опит досега. Като част от екипа на Националния природонаучен музей и учен в Българската академия на науките тя изследва своята голяма любов – прилепите, у нас и в чужбина. За мнозина местата, на които е била, както и начинът ѝ на живот, са по-скоро мечта, отколкото реалност. Антония е била на експедиции в Латинска Америка и Африка, познава живота в джунгли, савани и в непосредствена близост до кипящ вулкан.

„Мисля, че почти всички неща в моя живот се случват, без да искам или поне без да разбера как точно се случват. Това не значи, че не полагам никакви усилия за тях. Всъщност полагам тройно повече усилия, за да направя нещо. То не се случва и на негово място се случва нещо десет пъти по-интересно", разказа Антония в предаването „Нощен Хоризонт” и примерът идва. Преди да замине за Малави, тя не успява да започне докторантура в Университета в Бристъл. Но пък в африканската държава изучава любимите си прилепи, среща уникални хора и животни, спи сред стадо слонове, научава се да общува с местните на езика им – чичела. И всичко това – в осъществяване на една-единствена мечта - „абсолютно всичко в моя живот се върти покрай това невероятно силно желание да стана добър учен”.

Развитието ѝ като биолог набира скорост, когато като първокурсничка попада на лекция на Боян Петров и Иво Борисов: 

„Двамата успяха за 15 минути да променят живота ми завинаги. Те ме накараха да се влюбя в прилепите”.

Първата експедиция също е с тях – в Стара планина. Разбирането и подкрепата от страна на Боян Петров Антония определя като „феномен” и може би най-голямата роля, която той изиграва в живота ѝ, тъй като я приема в Националния природонаучен музей, въпреки че не покрива повечето изисквания, за да стане част от екипа.

А целта си като учен Тони формулира така: 

„Искам да помогна на хората да разберат колко важни са прилепите, (...) просто защото това е моят начин да започна разговора за това колко важна е природата”.

След Стара планина следват и много други експедиции, някои от които до впечатляващи места като Хаваи и Куба. И въпреки че Тони може да разкаже страхотни истории от всяко далечно кътче на планетата, което е посетила, тя цени високо и България:

„Екзотиката е една лъжа. Нито едно място на този свят не е екзотично, ако живееш в него. И нито едно място не е екзотично, ако не го приемаш като такова. Много е важно първо да започнеш да приемаш собствения си дом като екзотичен, да оцениш тези неща, които чужденец би оценил, и тогава вече да започнеш да откриваш света”.

Антония дава имена на всички прилепи, чието поведение изследва за по-дълго време: 

„Това ми помага да си напомням колко са ценни. Това не е просто някакъв обект, който да изследвам и да ми трупа научни титли или пък да ми печели проекти. Това са животните, заради които съм такава, каквато съм”.

Антония знае какво е да настъпиш крокодил и да плуваш сред пирани, чувала е смеха на хипопотамите. Учи се и от животните, с които работи, и от хората – биологичния вид с най-сложно поведение на Земята, която Тони чистосърдечно възприема като свят, изпълнен с чудеса. А при всички тези срещи човек научава отговора на най-трудния въпрос - кой е той.

„Много лесно можем да живеем в заблуда за това какви сме самите ние и да си изграждаме образи, които не е задължително винаги да са положителни. Понякога всъщност много се подценяваме. Аз знам коя съм, знам силните и слабите си черти и знам, че съм за един много ограничен период от време на тази планета. И всички, които обичам, няма да са вечни. Това ми дава усещане на много голяма радост – това, че все пак съм имала шанса да бъда родена на тази планета, да срещна хората, които съм срещнала. Опитвам се наистина да извлека най-доброто от себе си, за да мога да се радвам по-дълго и по-качествено на този живот и да го направя и аз една идея, може би – макар и прашинка, по-хубав и по-добър за другите”.

Още за философията и приключенията на Антония Хубанчева – чуйте от интервюто с нея в звуковия файл, което започва на един от езиците в африканската страна Малави.​

Снимки: Личен архив

Прочети цялата публикация