Очите на Невена Коканова, която щеше да бъде на 80

„Ела с мене в кухнята, какво обичаш най-много? Палачинки? Ще ти направя такива палачинки, каквито не си опитвал“, покани ме Невена Коканова един прекрасен летен ден някъде в края на 80-те години. Бях доста притеснен, защото за едно дете на десетина години, и то по времето на соца, тази жена беше нещо като жив паметник. Хората с титла като нейната – народна артистка, бяха нещо като портретите от училищния коридор – там висяха снимките на членовете на Политбюро. Въпреки че ние, децата, които почивахме в къщата на Сатиричния театър в Балчик през лятото, бяхме привикнали да виждаме тогавашните звезди – народни и заслужили артисти – по бански и даже печащи кюфтета на скарата на външната камина. В къщата, която се явяваше нещо като ведомствена почивна станция на театъра, идваха и другите народни артисти от Сатирата. Калата се държеше като гръмовержец. Стоянка Мутафова, почти аутист като всеки Водолей, предпочиташе да говори сама със себе си, докато...

Прочети цялата публикация