България "стои стабилно" на дъното по донорство в Европа

За периода 2012 г.-2018 г. равнището на донорството и трансплантациите у нас е относително стабилно, отчете здравният министър Кирил Ананиев на изслушване в Народното събрание в четвъртък по проблемите на трансплантологията у нас. Докато Австрия, Словения, Италия, Чехия, Финландия, Унгария, Ирландия, Швеция имат от 16 до 25 донора на 1 млн. население, то през 2018 г. броят на трупните реализирани донори в България е 16, което представлява 2.28 донора на 1 млн. население. Румъния, Кипър и Гърция също са със сравнително ниско ниво на донорство. Така макар статистически броят на донорите да е нараснал от 2013 година насам, те остават много под нужните, за членство на страната ни в европейската донорска мрежа Евротрансплант, за която са необходими  10 донора на 1 млн. души население или 70 донора годишно. Болниците, които имат капацитет да откриват и поддържат трупни донори в мозъчна смърт са 33, но само малко част от тях подават реално донори. От 2004 г. досега у нас са направени общо 485 трансплантации на бъбрек, 149 трансплантации на черен дроб, 58 на сърце, отчете Ананиев. Според него основните причини за малкото донори са отказът от страна на близките да предоставят органите на починалия и наличието на медицински контраиндикации. Специалисти по трансплантология обаче многократно са коментирали, че проблемът с малкото донори е чисто организационен, а не е свързан с отказа на близките на починалите в мозъчна смърт. Министърът очаква белодробни трансплантации у нас от края на 2020 г. Пред депутатите Ананиев заяви, че се надява до края на 2020 г. да бъде направена първата белодробна трансплантация у нас, след периода на обучение на нашите специалисти в чужбина. На 25 януари здравното министерство подписа споразумение с болница във Виена за обучение на български лекари за белодробни транспплантации и докато то трае по петима нуждаещи се пациенти от България ще бъдат приемани годишно за трансплантация на бял дроб. Преди това договорът на България с болницата във Виена беше прекратен за период около година и половина, в което време никъде не се правеха белодробни трансплантации на нуждаещите се българи и няколко души починаха без да дочакат операция. Сега екипи от болниците “Света Екатерина“ и ВМА ще бъдат обучавани във Виена, за да се подготвят за трансплантации в България, като по-рано директорът на “Света Екатерина“ проф. Генчо Начева изрази очакване първата белодробна трансплантация да е в през 2021 година . Какво прави МЗ в подкрепа на донорството? Ананиев съобщи, че днес ще подпише писмо и до клиниката по пулмология към Медицинския университет в Хановер с цел проучване на възможностите за обучение на български екипи в сферата на белодробната трансплантация. Той каза още, че в края на май новата агенция "Медицински надзор", която вече отговаря за трансплантациите, се е присъединила към споразумение за сътрудничество с европейския портал за бърз и ефективен обмен на информация в случаи на излишък на органи. Той посочи, че в периода 1 юли 2015 г. до 31 март 2017 г. чрез портала са били предложени 380 органа, като най-голямото постижение е извършването на 23 детски трансплантации. Освен това Ананиев информира депутатите, че е разработен проект на Национална програма за насърчаване на донорството и подпомагане на трансплантациите в страната за периода 2019-2023 г. Подготвя се и национална кампания за насърчаване на донорството. Отпечатана е и карта, която се нарича “Да, за живот" и няма юридическа стойност, но в нея хората ще могат да запишат приживе, ако са съгласни да станат донори. “Картата ще послужи на близките и семейството, да могат да вземат мотивирано решение в случай трагичен инцидент“, каза Ананиев.  

Прочети цялата публикация