Творци питат МК къде отидоха 500 000 лева за участието ни на Венецианското биенале

20 творци и хора на културата изпратиха отворено писмо до медиите, в което задават някои неудобни въпроси на Министерството на културата относно българското участие на тазгодишното Венецианско биенале, за което държавата ни даде 500 000 лева.

Публикуваме писмото без редакторска намеса:

На 08.05.2019-а беше открит Българският павилион на Венецианското биенале, който преди това беше представен като дългоочаквано завръщане на България във Венеция и едно от най-големите събития в културния живот на България. За съжаление, това събитие остана почти незабелязано за българската и напълно незабелязано за световната общественост, въпреки че за българското участие беше отпусната немалката за българските стандарти сума от половин милион лева. А тя не е малка и за международните стандарти за национално участие на Венецианското биенале, като пример ще дадем само сумата от 4 000 000 динара (127 000 лева), отпусната от Министерството на културата на Северна Македония за националното им участие, или хонорара от 10 000 британски паунда, който получава кураторът на Британския павилион за близо двегодишната си работа.

След откриването на Българския павилион първото му национално представяне ще се състои на 29 май в Театрална зала на Софийски университет от 18:30 часа.

Tо е организирано от Културния център на Софийския университет с директор проф. Александър Кьосев.

В тази връзка бихме искали да зададем някои въпроси:

1. Защо конкурсът за кураторска концепция на Българския павилион беше обявен, когато другите държави вече бяха избрали и кураторите, и авторите, даже вече си рекламираха павилионите?

2. Защо при обявяването на конкурса от Министерство на културата нямаше снимки и параметри на пространството като например височината, при условие че тя е била само 2.4 метра, което е изключително ниско за галерийно пространство, а впоследствие се оказа, че доброто вписване на проектите в пространството е било определящ фактор за избора на проект от комисията?

3. Членовете на комисията само заедно в реални заседания ли са оценявали проектите, или е имало случаи проекти да са оценявани поотделно (задочно)?

4. Имало ли е натиск върху членове на комисията от Министерство на културата и от други членове да приемат прекалено кратките срокове за оценяване на проектите?

5. Защо първото решение на комисията е било да промени правилата за оценяване на проектите, като с новите правила се дават и отнемат служебно точки на някои от тях и има ли връзка това решение с факта, че избраният да представя България проект не е отговарял на един от петте критерия на конкурса?

6. Защо на пресконференцията в Националната галерия за представяне на резултатите от конкурса беше представен само избраният от комисията проект, а останалите проекти бяха представени на публиката в Министерство на културата много по-късно, в работно време през работен ден за общо 4 часа на два стари лаптопа и при много рестриктивни изисквания към посетителите?

7. Защо изобщо беше взето решение да се провежда конкурс, след като не е имало достатъчно време за провеждането му и за професионална оценка на проектите от членовете на комисията? Венецианското биенале няма изисквания за провеждане на конкурси за националните павилиони и в много страни Министрите на културата избират комисар, който избира куратор и той съответно кани артисти, да представят страната.

8. Защо Министерство на културата избира да назначи временно изпълняващата директор на Националната галерия Ярослава Бубнова за комисар, след като по регламента на Венецианското биенале такъв може да стане всеки служител на Министерството?

9. Как и кога се появява длъжността Директор на Българския павилион, без тази длъжност да е описана в статута, подписан от Министъра на културата?

10. Защо Националната галерия и временно изпълняващата длъжността директор Ярослава Бубнова наемат външни експерти и плащат на чуждестранни и местни PR агенции да свършат работа, която според статута за българското участие трябва да се извърши от самата галерия и тя има съответните позиции на щат? Кой всъщност плаща за наетите външни специалисти, Националната галерия или Министерство на културата?

11. Защо срещу бюджет от 500 000 лева и специално наети PR агенции - чужди и български, няма никакъв международен отзвук на нашето участие освен една-единствена платена публикация в e-flux, която не е критичен материал, а анонс?

Бихме искали да направим и следното предложение: тъй като сцената на българското изкуство е твърде тясна и нейните участници се познават прекалено отблизо, това рефлектира негативно върху обективността на всеки един конкурс за национално участие на Биеналето. По тази причина би било уместно да се излъчи жури, в което да фигурират и чуждестранни специалисти. Те би трябвало да са с доказан опит и да не бъдат обвързани по никакъв начин с наши творци, организации и институции. Това би помогнало за по-независимото и прозрачно избиране на проект, който да представи страната ни.

Накрая вместо заключение бихме искали да попитаме Министерство на културата: Имало ли е ясни и конкретни цели, които министерството си е поставило с участието на България във Венецианското биенале, и ако е имало такива, в каква степен са постигнати с изложбата, представяща страната ни в палацо „Джустиниан Лолин“?

С уважение,

Петко Дурмана

Боре Иванофф

Росен Тошев

Ивелина Ботева

Красимир Иванов

Генади Гатев

Кирил Киров

Явор Панев

Бисер Дойчев

Владимир Иванов

Цветелина Сантулова

Калин Петров

Радостина Настева

Дани Коцева

Веселин Кирев

Мая Павлова

Цветанка Филева

Андрей Врабчев

Нели Златева

Стефания Янакиева

Протоколът от работа на комисията, получен по Закона за достъп до публична информация, може да се изтегли от тук. Решение на Главния секретар на Министерство на културата, в което отказва да предостави оценъчните карти, които са неделима част от документацията за работата на комисията според Статута за Българско участие на Венецианското биенале може да бъде свалено тук.

Прочети цялата публикация