Боряна Найденова: Пеенето и дирижирането в църква не е просто музициране, а участие в богослужението

„Пеенето и дирижирането в църква не е просто музициране, интерпретиране на музикални произведения, а участие в богослужението, което има особени правила и е подчинено на църковния канон. Изпълняват се музикални композиции върху религиозни текстове, които би следвало да бъдат разбирани от диригента и от певците в хора. Това е много сериозна и много дълбока материя. В продължение на много години, човек осъзнава колко е сериозно пристъпването и боравенето с нея“. Това каза за БНР Боряна Найденова, която ръководи смесения хор „Петър Динев“ и ансамбъл „Инсакрис“ при храма „Свети Свети Кирил и Методий“ в София. Тя сподели, че е завършила „Хорово дирижиране“ в Музикалната академия и още в гимназиалните си години е имала желание да бъде хоров диригент, но дирижирането на църковен е било голямата изненада в живота ѝ. Найденова обаче не смята, че младите хора, които преминават през хора, стават по-добри:

„Смятам, че те, идвайки в хора, те вече са добри хора. Не мога да кажа, че точно пеенето в хора ги е направило по-добри, но те развиват нещо в себе си, в своя духовен свят. При всички положения това ги обогатява, смирява, дава им някакво усещане за духовна близост не само помежду ни, но и с всички тези хора, които идват на неделните литургии. Макар и непряк, контактът им с тях, те усещат тяхното отношение по реакцията им след литургия. Всичко това не може да не въздейства, особено на един млад човек с чиста душа, а те са такива“.

Цялата богослужебна музика е силно функционална, категорична е Найденова:

„Всички текстове, които се пеят на богослужения през цялата година, отговарят на литургичния момент, който в конкретния ден се почита. На църковните песнопения основната им функция е да съдействат на църковните служители, на духовниците в храма, да постигнат, заедно с всички участници в литургията, определено състояние - разбиране и съпричастие към това, което се случва в момента, което се чества“.

В църковното песнопение има и други параметри на съвършенство, а не само „технически неща“, като това всички да пеят едновременно, с една и съща форма на устата и да изговарят звуците по един и същи начин:

„Изпитвала съм мигове на усещане за съвършенство и това са миговете, в които кожата ти настръхва заради това, че ти усещаш, че си влязъл в едни и същи вибрации с всичките си хористи. Тогава си сигурен, че на всички кожата е настръхнала! Това са миговете на съвършенство. Също форма на съвършенство е, когато по време на изпълнение съставът е изпаднал по някаква причина в затруднена ситуация и всеки член на екипа се е мобилизирал максимално, за да спаси, каквото може да се спаси, независимо от грешката“.

Вибрациите на Великден са нещо неописуемо и за хористите това е любимата литургия в целия богослужебен цикъл:

„Тази литургия е през нощта. Тогава има особена мистичност в излъчването на всеки от участващите в хора, в пеенето. Нощното осветление на храма е съвсем различно. Това е момент на някакво невероятно тайнствено свещенодействие. Много пъти сме го усещали“.

Интервюто с Боряна Найденова можете да чуете в звуковия файл.

Прочети цялата публикация