Без военен парад за Гергьовден, но с парашутисти
Националният оперативен щаб за борба с коронавируса не разреши провеждането на традиционния военен парад на Гергьовден за празника на българската армия. Ръководителят на щаба ген. Венцислав Мутафчийски обясни, че предвид епидемията провеждането на събитието е невъзможно. “Парад не може да се проведе по обективни причини – хората са от различни краища в страната и събирането им е невъзможно, а и подготовката на парад по принцип трае около месец“, каза Мутафчийски. "По този въпрос не сме имали абсолютно никакви разногласия с Министерство на отбраната", допълни той. Мутафчийски обясни, че е имало идеи да се събират блокове от курсанти от военните училища, които да проведат строй във Велико Търново, но това също не е удачно, тъй като студентите са от различни краища на страната. В рамките на самите военни училища обаче празникът ще бъде отбелязан. “Българската армия има какво да покаже по телевизионни предавания за своите успехи, включително и ВМА, така че нетрадиционно ще бъде отбелязването на 6 май, но в никакъв случай няма да има парад“, каза ген. Мутафчийски. Армията посреща празника си с хроничен недостиг на кадри и техника. В момента около 5000 места за военни са свободни, а последните паради се превръщаха в дефилета на ретро техника. Въпреки това те привличаха много хора и бяха една от малкото възможности гражданите да се запознаят със състоянието на армията. Решението за отмяната на парада е безпрецедентно. Дори и по време на войните между 1912-1918 година, празникът е бил отбелязван. Заради идеологически причини след 1946-а датата на честването на военния празник е сменена. Гергьовден започва да се чества още със създаването на Българската армия. С указ от 9 януари 1880 г. княз Александър Батенберг постановява честването на празника. В началото празникът се отбелязва скромно с панихиди в гарнизоните. От 1931 до 1933 година празникът е честван в София на така наречения "Площад на победите" в днешния квартал "Лагера". След това церемонията се провежда на площада пред храм-паметник "Св. Александър Невски". Като празник на Българската армия Гергьовден е честван до 1953 г. Оттогава до 1991 г. празник на армията е 23 септември - датата, на която се отбелязва началото на Септемврийското въстание от 1923 г. След промените от 1989 година за Ден на Българската армията е обявен 23 август - началото на Шипченската епопея. Като воински празник обаче 23 август е честван само през 1991 г. и 1992 г. От януари 1993 г. с правителствен указ 6 май отново е възстановен като Ден на храбростта и празник на Българската армия.
Прочети цялата публикация