„История за краля и дъжда“

Няма съмнение, някъде точно по средата на 50-те дни и 50-те нощи се намираме, а предаването с авторите на тази така актуална в момента книга Зорница Христова и Кирил Златков го излъчихме малко преди първия ден от извънредното положение. И тогава наистина навън заваля, сякаш за да ни подсети…

„Какво можем да направим, когато светът е завладян от бедствие с библейски мащаби и никой не може да му заповяда да спре? Може би все нещо ще ни е по силите“ – това са думи на Зорница Христова за „История за краля и дъжда“, създадена в края на миналата година, „преди светът да стане черно-бял“. А Кирил Златков я нарича „книга за голямото бедствие и за спасяването на другите“. И тук можем да добавим: книга-прозрение, в която 50-те дни са по-тъмни от 50-те нощи, защото след нощта винаги следва ден. Книга-притча за хора и животни (конкретни и метафорични – коне, делфини, жирафи, тъй любимите на Кирил Златков мечки, кучета, зайци, елени, домашни птици, новородени котенца), книга-полусън за природни катаклизми, за мрак и отчаяние, но и за решенията, които вземаме в най-тежките моменти в живота, спасявайки в крайна сметка и себе си по единствения начин – като първо протегнем ръка, за да спасим другите, като жертваме короната в името на живота.

Дали „История за краля и дъжда“ ще изгради около себе си читателски култ както по-ранната съвместна книга на Кирил Златков и Зорница Христова „Когато искам да мълча“, още е рано да се каже, защото „след края книги вече не се пишеха“ (неволен цитат от съвсем друга книга, който ще ви разшифроваме, ако вече само не сте, още следващата седмица – б.а.)… Но, уверяваме ви, определено иде реч за важно, красиво, мъдро и дори практически полезно произведение, отговарящо на не един и два въпроса, които всички ние сигурно вече сме си задали от началото на карантината досега. Методът на разказване също е изключително въздействащ – някъде на границата между минимализма на думите и хилядите нюанси между черното и бялото в картините – като във филм на Бела Тар. А в разговора ни в „Аларма“ Кирил Златков ни връща и десетилетия назад, когато в творчеството му за първи път се появяват образите на изплуващи животни…

Този текст го пиша на счупената клавиатура на пропътувал хиляди километри стар служебен лаптоп (когато още можеше да се пътува), а пиратският интернет, който мъждука на северния ми балкон (хванат от заведение, което със сигурност не работи в момента, но навярно е предплатило за три месеца) допълнително усложнява нещата. Така малко преди да го изпратя, видях, че в заглавието на текста съм пропуснал едно „л“ и се е получило „История за края и дъжда“, което е абсолютно невярно спрямо посланието в книгата. Но пък и показва как понякога не задължително големите бедствия, а дори забавянето на нещата и спънките по пътя ни дават възможност да коригираме и пренаредим правилно нещата. И не на последно място – казано предпразнично: „История за краля и дъжда“ е необходима книга, която ни дава много повече увереност във възможния добър край и надежда за възкресението на света, отколкото всякакви показни масови събирания и облизвания на обща сребърна лъжичка. Светли празници от екипа на „Аларма“!

Прочети цялата публикация