Ново издание на „Портрет на художника като млад“ - сложно красиви книги за трудни дни
„С дух, устремен към изкуството незнайно…“ Джеймс Джойс нанася първите щрихи на своя „Портрет на художника като млад“ с частица от овидиевите „Метаморфози“. Началото на разказа за главния герой - младежът Стивън Дедалус и неговите телесни и душевни метамофози. Устременият му към изкуството дух руши консервативните канони на религията под диригентската палка на тогава 22-годишния Джойс.
Книгата живее нов живот у нас. Съвсем наскоро тя беше издадена самостоятелно в едно, отвътре безспорно, но и отвън, красиво издание с твърди корици.
Меко казано трудно начало
Раждането на Портрета е минава през доста перипетии.
„Твърде неконвенционална за нашата британска публика…реалистична, непредразполагаща, непривлекателна“. С тези думи критикът Едуарт Гарет определя книгата, която е отхвърляна 20 пъти преди да бъде публикувана.
Книгата е създаден като естетичен ескиз с името „Портрет на художника“ през 1904 г. Джойс го предлага на списание „Дейна“, но го отхвърлят. Тогава писателят решава да го преработи в автобиографичен роман с работно заглавие „Стивън хероят“ под влияние на старинна английска балада. Работи над текста 2 години паралелно с писането на разказите от сборника „Дъблинчани“. Неудовлетворен от резултата, през 1907 г. отново започва да пише „Портрет на художника като млад“. Завършва го 4 години по-късно, но през 1913-1914 г. отново го преработва. През 1914 г. романът излиза като подлистник на списание „Егоист“, а две години по-късно е издаден и като книга.
Първото ехо на постмодерните нюанси в рисунъка на портрета от художника на думи Джойс, подгизнал в красивата сложност на езика му, изобразява конфликта, контраста, сблъсъка на християнските догми с бягството в галоп към символа на артистичната свобода – не само да действаш без ограничения, но и да съзезерцаваш, да чувстваш и да бъдеш.
Из сложно красивия свят на Джеймс Джойс и „Портрет на художника като млад“ ни води един от най-изтъкнатите преводачи на литература у нас - Иглика Василева, превела „Одисей“ на Джойс – библията на постмодерната литература. Сега обаче си говорим за Портрета:
Със сигурност това е един от стълбовете на литературата на модернизма. Много важен е този роман, защото е първият на Джойс. Той тръгва от една страшна аморфна маса. Непрекъснато си е нахвърлял някакви неща, от които е смятал, че ще стане роман. Той прави това, докато пише разказите си „Дъблинчани“. Тези неща набъбват до към 400 страници. Но, разбира се, никой не може да публикува такова нещо. Той най-накрая осъзнава и прави тези 5 глави на „Портрета“, които са прекрасни, стегнати. Това е първият роман на Джойс. Това е първият Bildungsroman на ирландската литература. И за първи път въвежда, това е важно, героят си Стивън Дедалус, който след това продължава и в „Одисей“ да бъде един от главните герой, заедно с Леополд Блум.
За да ни разкрие всичко това Джойс използва модернистичната нехронологичност, линеарното повествование:
Тръгва от младежките години на героя и неговото духовно израстване на фона на една бедна и доста потискана Ирландия в началото на 20-и век. И оттам нататък стига до отрицанието на всичко, което усвоява в колежа си, защото общо взето той е творец и не иска да служи на Бога, а да служи на изкуството.Католицизъм Vs. свободен порив на духа
С нюансите на думите и спираловидното действие стигаме до първия сблъсъка между канони и страстен творчески порив. Арената е душата на протагониста Стивън Дедалус. А сред въоръжението на християнските аргументи прозира духа на основателя на Йезуитския орден Игнатий Лойола:
В Портрета това е много ясно и хубаво направено. Той тръгва по така установения ред , героят го срещаме още от малък. Може би ключовата глава и най-важното нещо в този роман е проповедта на отец Арнал. Все пак не забравяме, че Джойс учи в Йезуитски колеж. Тази проповед на отец Арнал е проповед за ада и за вечното проклятие и абсолютно е в стила, и в духа на Игнатий Лойола. Тя е блестящо направена. Междувременно се случва едно посещение при проститутка на самия Стивън. Това още повече засилва усещането му, че той трябва да се пребори с тези предразсъдъци, освен с тежкото си материално положение. Тази реч, като че ли, предопределя неговият отказ да стане йезуитски свещеник. И тук са вплетени най-страшните неща на Католицизма, с които този млад дух трябва да се пребори. Даже в един момент той казва, цитирам по памет, „да живееш, да се заблуждаваш, да падаш, да побеждаваш, но от живота да създаваш живот. “
История за зимен ден и ново раждане
Новото самостоятелно издание на Портрета у нас идва благодарение на една неслучайна среща, намерила Гергана Димитрова, редактора на книгата и главен редактор на издателството, което я издава.
Идеята за трето раждане на тази книга в България се появи през януари. Имахме среща с Николай Б. Попов. Тогава не подозирах, че той е преводач на "Портрет на художника като млад. Срещнахме се, за да сключим договор за превод с неговата майка от немски на Йозеф Рот. Тогава в разговора стана ясно, че той е преводача на тази книга на Джойс. Аз реших, че наистина е време тя да се появи отново на книжния пазар. Защото в момента дори и кратко време е нужно, за да се изгуби една книга от вниманието на читателите. Последният път, когато е издавана е през 1999 г.
Какво е един портрет без своя художник?
Говорим си с Милена Вълнарова, автор на корицата и цялостното графично оформление на книгата. Съвсем по джойсовски нещата са многопластови, а в унисон с историята на многото преработени издания на Портрета, Милена Вълнарова прави десет варианта на корица:
Избрахме най-кондензирания вариант, ако можем така да го наречем. Тя събира в себе си няколко от главните символи и пластове на книгата. Целта ми беше това да е нещо просто и да е разбираем символ. Там виждаме крила, пътища, част от лабиринт, изобразени с едни прости средства. Опростяването е и заради това, че е твръда корица. Не всичко може да стои добре на твръда корица.
Предизвикателството да издаваш Джойс във времена на бързосмилаемост
Завършваме портрета с надскачене. Това на главния герой в Портрета:
Стивън Дедалус
Подготвителен клас
Клонгоус-ууд Колидж
Салинс
Графство Килдеър
Ирландия
Светът
Вселената
А какво ли има след вселената? Нищо. Но може би около вселената все пак има нещо, което показва от кое място започва нищото? Сигурно не е стена, трябва да е една тъничка, тъничка линия, която описва всичко. Какво значи това всичко и навсякъде: толкова е голямо, че човек не може да го побере в ума си. Само Бог може…
Думи, изпод перото на ирландския Бог на литературния модернизъм – Джеймс Джойс в неговия „Портрет на художника като млад“. Още за новия живот на книгата може да чуете в звуковия файл.