Петровден e, ето кой празнува имен ден

На днешния ден - 29.06, църквата чества паметта на двамата Христови апостоли – Петър и Павел, ревностни разпространители на християнството, преминали през много страдания и гонения и наречени „първовърховни престолници и вселенски учители“.

Петровден е един от най-почитаните летни празници от българския народ. Според традициите на този ден не бива да се върши важна земеделска работа. Принася се жертвено животно в чест на светеца – обикновено се коли „петровско пиле„. В черквата се носят петровски хлябове, колак и ябълки-петровки. Те се освещават и се раздават на роднини и съседи.

На Петровден имен ден празнуват хората с имена: Камен, Камена, Кремена, Павел, Павлин, Павлина, Патриция, Петрана, Петър, Преслава, Павлета, Панайот, Петя, Петьо, Петранка и други производни имена.

Петър е беден рибар от гр. Витсесда край Генисаретското езеро той е сред първите ученици на Христос и един от най-преданите му последователи. Павел, роден в Тарс, Киликия, той е изповедник на юдейската религия и е сред гонителите на християните. На път за Дамаск е ослепен от видение на Господа.

Завеждат го обратно в града, където след три дни е изцерен по чудо. От яростен противник става най-ревностен разпространител на Христовото учение. През 67 г. заедно със сподвижника му Петър са разпнати на кръст от император Нерон в Рим.

Според народните вярвания Свети Петър е ключар на райските порти и главен съдник на човешките грехове, който определя коя душа е праведна и достойна да влезе в рая.

Пости

Две седмици преди празника има определен от църквата пост. През тези дни не се ядат блажни ястия. След края на литургията в памет на апостолите се слага край на Петровия пост.

Петровден се приема за по-голям празник от Павловден. 

По стара българска традиция на този ден във всеки дом се коли курбан от най-младото петровско пиле в името на светеца.

На трапезата се подрежда и традиционният за празника „бял мъж“ или „кутмач“ – характерно за празника ястие, приготвено от бито прясно сирене, което е изпържено с брашно.

Домакинята приготвя още празнична погача, баница с масло и сирене и тиквеник.

Този обичай се спазва особено стриктно от семейства, в които има починало дете и е свързан с народните вярвания за райската градина.

Според народните представи, Свети Петър е добродушен старец, който е облечен в бели дрехи. На него се паднала голямата отговорност да съхранява ключовете за рая при подялбата на света между светците.

В райската градина растяло златно ябълково дърво, около което кръжали душите на починалите деца досущ като пчелички. Когато майките им раздавали ябълки на Земята, светецът им позволяват да си откъснат плод от райското дърво. Майките, обаче, не бивало да отхапват от тях.

Обредите и ритуалите, които са се запазили и до днес, се извършват за предпазване от пожари, градушки и гръмотевици.

И докато Св. Петър позволявал на земеделците да работят на полето, Св. Павел не разрешавал да се извършва никаква земеделска дейност и бил готов да изпрати огън от небето, за да накаже всеки, дръзнал да наруши категоричната му забрана. Затова на Павловден, за да не пламнат снопите, освен че не се работи, не трябва да се пали огън в огнището или пък да се пече хляб.

Девойките и жените са излизали на поляните, за да се люлеят на люлки, извивали кръшни хора и пеели ритуални песни. Вечерта, обаче, на празничната трапеза сядали само старите и женени хора, а младите са посрещали изгрева на слънцето.

Девойките берели дванадесет цвята, но от дванадесет различни поляни и ги поставяли под възглавницата си, за да им се присъни този, за когото ще се омъжат, надявайки се, че ще е точно онзи, когото обичат.

Прочети цялата публикация