Как Цацаров (не) пребори корупцията

"Ако имам някакви планове, а те могат да включват и предсрочно завършване на мандата или предаване на щафетата на г-н Иван Гешев, след произнасянето на президента, на 10 януари, няма да го разберете от друг, ще го разберете по официален път или от мен". Такова изявление направи главният прокурор Сотир Цацаров на 14 ноември, отговаряйки на въпрос смята ли да става шеф на антикорупционната комисия (КПКОНПИ). Пет дни по-късно управляващата коалиция обяви официално кандидатурата на Цацаров за този пост – при това с безапелационен тон – или той ще е следващият началник на "Антикорупция", или никой. Всичко ще е наред Паисансът се нарежда – Иван Гешев, досегашният заместник на главния прокурор, поема прокуратурата, запазва линията на Цацаров (окачествен от бъдещия шеф на държавното обвинение като най-добрия главен прокурор) и двамата започват да работят в още по-тясно сътрудничество, но вече в две институции. Какви са плановете на Цацаров за КПКОНПИ още не се знае. Той още не е представил стратегията си, нито пък е коментирал подробно бъдещото си назначение. Многократно през годините обаче Цацаров е цитирал изказването на бившия главен прокурор Никола Филчев, че прокуратурата е просто едно деловодство, ако службите – МВР и ДАНС – не й дават разработки. В този смисъл може би не е изненадваща тезата му, че ще се опита да "събуди" КПКОНПИ, както се изрази при срещата си депутатите от Обединени патриоти, които му обещаха подкрепа. Откритието на Цацаров за заспалата КПКОНПИ е доста странно на фона на досегашните му действия. Както той, така и приемникът му на поста Гешев, не са критикували комисията. Тъкмо обратното, хвалили са и са защитавали действията й. А КПКОНПИ изобщо не спи – и то не от вчера или оня ден, а от години. Сегашната антикорупционна корупция е механичен сбор от влели се в нея структури, доказали тоталната си неефективност в борбата с корупцията. Един прекрасен пример в това отношение бе аналитичният център БОРКОР, който съществува няколко години, но никой не успя да разбере защо. Още по-показателна е някогашната комисия за установяване на конфликт на интереси, станала известна единствено с тефтерите за политически поръчки (кой да бъде "ударен" и кой да бъде "оправен") на председателя си Филип Златанов. Новият конгломерат Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество получи чрез закон свръхправомощия и власт да бори корупцията. Практиката дотук обаче показва, че този мощен инструмент се ползва по същата рецепта – неудобните да бъдат ударени, а удобните – оправени или отложени, за да продължат да бъдат удобни. Самият Цацаров, в ролята си на главен прокурор, също не може да се похвали с особени успехи в борбата с корупцията по високите етажи на властта. За изминалите седем години не е постигната нито една присъда за подобно престъпление, извършено от висш чиновник. Единственият осъден е бившият кмет на столичния район "Младост" Десислава Иванчева, и то – неокончателно. А всички помнят в каква мракобесна постановка се превърна задържането й, а след това и няколкомесечния арест. Защо така? В годишните доклади на прокуратурата могат да се открият някои доста неясни, но пък за сметка на това – удобни формулировки. В доклада за 2018 г. например е посочено: "В голямата си част те (делата за корупционни престъпления б.р.) се характеризират с висока правна и фактическа сложност и изискват продължително разследване във времето, за събиране и проверка на значителен обем доказателствен материал". Подобни констатации се срещат през всички 7 години от мандата на Цацаров. В някои от тях не липсва и доза самокритика, която ту се появява, ту изчезва. В доклада за работата на прокуратурата през 2013 г. е отбелязано: "Наред с това се констатира, че невинаги разследващите органи проявяват нужната упоритост и настойчивост за разкриване на обективната истина. Поради това и по-често се стига до прекратяване или спиране на производствата за корупционни престъпления, отколкото до внасянето им в съда". В онзи момент прокуратурата решава да вземе мерки, за да се подобри ситуацията. И променя правилата за вземане на дела на специален надзор. На практика това значи по-лесен достъп до висшестоящ прокурор, който би могъл да помогне в разследването, да посъветва колега и т.н. На следващата година се отчита ръст на делата за корупция. Но проблемите се остават – половината дела за корупция изобщо не стигат до съда, а се прекратяват на фаза разследване, около 1/3 от все пак внесените в съда се връщат заради различни процесуални нарушения. И пак се констатира, че корупционните престъпления се доказват много трудно, особено ако става дума за висшестоящи служители, защото те се прикриват зад колективни органи. "Получаването на самопризнания от лица, разполагащи с влияние и значителни финансови средства, както и ползващи активна адвокатска защита, е практически невъзможно. Свидетелите обичайно са лица в служебна или друга зависимост от разследваните и не желаят да дават показания. Изискваните документи, касаещи разследваните деяния обикновено се съхраняват в учреждения, ръководени от заинтересовани от изхода на делото лица. Поради това често се отказва или забавя предоставянето им на разследващия орган. Съществуват и трудности при намирането на квалифицирани експерти, оценяващи резултатите от решения на лица, заемащи ръководни длъжности. Такива експерти не могат да бъдат мотивирани от ниските възнаграждения за експертните заключения, а освен това в професионалната си дейност понякога са зависими от лицата, срещу които се провежда разследване или от свързаните с тях лица". Изобщо ситуацията е: "Няма хора". Нито за свидели, нито за експерти, нито за разследващи. Май само за корумпирани са останали. Година по-късно (2015 г.) проблемите си остават същите. Прокуратурата лансира нови мерки, сред които нов център за прием на сигнали, обновяване на сайта и дори "личен прием на граждани от прокурор от Върховната касационна прокуратура и "гореща" телефонна линия за подаване на сигнали за корупционни деяния". През 2015 г. вече е създадено специализирано звено за разследване на корупционни престъпления, в което влизат и МВР, и ДАНС. По това време КПКОНПИ даже не е замислена. Подобрение по линия на борба с корупцията няма. Констатацията е повече от ясна: "Общият брой на делата за подкуп остава малък, и то за неособено тежки престъпления". Над 60% от делата са за подкуп на полицаи при пътни проверки. "Такова е било положението и през предходни отчетни периоди. Без да подценяваме важността на този вид корупция, очевидно е, че не тя представлява най-голямата заплаха за правовия ред в страната", пишат авторите на доклада. В отчета за работата си през 2016 г. прокуратурата е далеч по-лаконична. Отбелязва се само: "Проблемите при разследване на корупционните престъпления, констатирани през предходната година, запазват актуалност". През 2017 г. започва да се оформя идеята за новата антикорупцианна комисия и прокуратурата не пропуска да отбележи, че: "Предстои структуриране на КПКОНПИ". Вече се предлага корупционните дела да бъдат прехвърлени в спецсъда, който ги гледа понастоящем. Иначе се отчита, че проблемите от предходната година, както винаги, запазват своята актуалност. Отново съдът връща около 1/3 от корупционните дела, което е повод в доклада пак да се прокрадне самокритичност в едно изречение: "Запазеният висок относителен дял на върнати дела, образувани за корупционни престъпления, е показател, че не се упражнява достатъчен контрол от страна на наблюдаващия прокурор съобразно изискванията на НПК и не се отстраняват своевременно допуснатите процесуални нарушения в хода на разследването". В края на 2018 г., когато се събира информация за последния годишен доклад на държавното обвинение, КПКОНПИ вече е създадена и сътрудничеството е започнало. През април същата година са арестувани Десислава Иванчева, заместичката й Биляна Петрова и Петко Дюлгеров (подсъдим като посредник за подкупа, който се твърди, че е взела Иванчева). През следващите над 12 месеца тримата обвиняеми фигурират в отчетите като единствения успех на новата антикорупционна борба. Междувременно са се увеличили делата на отчет в специализираната прокуратура, която вече отговаря за корупционните престъпления, но това не е повод за хвалба, а следствие от промените в закона. Към края на мандата на Цацаров прокуратурата се връща към началните постановки. В последния доклад се отбелязва, че трябва да се засили специалният надзор над корупционните дела. Формулировка, появила се още в първия и отсъстваща в следващите няколко. През 2018 г. се отбелязва: "Следва да се активизира използването на механизмите на специалния надзор и съответно капацитета на горестоящите прокуратури за повишаване на ефективността на работата по делата за корупционни престъпления". И така всичко започва от начало. През всичките години, когато се бори с едни и същи проблеми, прокуратурата все пак постига някакви присъди за корупция. Броят им обаче не изглежда адекватен на проблема, като се има предвид, че според различни международни класации България е най-корумпираната или сред най-корумпираните страни в ЕС. През 2013 г. ефективно осъдените са 9, а условно – 81, т.е. почти десет пъти повече. Оправданите са 41. От образуваните през годината разследвания няма нито един осъден. През 2014 г. тенденцията е сходна. Ефективно осъдени – 22, условно – 143. Оправданите са 50 души. Година по-късно оправданите са 79, осъдените ефективно – 17, оправданите – 183. През 2018 г. ефективно осъдените за корупция са 18, а условно наказаните – 246. Таза тенденция се запазва през целия седемгодишен мандат на Сотир Цацаров. Данните сочат, че няма никакво значение дали с корупционните престъпление се занимава специализирано звено, цяла КПКОНПИ, една или друга прокуратура.              

Прочети цялата публикация