Нева Мичева за Примо Леви, Дино Будзати и… радиото

Литературната онлайн рубрика „Още от Аларма“ на сайта на програма „Христо Ботев“ продължава и в последния ден на юли, когато се навършват точно 101 години от рождението на писателя, химика, преживелия ужасите на Аушвиц разказвач, хуманист и преди всичко човек, съхранил човешкото у себе си, Примо Леви (1919-1987). В разговора на „Аларма“ с преводачката Нева Мичева на фокус е последната излязла приживе книга на Примо Леви „Потъналите и спасените“ (1986). Осемте есета в нея, макар да ни връщат няколко десетилетия назад (спрямо 80-те) – към лагерите на смъртта в нацистка Германия, са дори още по-актуални днес, няколко десетилетия след написването си – днес, когато все повече и навсякъде около нас започват да добиват видимост всякакви човеконенавистни начини на говорене, действие, мислене, не толкова далечни от уж забравени мракобесни идеи и идеологии от първата половина на миналия век.

„Потъналите и спасените“ излиза за първи път на български идната седмица в превод на Нева Мичева. Тя е и втората книга на Леви, издадена от „Жанет 45“ след „Периодичната система“. Днес, 75 години след освобождението на Аушвиц, някои неща е хубаво да бъдат профилактично припомнени. Не че поводите за това са хубави. Но както казва един цитат от Ели Визел (също оцелял от Холокоста), поместен в началото на българското издание: „Без памет няма култура. Без памет не би имало нито цивилизация, нито общество, нито бъдеще“. Поредицата, в която излиза „Потъналите и спасените“, се казва „Памет“.

Освен за „Потъналите и спасените“, Нева Мичева разказва още за „Тайната на Старата гора“ на Дино Будзати (издателство „Лист“), друг от ключовите италиански автори на ХХ век, по-широко представен у нас през последните години благодарение на нейните преводи. Разбира се, разговорите за литература по радиото винаги водят и към разговор за начините на четене, на възприемане, на слушане… на радио. Интервюто е правено дистанционно в разгара на карантина, социална изолация и извънредно положение през април тази година – по начина, по който трябва да стават нещата: с хубав звук в домашно студио при изпратени десетки въпроси (с множество подвъпроси, за да е диалог, а не монолог все пак) – една от новите форми на създаване на радиопредавания, която доби популярност във времената, в които трябва да се пазим едни от други и един други.

Прочети цялата публикация