Е-обучение в ромските махали: всички учат заедно - деца, мама, тате, баба и дядо

Всички заедно на училище – децата, мата, тате, баба и дядо – така учат в ромските махали. Голямото предизвикателство е липсата на устройства – компютри, лаптопи, таблети и интернет връзка. Това споделиха Деян Колев и Теодора Крумова от център „Амалипе“, който от години работи с деца от уязвими групи. Още със старта за електронното образование център „Амалипе“прави проучване сред около 200 училища, които работят преобладаващо с ромски ученици.  Общо такива училища в страната са около 1000. „Интересен факт е, че повечето ученици бързо се пренастроиха на вълна учене по телефона и нямаха търпение с тях да се свържат учителите им, особено в начален етап. Имаше деца, които бяха на линия в 6:30 часа. Досегашните забрани и ограничения на достъп до устройствата им през учебно време отпаднаха тотално и децата се почувстваха свободни и с желание се включват в уроците. Дори станаха по-изпълнителни и стриктни. От няколко дни се чувстваме като едно голямо семейство -ученици, учители и родители“, споделя впечатленията си Деян Колев. Липсата на електронни устройстваобаче поставя под риск качественото дистанционно обучение, допълва той. За това център „Амалипе“ и училищата от мрежата "Всеки ученик ще бъде отличник" са започнали кампанията "Стара техника за ново начало".  „Призоваваме всички, които имат стара, но работеща техника да я дарят на училище, което има нужда и да "осиновят" това училище“, каза Деян Колев. Близо 180 училища имат нужда от помощ с набавянето на електронни устройства. Най-малко  6600 от техните ученици се нуждаят от компютри, лаптопи, таблети или телефони. Ромските деца се включват масово в е-обучението Данните от анкетата, направена от център „Амалипе“, показват, че делът на включените в дистанционно обучение ученици е обещаващо висок. Над 36% от училищата са успели да обхванат между 75% и 100% от своите ученици в различни форми на дистанционно обучение още през първите три дни. Почти 40% от училищата са се включили между 50 и 75% от учениците.  С оглед на това, че проучването е проведено през третия ден след въвеждането на дистанционно обучение, тези данни могат да бъдат определени като обещаващо високи, казва Колев. По думите му те дават надежда че в рамките на една или две седмици ще бъдат включени огромната част от учениците и така ще бъдат достигнати нивата от преди кризата.  Не бива да се пренебрегва обаче и фактът, че в 17.3% от училищата включените през първите дни ученици бяха между една четвърт и половината. Възможно е през следващите дни техния дял да се увеличи и да достигне до нормалните нива, като това ще изисква по-сериозни усилия.  Деян Колев прави уточнението, че училищата от мрежата “Всеки ученик ще бъде отличник“ от години работят заедно с център „Амалипе“ за подсигуряване на пълен обхват и за въвеждане на иновативно образование. От тази гледна точка те вероятно са по-подготвени да въведат дистанционно обучение с голям процент ученици в сравнение с други училища, обучаващи ученици от уязвими групи. Съществуват и училища, в които включените в дистанционно обучение ученици през първите три дни бяха малко. В 6 училища са участвали между 10 и 25 процента от учениците, а в други 7са били включени по-малко от 10%. Макар в процентно отношение делът на тези училища да е относително малък (6.6%), те показват наличието на проблеми, които правят на практика невъзможно дистанционното обучениес оглед на това че всяко дете и всяко училище е важно, коментира Деян Колев. Комбиниран метод на обучение Относно формите на дистанционно обучение две трети от училищата комбинират интернет базирани техники (от поставяне на задачи чрез Skype, Messenger и други през използването на електронни уроци до осъществяването на синхронни онлайн часове) с разпечатването на задачи и уроци и тяхното разнасяне по къщите на учениците.  Останалата една трета (32%) от училища използват единствено интернет базирани техники. Само 3на сто от училища са посочили, че разчитат единствено на принтирането на материали и разнасянето им по къщите на учениците. Съчетаването на тези два типа техники се дължи преди всичко на факта, че не всички ученици разполагат с необходимите технически устройства. Това прави задачата на учителите значително по-сложна и те трябва да комбинират различни видове техники дори в рамките на една паралелка, коментира Деян Колев.  Не синхронните форми на дистанционно обучение категорично преобладават над синхронните, макар че не е малък делът на училищата които използват онлайн уроци. Почти две трети от училищата (63%) са отговорили, че използват онлайн уроци още през първите дни от въвеждането на дистанционно обучение.  В същото време едва 7.6на сто са отговорили, че в тези уроци се включват между 76% и 100% от учениците. В 37% от училищата не се използват под никаква форма онлайн уроци и се разчита на останалите форми.  „Очевидно е, че същинското онлайн обучение във виртуална среда си пробива път, но все още е твърде рано да се говори за възможността то да бъде въведено изцяло“, смята Деян Колев. Недостиг на устройства Според него една от основните пречки пред въвеждането на онлайн обучение е липсата на подходящи устройства сред много от учениците.  Според отговорите на анкетата едва в над една пета от училищата над 90% от учениците разполагат с подходящи устройства. В 11% от училищата над 75% от учениците нямат устройства, чрез които да участват в онлайн обучение. В две трети от училищата, учениците без устройства, които позволяват ефективно участие, са между 10% и  75%. Очевидно е, че Министерството на образованието трябва да преосмисли предварително изразеното становище, че почти всички български ученици разполагат с подходящи  таблети,  компютри или смартфони, смята Деян Колев. Той препоръчва министерството и училищата, заедно с техните партньори, да помислят за  подсигуряването на по-голям брой  устройства, които да бъдат ползвани при евентуалното по-широко въвеждане на  дистанционно онлайн обучение.  Липса на интернет Липсата на интернет в част от махалите в които живеят децата, също е пречка макар и значително по-малка. По-сериозен е проблемът с невъзможността на част от семействата да си позволят подходящ план,с който да могат ефективно да използват онлайн обучение, каза Деян Колев.  Близо една пета от училищата са посочили, че въпреки наличието на интернет в махалите, повечето ученици не могат да си позволят заплащането на подходящ тарифен план. Ако към тях се добавят още близо 13% училища, които са посочили, че мнозинството от учениците живеят в махали без никакъв достъп до интернет, това формира относително сериозно предизвикателство, посочва Колев. Липсата на умения сред част от учителите е друга възможна причина за липсата на онлайн обучение.  Това е посочено като най-малката трудност тъй като според директорите, участвали в анкетата, едва в 7% от училищата повечето учители нямат умения да провеждат онлайн уроци. Образователният медиатор като всичколог Образователният медиатор изпъква като важен и често използван помощник на учителите при въвеждането на дистанционно обучение. Над две трети от директорите посочват, че използват образователния медиатор за въвеждането на дистанционно обучение още от първите дни на този процес.  Едва в 16% от училищата медиаторът не е използван за този процес, а в други 16% няма назначен такъв. „Това, че училищата имаха възможност да назначат образователни медиатори чрез средствата за работа с уязвими групи по проект „Подкрепа за успех“ се оказа много добра инвестиция, която подпомага и въвеждането на дистанционно обучение“, коментира Деян Колев.  В 109 училища, което е над половината участвали в анкетата, медиаторите разнасят разпечатани материали по домовете на учениците, въпреки заплахата от коронавирус. Една трета от училищата са посочили че техният медиатор прави информационна кампания за превенция от заразата, а близо две трети от медиаторите дават консултации по предварително поставени задачи. В една четвърт от училищата медиаторите събират информация за семейства, завърнали се от чужбина и така нататък.  „Работата на медиатора бързо излезе извън рамките на чисто „образователната“ дейност и той също се включи в редиците на тези, които работят на първа линия – информация за методите за предпазване, идентифициране на семейства завърнали се от чужбина, които трябва да бъдат поставени в задължителната карантина и т.н. Голямата част от училищата не бяха подготвени да отговорят на тези нужди и едва около половината отговорили успяха да снабдят медиаторите с необходимите предпазни средства и дезинфектанти.  Дори и те обаче споделиха, че ако тази ситиация продължи по-дълго време, и те не биха могли да издържат финансово. На много от останалите места, медиаторите сами подсигуряваха предпазни средства или такива изобщо липсваха. Местните кризисни щабове също не припознаваха в началото тези хора, които свършиха невероятна работа в първите, най-тежки дни от извънредното положение и въвеждането на дистанционно обучение“, отбеляза Деян Колев.  

Прочети цялата публикация