Перник – там, където ВиК значи варел и канче

Вододайната зона на Перник се охранява от Караман. Той е очарователен, тримесечен пес, порода "улична превъзходна". Доверчив до безрасъдство и готов да си играе с всеки, който мине покрай къщичката на пазача, кацнала отстрани на пътя за яз. "Студена". Караман е малък, но вече знае важната команда: "Седни". При лудориите си чат-пат слиза върху тесния път и оглежда посетителите. Асфалтът е напукан, в цепнатините му расте кладенчов мъх. "Давай само направо и ще видиш какво е празен язовир". По-надолу има бариера, с кола не може, пеш – ако щеш.     Кирил е синеок дядка, който живее сам в малка, спретната вила надолу по пътя. Събира дюли за компот в близката ливада. Много му харесва тишината и спокойствието тук. Не е ходил да види празния язовир, но помни как навремето са го викали да работи на друг голям проект, пак за водоем. Проектът си останал само проект, а той в крайна сметка се преселил край "Студена". Убеден е, че язовирът не е изчезнал току-така, вероятно някой е източил и водата, и парите за ремонта на стената. През няколко дървета надолу по пътя са заковани табелки "Къпането забранено". После идва язовирът. Или каквото е останало от него. Дъното Ако има дъно на институционалното безсилие и безхаберие в България, това е дъното на язовир на "Студена". Който смята, че водите у нас се управляват добре, трябва да се разходи по това дъно. Почвата се е нацепила на големи парчета, по които можеш спокойно да стъпваш. И да се правиш на майтапчия – перничани могат да обявят нова туристическа атракция – разходка в пресъхнал язовир. Пара може и да капне.     "За 62 години за първи път го виждам така", казва песниониран миньор от село Студена. Обут е във високи гумени ботуши, напълно излишни в случая, от какво ще се намокриш? Подпира се с една тояжка, застанал там, където някога е имало вода, и вика: "Престъпници". Язовирът има два големи ръкава, които се събират при стената, в посока магистрала „Струма“. Доколкото има вода, събрана е там. Ръкавите са сухи, а реките, които ги пълнят, са издълбали дълбоки канали. По дъното се виждат боклуци, парчета от рибарски мрежи, тук-там останки от някой речен рак. И те – изсъхнали. Между стената и отсрещния бряг е изникнал остров, висок 10-15 метра. До него може да се стигне лесно. Тоя остров, както и пресъхналото дъно, наистина предизвикват интерес. Идват да го гледат цели семейства с деца. Снимат се, обикалят. Току по черния път откъм селото ще се появи някоя кола със залепнали по прозорците любопитни физиономии.     От дъното в единия ръкав стърчи мост. Някога е свързвал двете села, потопени при строителството на язовира през 50-те години на миналия век. Сега пак е излязъл на повърхността. В добро състояние е, вижда се и старият път. Отдолу тече реката, както преди 70 години. Сега мостът стърчи като паметник на човешката глупост. Наоколо природата посреща с цветове. Боровата гора зеленее, бреговете са червеножълти, тук-там засипани с лъснати от стоене във вода камъни. Напук на стотиците вицове, перничани посрещат водната криза с примирение. Недоволството е тихо, винкели няма. На два пъти бяха организирани протести. Полицията привика някои хора и ги предупреди да внимават какви ги вършат. Не че им се забранява да протестират, но да си знаят. Един местен сайт описа протестиращите като хулигани, които искали да се бият с полицаите и да блокират пътища.     Варел и канче Няколко километра по-надолу, в града, всеки се оправя както може. С бидони, варели, канчета и туби. На една от малкото чешми с минерална вода – в село Рударци – се е извила опашка. Нетърпеливи хора с десетлитрови пластмасови бутилки. Обстановката е като пред лекарски кабинет през грипна епидемия, всеки новодошъл пита: „Кой е последен?“ Чат-пат се поскарват. Една баба само с две бутилки вика на друга с двайсет: "Дали мога да те преваря?". "Ама как?!", тросва се втората – "Аз съм дошла с такси, чака ме човекът". Режимът е главната тема навсякъде. Градът преживява най-сериозната си криза през последните 20 години. И няма изгледи скоро да се справи с нея. Нивото на язовира спада с всеки изминал ден, вече е под 4 млн. кубични метра от над 25 млн. Преди дни кметът Станислав Владимиров обяви, че градът е успял да се вмести в препоръките на екоминистерството, че дори и повече – вместо отпуснатите милион кубични метра на месец, се харчат около 800 хил. Надеждата е напролет нещата да са по-добре. Междувременно има страх и притеснения, че водата вече не става нито за пиене, нито за миене, понеже санитарната зона е достигната отдавна. Някои твърдят, че водата мирише на тиня, разбирай - вече се взима от дъното и е опасна.     В Перник никой не говори за премахване на режима. Всичко, което се прави е да се осигури вода за 8 часа в денонощие. Никой не смее да каже кога "Студена" ще стигне мъртвия обем, от който не може да се взима вода. Стигне ли се дотам, остава само едно – водоноски. И вероятно безумно пазаруване на туби с минерална вода. Както в момента се пазаруват бидони. Продавачка в малка квартална железария обяснява: "Свършиха, а по празниците не ми доставят. Да имах още, щях да ги продам". Останали са туби. Едва ли ще се задържат дълго. Бедствие Перник е в бедствено положение и без да го бяха обявили официално. Местната власт иска спешна намеса и пари от държавата, за да се действа бързо. Отскоро се работи, за да може цялата вода от Владайския канал да се пренасочи към язовира. Преди дни от общината обявиха, че всичко е готово и предстои обход на трасето на канала. С отклоняването на Владайската река надеждата е да се повиши дебита към "Студена", за да се изравнят притокът и оттокът от водоема. Целта е да не се стигне до мъртвия обем. Другата мярка е свързана с р. Струма. В момента водите й потъват в карстови образувания близо до селата Чуйпетлово и Боснек и се губят продължение на няколко километра. Местната власт иска да „хване“ с тръба водата преди т.нар. губилища и да я прекара отново в коритото на реката с идеята, че така дебитът към язовира ще се увеличи. Най-сериозният противник на тази стратегия е инж. Атанас Русев, който наскоро предложи спешни мерки за справяне с водната криза. Част от тях бяха одобрени и от регионалното министесрство обявиха, че ще му отпуснат финансиране за над 300 хил. лв. Междувременно обаче властта се задейства по идеята с тръбата, която Русев никак не одобрява. Според него това е безсмислено харчене на 2 млн. лв., тъй като потъващата в губилищата вода така или иначе отново отива в Струма и в язовира, но след като мине няколко километра под земята. Затова поставянето на тръба няма особен смисъл. Хора от Боснек вече казаха, че подобна мярка ще навреди на подземните пещери. Властта твърди, че всичко е временно, например, докато се напълни язовирът. Какво предлага Русев? Неговият план се концентрира около Палакарийския воден канал, съоръжение строено в средата на миналия век, което отвежда водите на едноименната река към Струма. Идеята на Русев е да снабдява язовира при маловодие, по негови сметки оттам могат да минават по 900 литра в секунда. Каналът е дълъг над 8 км. и на много места е разбит, поради което през него текат не повече от 100 литра в секунда. Освен това има и незаконни отклонения. Едно такова бе открито от Русев. "Биволъ" съобщи, че става дума за незаконно съоръжение за откарване на вода към с. Ярлово, строено още през 2008 г. Очевидно досега никой не му е обръщал внимание. В момента ситуацията е такава – местната власт уж взима мерки, а инженерът я критикува. И за тръбата, и за това, че е забавила неговия план.     Замитане Междувременно за водната криза в Перник виновни няма. Бившата кметица Вяра Церовска от ГЕРБ, която изгуби изборите, твърди, че през нейния мандат за водния цикъл на града е направено много. Единствената мярка всъщност е една заповед от лятото, с която се забранява ползването на питейна вода за поливане. Контрол по изпълнението на тази заповед няма никакъв. Санкции – още по-малко. Бившата областна управителка Ирена Соколова се раздели с поста си след началото на водната криза. Сам премиерът Бойко Борисов обясни, че неговите хора в Перник се направили на хитри и не обявили режим преди изборите. Което не попречи на партията му да ги подкрепи на местния вот. Сега има нов областен управител – Емил Костадинов, който изгуби изборите от БСП в един от пернишките квартали.     Местното ВиК е истинска руина, ако се вярва на доклад, писан от експерти на "Софийска вода" преди около месец. Няма персонал, няма и техника. Управлението му бе поето от прокурист, бивш негов шеф, който се съгласи да застане на поста, само защото премиерът обеща да помага. Съвсем наскоро новият стар шеф Камен Каменов каза, че дори и да завали като из ведро, проблемът може да стане още по-сериозен. Тогава водите ще се размътят и пречиствателната станция няма да смогне да захрани града дори на режим. Междувременно двамата ресорни министри – на екологията Нено Димов и на регионалното развитие Петя Аврамова – отричат всякаква отговорност. Димов твърди дори, че не е знаел, че години наред вода от язовир "Студена" неправомерно е била отклонявана към Радомир. А и в Радомир въведоха режим, засега само за част от града и само за през нощта.     В този хаос изникват всякакви съмнения. Едно от тях е, че водата се е източвала за промишлената зона – "Стомана" и местната топлофикация. От предприятията отричат. Наскоро прокурор от местната районна прокуратура написа, че отговорни за кризата са Димов и Аврамова, защото не са взели мерки своевременно. Преписката бе прекратена и пратена по компетентност на специализираната прокуратура. Там потъна. През това време в Перник чакат дъжд, сняг и пролетта.

Прочети цялата публикация