Оставете Гешев, прав е за Каренин

"Опитът на един, засега неуспял политик, да щурмува Зимния дворец, е неуспешен към този момент поради няколко причини. Най-малкото това не е Зимния дворец, вътре не е Каренин, той е с гумена лодка, а не с Аврора. Явно се опитва да установи работническо-селска власт. Дали ще успее, не мога да ви кажа".

Така коментира днес главният прокурор Иван Гешев случката от плажа край резиденцията на Доган, разиграла се между бившия правосъден министър Христо Иванов и гардовете на НСО, охраняващи по неизвестно чия воля светата обител на гарантите за етническия мир у нас.

Много подигравки отнесе Гешев за пустия Каренин, но, струва ми се, напълно незаслужени. Защо? Главният прокурор е напълно прав, че в Зимния дворец няма как да бъде заварен Алексей Каренин, възрастният съпруг на Анна Каренина. Така ли е? Така е. Болшевиките дори премиера Александър Керенски не са заварили при щурма на Зимния дворец, какво остава за клетия Алексей Александрович. Колкото до крайцера "Аврора", няма как при настоящото международно положение руски боен кораб да извърши десант на родния НАТО-вски бряг. Нали, приятели. Нито да отправи залп към руските имоти на предните плажни линии. Ако пък стане нещо подобно, г-жа Херо Мустафа веднага ще набере когото трябва и ще стане мътна и кървава.

Така че, не съдете сурово Иван Гешев. Това е един много добре предварително обмислен акт, както би се изразил Лютви Местан в силните си години. Дълбоко убедени сме в това. Посланията са леко закодирани, но не и безнадеждни за дешифровка като Коледните речи на Доган.

Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно посвоему, казва Толстой в "Анна Каренина". Копче не можем да му кажем на човека. Всичките ни главни прокурори в т.нар. демократична история на страната встъпваха в длъжност със закани към враговете на закона, диференцирани според вътрешния им натюрел. Но все пак бодри и нахъсани. Същите си отиваха по толстойски - унили посвоему. Един даже заживя в произведение на Кафка и една сутрин се събуди като плод и зеленчук.

Толстой умира на път към България, бягайки от жена си. На какво ли не е способен човек, за да си осигури малко спокойствие. Да приемем, че обитателите на сарая в "Росенец" търсят същото.

Да бъдем хора за пет минути...

Прочети цялата публикация