Изложбата "Музика в обектива" на Василка Балевска представя 55-годишна история

Познаваме я. Поне всички, които са изпълнители, музикални журналисти, меломани. От десетилетия няма значим концерт, който да не е запечатала в снимките си, които ще срещнем навсякъде. Често присъствието ѝ е почти невидимо, защото Василка Балевска не е от фотографите, които жертват удоволствието на публиката, за да си свършат работата. А е направила прекрасни, понякога уникални снимки от незабравими концерти. Някои от тях ще покаже в изложбата, която се открива днес, във фоайето на столичната зала "България". С нея Василка Балевска отбелязва 55 години професионална дейност, а почитателите на класическата музика очакват експозицията с любопитство и нетърпение. Известната фотографка посвещава изложбата на своя баща, по повод 100-годишнината от неговото рождение.

Баща ми е завършил Художествената академия в София и още оттогава е любител-фотограф. Независимо, че беше учител по рисуване и история, имаше голяма страст към фотографията. Бях на 9 години, когато ми връчи един "Любитель" – широкоформатен фотоапарат. Често ходехме на излети от училище и ми го даде, за да снимам. Исках да следвам руски език и история, но баща ми ме накара да изтегля документите си и да се запиша фотография – тогава се изучаваше към Полиграфическия комбинат. Завърших, постъпих на работа в Държавния фотоархив, както се наричаше тогава „Българска фотография“, а от 1993 г. съм на свободна практика. В Държавния фотоархив правехме историята на България в снимки, „зареждахме“ всички културни центрове с фотоси по теми – конгреси, панаири, селско стопанство, здравеопазване, отразявахме нашия обществен живот. Снимала съм абсолютно всичко. Като меломан най-много тичах да снимам музика. Почти всяка година бях в Русе за „Мартенски дни“. Тогава фестивалът организираше срещи в заводите с композитори, изпълнители, така че успявах да „покрия“ много теми. Любовта ми към класическата музика е още от детството. В родния ми град Троян имаше богат културен живот. През 60-те години самодейните ни колективи бяха републикански първенци. Имахме самодейна оперета, държавен театър. Читалището организираше срещи с композитори, писатели, а пеех и в училищния хор до завършване на гимназията. Помня, бях на пионерски лагер във Варна. Заведоха ни да гледаме „Кармен“ в летния театър. Оттогава заобичах оперната музика. Още е пред очите ми бялата рокля с красива червена роза на Зара Долуханова – съветска оперна певица, която изпълняваше главната роля. По-късно слушах образователните програми на БНР след 22 ч.

Днес Василка Балевска дигитализира своя архив, но споделя, че много от филмите вече са изгубили своята „острота“, изображенията на места са леко размазани, затова понякога прави копия на самите снимки. 

В службата получавахме списъци със събития и аз гледах да избирам музикалните. Може би някъде в края на 60-те години на м.в. от сп. "Българска музика" ме поканиха да снимам за тях. Главният редактор Димитър Зенгинов имаше свои изисквания, които много ми помогнаха в работата – искаше да виждам изпълнителите по време на репетиция, в домашна обстановка, преди концерта, а не само на сцената. Сега, независимо, че съм на свободна практика, продължавам да правя история в областта на музиката. До промяната през 1989 г. абсолютно всички големи състави и изпълнители от т. нар соцлагер са били в България. Младите тогава Гергиев, Темирканов, Вадим Репин започваха своята кариера оттук. Имаше и големи музиканти от западния свят – Руджиеро Ричи, Оперният театър на Генуа, Жан Бернар Помие от съвсем млад идва в България. Не мога без това изкуство. Връщам се след концерт и пак слушам музика докато обработвам снимките.

Изложбата, която се открива днес, е ретроспективна. Представени са някои от първите фотоси, които г-жа Балевска е направила.

Най-старата ми снимка е на Панчо Владигеров и Иван Дреников, също и на Вайсенберг. Има една уникална, на която на сцената са заедно цигуларите Васко Василев, Тереза Николова, Светлин Русев, Биляна Вучкова и Веско Пантелеев.


Винаги се старая да „хвана“ изпълнителя в най-характерния за него момент. Случвало се е да снимам диригент, но в музика, която „не му лежи“ и просто не се получава. Тогава търся друга възможност. Снимала съм цяло оперно представление и нито един кадър не ми е харесвал. Спусъкът на апаратите е шумен и много внимавам, за да не смущавам хората в залата. Техниката е скъпа, не може да се поддържа най-доброто. Не упреквам сегашното поколение фотографи, които, вероятно по финансови причини, предпочитат други събития. Но за мен е прекрасно да слушам и да снимам музика.

Прочети цялата публикация