Българка разкри тайните на екзотичен остров

Българката Ирина Белевска живее заедно със семейството си от години на приказния остров Бали. По невероятен начин тя описва обичаите на местните хора, почитта им към боговете и защо обитателите на това райско място просто не вярват във времето. 

Вече ви разказахме кой е най-странният обичай на остров Бали и какво принасят в дар на боговете всяка сутрин местните.

Този път тя разказва кои места на острова е добре да посетите и какво може да очаквате там. 

Ето и нейния разказ: 

Днес ще пътешестваме заедно. Балийците разказват, че капитанът на първия военен кораб на "източно индийската компания", акостирал до бреговете на Бали през около 1600 година, са му били необходими почти две години, за да успее да събере отново екипажа си, да вдигнат котва и да отплават. Дължината на острова е 153 км, а ширината му 112км.

Най-високата точка е кратера на активния вулкан Агунг, със своите внушителни 3 142 м. Главния град се нарича Денпасар и тук се намира едно от най-красивите международни летища в Индонезия, което ежегодно посреща над 25 мил. туристи.

Останалите градчета и селца са наредени като разсипани перлички от двете страни на виещите се асфалтирани пътища, сред тропическата зеленина и плавно се преливат едно в друго. Пътувайки към различните региони на острова, се запознавате с техните традиционни и самобитни занаяти, чрез впечатляваща, майсторска, ръчна изработка - предмети на изкуството, бижута, мебели, платове и сувенири.

Всеки един от тях спира дъха с многобройните си фини, детайлни елементи при обработката на дърво и камък, създавани единствено с чук и длето, до постигане на 3D ефект.

С изключителна креативност съчетават благородни метали със седеф, перли или камъни и допълвайки ги с екзотична орнаментика, създават бижута, прибори и асксесоари за храна. Не по-малко удивителен е начина по който оцветяват нежните копринени и памучни платове, наречен "Батик". Това е традиционен метод при който се използва разтопен, горещ восък и с виртуозна сръчност ръчно или с предварително приготвени щампи, се насят контури и багри.

Като приказен цветен калейдоскоп заиграват пред очите, така сътворените картини, дрехи, покривки и постели. Събирайки от плажа мидички и малки коралчета, украсявайки с тях инкрустирани черупки от кокосов орех, бамбук или корени от дървета с аранжирани листа от палми или пера от птици, създават зашеметяващи нощни лампи, сувенири и украси.

При посещението на плантациите им, в които отглеждат многобройните, тропически плодни и какови дървета, може да се види и изобилието на реколтата им от ванилия, канела, женшен, куркума, шафран, индийско орехче, подправката карамфил, чай и кафе. Тук може да се опита и прословутото "Копи Лувак" - така търсено от ценителите на кафе. В превод означава " кафе от азиатска палмова цибетка" и се произвежа на Бали.

Цибетката е бозайник, подобен на енот и тя е тази, която прави това кафе толкова специално. То е символ за ексклузивност в света на кафетата, поради процеса на естествена преработка през който преминава. Тя се храни с най-узрелите кафени плодове от видовете Робуста, Арабика и Либерика.

След като бъдат погълнати плодчетата, кафените зърна в тях, престояват в в стомаха на животинката 2-3 дни и биват изхвърляни от храносмилателния тракт по естествен път и с непроменена форма. Следват процеси на събиране на зърната, щателно измиване, сушене на слънце, обелване на люспите и изпичане. Благодарение на ензимите, отделяни в стомаха ѝ, се дължат изключителните му качества като наситен аромат и вкус, липса на горчивина и нулева киселиност.            

Посещавайки колоритните им представления на емблематичните им танци, се докосвате до легендите им, като се любувате на изяществото и грацията на балийките в танца Легонг, обчени в коприна със златни пафти на кръста, на главите с диадеми от проблясващи цветни камъчета и с феерични движения на ръцете. При танца им Баронг, главно действащо лице е едноименно митично същество и пресъздават сцени от "Махабхарата"с темата за вечната борба между доброто и злото.

Танца Кечак се изпълнява стотина мъже, сред запалени огньове, които пляскат с ръце в синхрон и със звук, напомнящ тракането на влак, произнасят думите Чак-Чак-Кечак в различно темпо, което диктува ритъма пресъздавайки легенда от "Рамаяна". Разглеждайки храмовете им, бихте могли да наблюдавате  церемониите им за пречистване, благословия и поднасянето на дарове в знак на благодарност. В музеите, галериите  и кралските им дворци, се запознавате с изкуството и историята им.

Често се случва да срещнете стада маймуни от вида "дългоопашат макак", играещи в клоните на дърветата или насядали върху крайпътната мантинела, до като пътувате през гористи местности.

Изключително любопитни, ловки и сръчни, при по-близка среща с тях те проявяват не скрит интерес, както към храната която се носи, така и към аксесоарите.

При леко разсейване за момент, човек бързо установява как шапката му, слънчеви очила, бутилка с вода или телефон, с няколко скока бързо се озовават на съседното до вас дърво, в компанията на новият им собственик, където минути по-късно ще бъдат център на разгорещен спор между него и събратята му,  в който винаги излиза победил по-силния и едър екземляр от групата.

В този ред на мисли, ще ви разкажа за Мери. Преди няколко години приютих 3-месечно женско бебе макак, останало без майка и с минимални шансове за оцеляване, с цел спасяване, отглеждане и връщане в естествената ѝ среда.

Слабичко с рани по опашката, но спазвайки стриктно съветите на ветеринаря, я лекувах, давах ѝ мляко с пипетка и я носих отпред на блузата си, като брошка.

Като поотрасна, обичаше да седи на врата ми, отпуснала крака, които висяха като  плитки  от двете ми страни и здраво хванала се за косата ми.

Имаше си собствен кът с люлки от въжета в двора на къщата ни, където обичаше да играе.

С енергията си и двата чифта сръчни ръце, едно маймунче определено може ежедневно да ви поставя в патови ситуации, които бих могла да ви ги описвам без да спра със седмици, за всички щуротии които успя да направи, докато живееше при нас.

Въртеше се на вентилатора висящ от тавана в хола, пускаше всички кранове за вода до които намираше достъп, светкаше и гасеше лампите по свое усмотрение, отваряше постоянно вратата на хладилника проверявайки внимателно наличностите му,  като понякога тя се хлопваше зад нея.

Вадеше рибките от шадравана в двора, пълнеше градинския маркуч с дребни камъчета или при смяната му с нов пръскаше с него по прозорците, вратите или по нас, яздеше кучето въпреки съпротивата му която ѝ оказваше, но най-любимото ѝ беше да нахълта в някоя спалня и да вади пух от възлавниците...

За счупени чинии и чаши, даже няма да споменавам. Един ден, чувайки продължителното и силно мяукане на котарака ни, стигащо до истерични фалцети, зад ъгъла на къщата ни, бързо хукнах натам.

Пред очите ми се разкри поразяваща гледка! Маймуната ни Мери, седнала на земята, хванала го през кръста с двата си крака, сграбчила здраво главата му с едната си ръка, бавно, старателно и методично с другата го епилираше по муцуната, като отскубваше всеки дълъг косъм от мустаците и веждите му, докато той въртеше уплашено очи от ужас и надаваше бойния вик на индианците...

С шамар зад врата ѝ, успях да го освободя от хватката с която беше притиснат и дълго време ще помня погледа му изпълнен с благодарност.

За да съм напълно искрена, ще призная усърдието ѝ, с което успяваше да залови всяко паяче, жабче, охлюв, гущер и всяко по-едро насекомо, което се бе озовало на наша територия и с лекота успяваше да ни лиши от присъствието им.

Денят в който я върнахме в природата бе паметен за мен, както и поради палитрата от всички емоции, които изпитвахме към нея, така и от предстоящето блаженство на спокойствие, което ни очакваше дома ни.          

Продължавайки с пътешествието ни из острова бих ви отвела сред пенливи водопади, пръскащи милиони ситни капчици роса в които пречупвайки светлината се оглежда дъга, или бих ви поканила да опитате пресна и вкусна храна в някое от редицата накацали малки ресторанчета на отсрещния хълм срещу вулкана и да съзерцавате вкаменелите следи, оставени от потоците огнената лава при изригването му. За леко повишаване нивото на адреналина, може да се спуснете по течението на река в каньон сред джунглата.

В гумена лодка, въоръжени единствено с гребло и каска, ще изминете 10 километрово разстояние за около 2 часа, наслаждавайки се на вековни дървета, песента на птиците, разноцветни тропически пеперуди пърхаши наоколо, както клокочещия шум от бързата вода и скокчетата през които ще минавате.

В такъв момент съвсем импулсивно ти издва да запееш и по тази причина на такова място често се чуват "Imagine" на Джон Ленън, "We are the champions" на Куин или "Тих бял Дунав" гръмко огласява джунглата с познатия ни звук "Бум".

За по-наситена еуфория от емоции, може да се гмурнете в океана с неипренов костюм и акваланг, като следващия час прехласнато ще съзерцавате играта на пъстрите пасажи от малки рибки, причудливите форми на всякакъв вид корали.

Лекото полюшване на анемонии с динамично стрелкащите се в различни посоки рибки Немо около тях, танца на морски кончета, тромавата походка назад към бъдещетото му на някой рак, или ако имате късмет да наблюдавате спокойния полет с бавни и ритмични движения на голяма водна костенурка, в необятната морска шир.  

Естествен завършек на това приключение е посещение на рибния пазар, който предлага богато разнообразие и изобилие от прясно уловени морски дарове, като кралски скариди, октоподи, стриди, лобстери, калмари, крабове, миди и невероятни по вид, цвят и размер риби.

Намазани с масло, сол и чесън и изпечени върху дървени въглища на скарите в непосредствена близост до пазара, поляти с чаша бяло вино или бира, се наслаждавате пълноценно на това богатсво, докато погледа ви рее до ръба на хоризонта, където залязващия огнен диск се скрива в океана, под нежните звуци от китари на мариачите до вас.

Прочети цялата публикация