Днес е Павловден - вижте кой празнува днес
Днес БПЦ празнува Павловден. Свети апостол Павел е еврейски проповедник, един от най-важните апостоли на християнството, изиграл решаваща роля в неговото разпространение извън еврейската общност.
На Павловден празнуват имената: Апостол, Цоло, Павел, Павла, Павлина, Павлета, Павлети, Павлин, Павлина, Павел
Роден в град Тарс в Киликия в еврейско семейство, името, което използва Павел в еврейската общност, е Савел. В същото време той е римски гражданин по рождение и, когато пише на гръцки, използва латинското си име Паулус (Павел).
Първоначално Павел е привърженик на фарисеите и участва в гоненията срещу християните, включително в убийството на свети първомъченик Стефан.
Християнските текстове отделят голямо внимание на преминаването му към християнството, отдавайки го на божествено видение.
В книгата „Деяния на апостолите“ се разказва, че на път за Дамаск той видял необикновена светлина и чул Божия глас от небето: „Савле, Савле, защо ме гониш? Аз съм Иисус, когото ти гониш„.
Това събитие било повратно в живота му – той се покръстил и станал най-ревностния разпространител на християнската вяра.
Проповядвал в Антиохия, Киликия, Кипър, Ефес, Атина, Македония, Коринт, Испания и затова е наричан от евреите в християнската общност „апостол на езичниците“. Осъден и екзекутиран ок. 67 година в Рим след дълги години затвор.
Павловден у нас е народен празник, който се отбелязва главно в Източна България за предпазване от огън, пожар, гръм, и по-рядко от градушка. Свързва се с народните представи за унищожителната сила на огъня.
На Павловден не се работи и не се пали огън дори за приготвяне на храна. В Източна Тракия не се меси хляб, за де не се сплъстява и червясва брашното.
На Петровден няма строга забрана за работа, но на Павльовден хората не работят, за да се предпазят от пожари. Не се пали огън в този ден, не се меси и пече хляб, за да не се опече и житото на нивата. Народната мъдрост поучава:
„На Петровден да жънеш, за да не го одуха, а на Павльовден леж по очи, за да не го запали!“
„Малък Павльо големи бели прави!“ („Паулус“ значи „малък“).
В някои от нашите етно-региони празникът Павловден е известен под името Пальовден – в етимологичен аспект наименованието произлиза от глагола „паля„, което доказва, че християнският светец съхранява в себе си характеристиките на древно езическо соларно божество.
Тъй като Павловден се смята за „много тежък“ празник (народът го определя като „лих„, „хаталия“ ден), сред системата от табута в култовия ритуал е пълната забрана за работа, поради страх от природни бедствия.
Доминиращо място в системата от култови елементи се отрежда на огъня.
Той е соларен елемент и има митологично съдържание – още от древността е приеман като брат на Слънцето и за това трябва да му се отдава същата почит.
За да се предпази имуществото от пожари и нивите – от изпепеляване, на Павловден не трябва да се пали огън в огнището, не се пече хляб и не се консумират топли храни.
Тъй като в народните вярвания свети Павел бил известен с тежкия си нрав, повечето празнични ритуали са насочени към омилостивяване на светеца и спечелване на благоразположението му с цел съхранение на реколтата от жарките лъчи на Слънцето и предпазването ѝ от градушки, мълнии и др.
На 30 юни църквата чества Събор на Св. св. 12 апостоли.
Съборът на светите славни 12 апостоли е празник за прослава на Христовите благовестители, наречени апостоли – Симон, наречен Петър, Андрей Първозвани, Яков Зеведеев, Йоан Богослов, Филип, Вартоломей, Тома, Матей, Яков Алфеев, Юда Яковов, Симон Зилот, Матий и Павел.
Към тях се чества и св. Павел, който не е бил апостол, но също ревностно е разпространявал вярата.
Макар съборът на апостолите, прославяни от църквата на 30 юни да включва в себе си 13 апостоли, в църковните книги се нарича “Събор на дванадесетте”.
Според народните вярвания Апостолите били персонажи в християнството, ученици на Иисус Христос, които били избрани да проповядват новото учение.
Апостолите се разделят на основните ученици – Дванадесетте свети апостоли, т.е. тези които пряко от него са получили учението му; останалите – Седемдесетте апостоли – отново преки ученици, но не от най-близкия кръг и на апостоли, които са приели учението на Христос опорсредствено – чрез други апостоли (Тимотей, Тит), или по чудесен път (Апостол Павел).
Прочети цялата публикация