Стилиян Киров: „Търсенето никога не спира и това е красотата на нашата професия“

Макар и малко над 30-те, Стилиян Киров има впечатляваща професионална биография. От есента на 2017 г. е музикален директор на Illinois Philharmonic – Chicago's Southland. На такава позиция е и в още два оркестъра в САЩ. През същата година печели и първа награда на Debut Berlin Concert Competition и прави своя дебют в Berlin Philharmonic Hall.

На 17 януари, в зала „България“ Стилиян за пръв път ще дирижира Софийската филхармония. В програмата: увертюра „Леонора  3“ от Лудвиг ван Бетовен, Концерт за пиано и оркестър № 2 от Ференц Лист и Симфония № 4 от Йоханес Брамс. Солистка в клавирния концерт е Петра Холендер-Погади  – “една от най-обещаващите пианистки от своето поколение,  със завидна виртуозност и изключително сценично присъствие“ според критиките, цитирани от организаторите.

Първата репетиция (на 14 януари) със Софийската филхармония беше наистина много хубаво преживяване – чудесен ансамбъл, великолепна атмосфера на работа, душевно музициране, което е много важно. Истинска радост е да съм тук, вкъщи. Някога ходех всеки четвъртък на концертите на Филхармонията. Много невероятни спомени, много открития, много вдъхновения съм получил тук, в тази зала – споделя младият диригент

Както много деца у нас, Стилиян започва да свири на пиано в ранна възраст– едва на 5 години. Имах няколко учителки. Всички те допринесоха за изграждането ми, но най-много дължа на проф. Милена Куртева, при която учих до 13-14-годишна възраст – казва Стилиян. След това е приет в Националното музикално училище, където учи пиано и обой, а също и дирижиране при Деян Павлов.

Една от първите симфонии, които дирижирах, беше № 100 от Хайдн (известна като „Военната“) – припомня си той. Извадих голям късмет, защото учителите подкрепяха опитите ми да дирижирам „Младежкия оркестър“, както и камерния оркестър към училището. Това ми даде първи впечатления и пръв опит в професията. След като завърших училище, учих две години в Националната музикална академията. По същото време спечелих един клавирен конкурс в Париж и паралелно пътувах до френската столица, за да уча пиано. По-късно се преместих да живея в Париж и там завърших също дирижиране в Ecole Normale de Musiqueпри Доминик Руис. След това бях асистент-диригент в Opera de Massy. В един момент моят учител ме посъветва да подам документи в най-реномираните училища в САЩ. Имах щастието да бъда приет в „Джулиард“, където завърших оркестрово дирижиране в класа на маестро Джеймс ДеПрист. Когато завърших, около година бях в Ню Йорк – преподавах, свирех на пиано, на орган. Не беше лесно да си в „центъра на света“ и да търсиш работа. Спечелих позицията асистент-диригент в Мемфис, Тенеси, а след две години отидох в оркестъра на Сиатъл – един от много големите оркестри.

Там остава три години, но отново идва момент на „удобство“, което за него е знак, че трябва да промени нещо. Напуска без да има друга работа, а току-що е станал баща. За щастие, одобрен е за музикален директор на оркестъра „Симфония в До“ – Ню Джърси, където наследява известния български диригент Росен Миланов. Печели същата позиция и в Симфоничния оркестър на Бейкърсфийлд – Калифорния.

Много е приятно да правиш музика с толкова добри музиканти. Макар че постоянно пътувам и „живея в самолет“, това е много възнаграждаващо. Всеки оркестър е като отделна личност и е изключително полезно да се работи върху толкова различна и толкова хубава музика. Винаги изхождам от гледната точка, че ние търсим заедно. Мисля, че това е правилният подход. Разбира се, всеки диригент идва с някакъв образ, звук в главата си. Затова е важно да оставяме съзнанието си открито за това, което чуваме. Чуваш и реагираш – изключително важно качество, което трябва да се развива. Например аз си представям дадено соло по определен начин, но изпълнителят, на когото е поверено, го свири по различен, но много по-добър начин. Е, няма да го променя, само защото съм имал друго в главата си преди репетицията.

Наистина, когато стане „прекалено удобно“, трябва да се търсят нови посоки. Но по-важно е да се насладиш в пълна степен на възможността да работиш с отлични музиканти там, където си в момента. Аз се намирам точно на такъв етап сега – да правя музика, да се развивам като артист. Както Бърнард Хайтинк, един от моите най-уважавани ментори, каза, търсенето никога не спира. Това е красотата на нашата професия. Защото колкото и добре да познаваш произведението, което изпълняваш, винаги откриваш нещо ново.

Прочети цялата публикация