Синдикатите предлагат допълнителни мерки в подкрепа на останалите без доходи
Защитени ли са правата на работещите и как българските синдикати се опитват да подпомогнат хората, останали без работа в условията на извънредното положение?
Прогнозите за България предвиждат повишаване на безработицата в страната от 4.2 % през 2019 година до 6.2% през 2020 година. Новорегистрираните безработни от началото на годината са над 60 000, от които около 48 хил. са с право на обезщетение, сочат данните на КНСБ. А според статистката на Агенцията по заетостта само през месец март 38 800 души са загубили работата си, като по-голямата част от тях са се регистрирали в Бюрата по труда, след въвеждането на извънредното положение в България на 13 март. Наблюдава се и тенденция на увеличаване броя на висшистите спрямо обичайното състояние на безработицата в страната.
Прогнозите на експертите от КНСБ сочат, че до края на годината броят на безработните ще нарасне още с около 70 000 души. Затова синдикатът предлага няколко допълнителни мерки за подкрепа на най-засегнатите от кризата, породена от пандемията с Covid-19. Сред тях са увеличение на замразеното от години минимално дневно обезщетение за безработица на 60% от минималната работна заплата (т.е. 17 лв. на ден вместо настоящите 9 лв), отлагане на осигурителните вноски за периода на кризата, подкрепа за самоосигуряващи се с ниски доходи, както и платен целеви отпуск за родители на деца под 14-годишна възраст и др.
Другият влиятелен профсъюз в България, КТ "Подкрепа", също предложи на правителството пакет от действия, които да спасят от глад семействата, останали без доходи:
"Първата и основна мярка е държавният бюджет да покрива с компенсации загубеният доход от труд на работниците по следния начин – 100% от заплатите до 800 лв., 80% от заплатите до 1500 лв. и 60% от заплатите до 2500 лв. - отбеляза пред Радио България икономическият експерт на синдиката Ваня Григорова. - Това е основната и най-важна мярка, която трябваше да се направи. Вместо това правителството предложи да се изплащат 60% от бюджета и 40% от страна фирмите. Голяма част от работодателите обаче, не могат да си го позволят, особено микро и малките предприятия. За сметка на това големите ще го направят. Има и други предприятия, които никога няма да се обърнат за каквото и де е подпомагане към бюджета, за да не влязат в полезрението на осигурителния институт, инспекцията по труда и данъчните. А това лишава от подкрепа работници, които нямат никаква вина за недобросъвестността на работодателите."
КТ "Подкрепа" предлага и мярка за хората, които нямат право на обезщетения, а именно нарочно минимално плащане, така че да могат да оцелеят докато започнат да работят пак. Сред тях са работилите на граждански договори, полагалите труд без договор или на заплата, неотговаряща на размера на декларираната. Правителството предложи еднократна социална помощ за майки или родители в неплатен отпуск в рамките на близо 200 евро, което според синдиката е крайно недостатъчно и при трудноизпълними критерии за достъп. За да се набавят средства за подпомагането на крайно нуждаещите се, трябва да има стъпаловидно данъчно облагане и корпоративен данък от 40%,както е в останалите европейски страни, категорична е Ваня Григорова.
Снимки: БГНЕС
Прочети цялата публикация