Курсът на лева ще се договаря с други държави, но ще се сменя от Народното събрание

Народното събрание даде зелене светлина за влизането на страната ни в чакалнята на еврозоната, т.нар. механизъм ERMІІ. Това стана след като депутатите гласуваха на второ четене промените във Валутния закон (в член 29), с които се изменя и Законът за БНБ. Те бяха подкрепени от 91 народни представители, а 36 се обявиха против. Въздържали се нямаше. Текстът, който одобриха депутати гласи: "считано от датата на участие на България в Механизма на обменните курсове /Exchange Rate Mechanism II/ официалният валутен курс на лева към еврото е равен на централния курс между еврото и лева, договорен съгласно параграф 2.3 от Резолюция на Европейския съвет за установяването на механизъм на обменните курсове през третия етап на Икономическия и паричен съюз Амстердам и членове 1.1 и 17.1 от Споразумението между Европейската централна банка и националните централни банки на държавите членки извън еврозоната за определяне на процедурите за работа на механизма за обменните курсове". Предложението беше направено между внесено от председателя на бюджетната комисия Менда Стоянова (ГЕРБ) между първо и второ четене на промените във Валутния закон. В становището си БНБ посочи, че с въпросната промяна се осигурява съответствие на вътрешната нормативна рамка с европейската, което е задължително изискване за присъединяване към валутно-обменния механизъм. Миналата седмица парламентът прие решение, с което даде мандат за влизане в еврозоната само при курс на българския лев към еврото в размер на 1.95583 лв. Какво ще се случи, ако има искане за промяна на курса   Проектът обаче породи спекулации за това, че урежда възможността за преразглеждане на фиксирания курс в хода на наблюдението на страната ни, докато престоява в Европейския валутен механизъм. В разгара на дискусиите в края на миналия месец управителят на БНБ Димитър Радев изтъкна, че с промяната във Валутния закон не се отменя валутният курс. Само се казва, че одобряването на валутния курс ще става по реда на европейската правна рамка. В европейската правна рамка има възможност да се поиска промяна на валутния курс, но на практика всички страни с устойчиви валутни курсове не са ги променяли, каза Радев. Той даде пример с Балтийските страни. Дори да има такова искане, подобно предложение се взема с консенсус, а България има два гласа - на финансовия министър и на управителя на БНБ, отбеляза Димитър Радев. Решението от преди седмица   На 30 януари със 140 гласа "за", 2 гласа "против" и 66 "въздържал се" парламентът прие решение за определяне на условията за договаряне на централен курс на лева към еврото според текст от Резолюцията. Тогава депутати записаха, че при договаряне на централен курс на лева към еврото според съответния параграф 2.3 от Резолюцията, министърът на финансите и управителят на БНБ се задължават да предлагат, поддържат и гласуват позиция за централен курс от 1.95583 лв. за едно евро (какъвто е действащият курс). България не участва в Механизма на обменните курсове при централен курс между еврото и лева, различен от 1.95583 лв. за едно евро, записаха в решението си народните представители. С това даваме ясен сигнал и на нашите европейски партньори, и на българските граждани, че ние желаем да влезем в еврозоната, но не на всяка цена, отбеляза след гласуването тогава Йордан Цонев от ДПС. Той беше съвносител на проекта за решение. По думите му с втората част от решението категорично се казва, че ако някоя от страните членки на еврозоната плюс Дания предложи друг курс, България прекъсва пътя си към еврото. От БСП, които при вота тогава се въздържаха, възразиха срещу подхода, по който се взима такова важно решение за години напред - "на крак", "на пожар". Кристиан Вигенин обвини управляващите, че с действията си са създали страхове и днес се опитват да решат панически проблема. "Много е възможно отново да се поддадете на натиск и накрая да приключим не по начин, който е описан в това решение", каза Вигенин. Изтъкна обаче, че БСП ще продължи да подкрепя действията за присъединяване на България към еврозоната, но при ясни гаранции, че националният интерес ще бъде защитен, обменният курс ще се запази какъвто е сега и спестяванията на гражданите няма да пострадат. Какво още се променя в закона С промените във Валутния закон се прецизира разпоредбата, свързана с осъществяването на законосъобразен и ефективен валутен контрол. В тази връзка се предвижда изрично да бъде закрепено в закона правомощието на митническите органи да не допускат пренасянето на парични средства в размер на 30 000 лв. или повече, или тяхната равностойност в друга валута през границата на страната за трета страна при получена от митническите органи по служебен път информация за наличието на публични задължения на лицето. Въвежда се дефиниция за "укрит" предмет на нарушението и се отменя чл. 20, с което българското законодателство се привежда в съответствие с практиката на Съда на ЕС по отношение на отнемането в полза на държавата на цялата недекларирана сума. Предвижда се адекватно определяне на размера на глобата - част от размера на стойността на предмета на нарушението, пише в съобщението.

Прочети цялата публикация