Как „Господарите“ натъпкаха зрителя с хляб и зрелища, а Митко просто опра пешкира

Хляб и зрелища –през последните дни отново се убедихме, че народът не се нуждае от нищо друго, за да задоволи с наслада потребностите от храна за стомаха и спектакъл за душата. Доказателство за това стана злощастната история с репортера от „Господари на ефира“ Димитър Върбанов, който инсценира, че е пребит от собственици на склад за храни, попаднали под точния му прицел на разследващ журналист.

Скандалът цопна като неудобно камъче в заблатената медийна локва и освен съсловието от една камара водещи, редактори, продуценти и експерти по журналистика, успя да раздвижи дори най-дълбоките пластове на властите, фокусирайки вниманието на институция като Главната прокуратура и Министерски съвет в лицето на обвинител номер едно Сотир Цацаров и премиера Бойко Борисов.

След като в пресата се изписаха тонове мастило, а социалните мрежи прегряха от коментари, лайкове и шерове на кадрите с фалшиво пребития Митко, в понеделник вечер той стана първия за новия сезон носител на срамната статуетка „Златен скункс“. Само няколко дни по-рано продуцентите на забавното предаване на Нова тв заявиха, че се разделят с Върбанов, освобождавайки го от гвардията на разследващите журналисти в „Господарите“. 

Самият той прие скункса с почти сърцераздирателен коментар: „Цяло лято мен ме болеше като репортер и като човек, че тонове храни стоят там, складът продължава да работи и има реална опасност да стигнат до магазините и до хората. През цялото време опитвах да покажа това, което има вътре и което се случва. Тогава станаха неща, които за жалост бяха извън контрола ми. От много адреналин, емоции и желание да приключа случая, извърших последните действия. Много бързо се разпространи информацията и то с мащабни размери и гръмки заглавия. Основната ми вина в случая е, че не можах да го контролирам. Не е имало умисъл в действията ми. Искам да се извиня на всички колеги, на екипа на "Господари на ефира" и на всички зрители, които от действията ми си изградиха представа, че искам да ги подведа“. 
Върбанов дори се оправда за скандалното си поведение и призна, че бил наясно за камерите в района на складовете.

„Загубих контрол над чувствата си. Знаех, че има охранителни камери, виждах ги. Ако исках да играя сценарий, мислиш ли, че с 12-годишен опит ще го направя по този начин. Цялото ми желание беше този склад да не продава развалена стока. Ще ми бъде обица на ухото, че като репортер може да направиш хиляди добрини, но една грешка, волна или неволна, може да доведе до това нещо“. 

Уволненият репортер отправи молба към екипа на предаването: „Моля, обещайте ми да довършите тази работа докрай – да спрете това продаване на храни с изтекъл срок на годност“.

Едва ли има по-перфектен финал на такова зрелище, с което отегченият до краен предел зрител може да се размърда на дивана, докато с едното око вече дреме, а с другото хвърля по някой поглед на екрана, за да оплакне око с чаровната Мария Игнатова и да се позахили на свежите лафчета от нейния екранен (и интимен) партньор Димитър Рачков.
Не в това обаче е истинският смисъл на историята с клетия репортер Митко Върбанов. Че човекът се изложи сериозно и закопа възможностите си да бъде разследващ журналист, е ясно. Не е ясно обаче друго – докога можем да се залъгваме с такива зрелища, набързо скалъпени истории, които отминават за три дни до следващата медийна дъвка. 

Дали един „Златен скункс“ и едно уж „искрено“ извинение от продуцента са достатъчни медийното блато най-после да се размърда и да се въведат точни критерии кое е шоу, кое халтура, кое репортаж и къде е границата между тези понятия? 

Докато зрителят кротко дреме на дивана и консумира безропотно тюрлю гювеч от кълчещи се адреналинки, Бай Брадър-и и комични опити за разобличаване на измамници, представяни като шедьоври на разследващата журналистика, положението няма да се промени. Единствената разлика ще е в това кой опира пешкира – сега Митко Върбанов, утре някой друг „звезден“ репортер. 

А кучетата си лаят, Халваджияните теглят телевизионния керван и на никой не му дреме нито за медийна обективност, нито за правила, нито за безнаказаност... Важното е да има хляб и зрелища!

Прочети цялата публикация