Депутатите така и не посмяха да разнищят докрай откъде е дошъл натискът в БНР

След разгорещен дебат и спорове между управляващи и опозиция парламентът прие доклада на временната комисия, която трябваше да проучи свалянето от ефир на журналистката Силвия Великова и безпрецедентното замлъкване на "Хоризонт". След месеци работа комисията установи само "индикации за осъществен натиск" от страна на бившия генерален директор на БНР Светослав Костов. Социалистите, които настояха за създаването на временната комисия, останаха недоволни от витиеватите заключения и отказаха да подкрепят документа. Депутатът от БСП Антон Кутев настоя да бъде изслушан главният прокурор Иван Гешев, който да представи допълнителни данни по случая. Той припомни, че предшественикът на Гешев Сотир Цацаров още през октомври 2019 година обявил, че са изискани телефонни разпечатки и записи от камери с цел да се изясни ситуацията. След това обаче темата не беше разисквана в комисията. Остана неясно дали прокуратурата е разглеждала разпечатките и какво са показали те. "Защо прокуратурата не си е свършила работата? За четири месеца прокуратурата не е могла да прегледа камерите? Не е взела разпечатките, като е имало съдебно решение? Не ги е видяла прокуратурата, или не иска да ги даде?", попита Кутев. Той уточни, че именно разпечатките и записите от камерите са можели да изяснят картината около свалянето на Великова от ефир и безпрецедентното замлъкване на радиото: "Защото аз лично смятам, че не Гешев е звънял на генералния директор на радиото. Не, друг е звънял. Коя от двете версии е права - дали на лъжещия Костов или обратната - тя стои в разпечатките. Как да нямат ново за 4 месеца. Сотир Цацаров през октомври казва, че те имат вече разрешение от съда да получат разпечатките". Председателят на комисията Тома Биков (ГЕРБ) отговори, че разпечатките биха създали само спекулации: "Това не са СРС-та. Това не са разговори, които ние можем да видим какво се е говорило в тях". Добави, че разбирал "критичността на колегите от БСП", а после обясни и каква била една от целите на комисията: "Ако не сме в състояние да помогнем, поне да не навредим". "Защото нашата комисия е на границата на политическата интервенция в една обществена медия. Аз много ясно съм си давал сметка за това, че тя може да бъде обвинена, че самата тя оказва политически натиск. Мисля, че ние останахме в рамките на закона и в рамките на приличието, неутрални и по отношение на различните лобита в радиото, защото такива очевидно има", добави Биков. "Казусът с БНР най-вероятно ще продължи", прогнозира той. Докладът се състои от 52 страници и завършва с изводите, че генералният директор е лицето, което носи цялостна отговорност по обезпечаването на нормалната дейност на радиото и че сигналът на програма "Хоризонт" е спрян, като за това не е била налице техническа причина, а е в резултат на изрично решение, взето вътре в радиото. Програмата изчезна от ефир, а 13 септември 2019 и първоначалните твърдения на ръководството на БНР бяха, че причината била "профилактика. Очевидната причина обаче беше свързана с напрежението, предизвикано от свалянето от ефир и отнемането на ресора на дългогодишния водещ на сутрешния блок и съдебен репортер Силвия Великова. След като се разбра, че тя няма да е водещ на сутрешния блок, че колегите й масово са отказали да я заместят. БСП заяви, че по надлежния ред ще поиска изслушването на главния прокурор в пленарната зала, за да информира парламента и обществеността за развитието по казуса. Този ход изглежда логичен, но само на пръв поглед, защото неофициално се разбра, че Великова е била махната от ефир, за не отразява процедурата по избора на Гешев за главен прокурор. Съмненията бяха, че политици от ДПС са се обаждали на тогавашния шеф на БНР с такова настояване. След известно колебание, медийният регулатор отстрани Светослав Костов, изтъквайки като мотив за това спирането на програма "Хоризонт". Въпреки свидетелствата на Редколегията на "Хоризонт" и други представители на общественото радио за събитията, довели до свалянето на Силвия Великова, Съветът за електронни медии също се ограничи с извода, че има данни за натиск и заплахи срещу журналистите, но не и доказателства. Нищо чудно, че и депутатите не посмяха да потърсят доказателства – вероятно защото са пред очите им. 

Прочети цялата публикация