Пътища обратни

Взех за тази зима
бяла раковина от слънчев плаж.
Нека тя разкаже и без тебе даже
романа наш.

Ах, романът весел
тръгна в тиха есен с една шега.
Дълго ли ще трае – може ли да знае
човек това.

Пак помня как прибоят
грабна твоя глас,
но ти си моя, вярвам аз.
И всяка дума твоя казана преди
таз раковина ми шепти.

А романът бавно
е към края, явно, разбрах това.
Щом го поразтворих той ми заговори
едва, едва.

В страниците бели
пясък днес намерих от наш’те дни.
Пътища обратни – песъчинки златни
дари ми ти…
                                       Матей Стоянов

Между 1984 и 1985 година поетът Матей Стоянов пише думите на „Пътища обратни“ по музика на композитора Александър Бръзицов и така се появява една от най-сполучливите песни на силния творчески тандем.
Заедно със своя колега и приятел Емил Георгиев Александър Бръзицов създава аранжимента на песента – пример за аранжорско умение и изкуство!
Изпълнението е на Орлин Горанов и оркестър, с диригент Емил Георгиев. Записът е направен в Първо студио на Радиото със звукозаписен екип: Йонко Попов, Тодор Филков, Иван Стателов и Марин Маринов.
Песента „Пътища обратни“ е отличена с Първа награда на конкурса „Бургас, морето и неговите трудови хора“ през 1985 година.

В срещата ни звучи песенна лирика и от: Пол Саймън, Недялко Йорданов, Петя Йорданова, Джон Денвър, Джон Ленън, Ирене Гранди, Заз.

неделя, 29 юли, 17 часа

Прочети цялата публикация