Гладиаторът от "Аушвиц"

Началото на есента ще ни срещне чрез филмовия екран с една необикновена личност – поляка Тадеуш Пиетжиковски. Кой е той, за да предизвика интереса на кинотворците?

Самото название на филма, който ще разкаже историята на Теди, както е известен в Полша, дава отговора: „Гладиаторът от Аушвиц”. Или „Майсторът” / Mistrz/.

През септември предстои филмираната съдба на Тадеуш Пиетжиковски

да оживее пред зрителите в творбата на режисьора Мацей Барчевски, потомък на загинал в концлагер. Това съобщават от "Алеф". „Това е приказка за смелост, надежда и сила. Тя разказва неизвестна глава от полската история и за един изключителен човек, който за своите събратя се превърна в символ на надеждата “, споделя Барчевски.

Всъщност, целият филм е направен така, че напълно отговаря на въпроса:кой е Тадеуш Пиетжиковски. Но докато лентата се появи в кината, нека го поставим под прожектора на спомените.

Тадеуш Пиетжиковски е роден на 8 април 1917 г. във Варшава. Майка му е учителка. Не е известно дали е одобрявала интереса му към бокса, но факт е, че той се отдава на този спорт още като юноша.

Негов треньор е Феликс Стам, известен като създател на бъдещи шампиони. Заложбите му са видни, водят го до шампионската титла на Полша. През 1937 г. печели шампионат във Варшава в тежка категория. Спортната преса приветства младия боксьор като мъж с желязна воля и стоманени юмруци.

Триумфът във варшавското първенство му дава пропуск , за да се бори за националното първенство. Там стига до полуфиналите. Вече е известен като Теди, както го наричат в медиите, но този прякор издава и привързаността на множеството почитатели на бокса към него.

Това е само началото на историята. Бъдещето изглежда ясно, но… започва Втората световна война, която слага бариера пред спортната кариера на Теди.

След нахлуването на нацистите в Полша през септември 1939 г. Теди става доброволец в 1-ва Варшавска отбранителна батарея и защитава квартал Очота, който му е особено скъп. Капитулацията на столицата го потриса и той решава да продължи борбата, като се присъедини към нововъзникващите полски въоръжени сили във Франция.

Вижда се там като пилот-изстребител. Не успява да стигне до Франция – през февруари 1940 г. е арестуван на унгарско-югославската граница и хвърлен в затвора, където немците го подлагат на жестоки разпити и изтезания.

На 14 юни 1940 г. , заедно със 728 поляци и 20 полски евреи, Теди е пътник в първата масова композиция, отвеждаща от затвора в град Тарнов до концентрационния лагер Аушвиц.

И вече няма име, има само номер – 77.

Няма да се спираме на ужасите, на които концлагеристите са подложени. Немците най-напред изпращат затворник 77 на полска работа, след това в дърводелски цех. Обвинен в кражба на картофи, е изпратен на изключително тежка работа в изграждането на друг лагер. Той вече е толкова изтощен, че решава да поеме риск и да симулира злополука. Наранява крака си и така получава по-лека работа, но едва успява да преживее първата зима в Аушвиц.

В лагера обаче вече са разбрали за спортната слава на Теди и с присъщия си цинизъм, нацистите откриват начин да си създават забавления чрез него.

Един ден в Аушвиц се появява нов надзирател - германецът Уолтър Дюнинг, който бързо става разкрива образа си на краен садист. Оказва се, че преди войната е бил професионален боксьор. Така му идва и идеята да отправи предизвикателство към затворник 77, като обещава за награда допълнителна порция хляб и маргарин.

Какво прави гладът?

Теди не се колебае, въпреки че приятелите му в лагера се опитват да го спрат. Все пак – тежи едва 40 килограма, докато германецът е добре сложен и поне с 30 кг. по-тежък. Но той е непреклонен, в мислите си се връща към кариерата си на боксьор, в съзнанието му оживяват треньора Стам, първата победа, последната победа… И знае само едно – трябва да спечели!!!

Затворниците образуват пръстен около боксьорите. Като на истински мач – те се ръкуват и слагат ръкавиците. Немецът е самоуверен, но Теди умело избягва удари, които могат да го съборят. Във втория рунд успява да събори Дюнинг. Под овациите на лагерниците изненадващо немецът хвърля ръкавиците на земята и това е знак, че признава победата на Теди.

Тадеуш получава обещаната награда: допълнителна порция храна. Затворниците го гледат с възхищение, някои плачат от радост. Изтичва към блок 2, където по това време спи, и извиква: Момчета, има хляб! И после разделя хляба между всички.

След войната Теди си спомня: „Така приключи денят, който беше решаващ за живота ми. Не знам кой от нас беше по-добрият боксьор. Но знам, че има моменти, когато невъзможното става реалност”. Историята продължава.

Теди получава и още една награда за победата си над Дюнинг – възможност за избере къде в лагера да работи. Така той се озовава при добитъка, където е по-лесно да се открадне малко храна.

През 1941-1942г. в Аушвиц боксът се нарежда до футбола по популярност. Боевете между затворници са чудесно забавление за немските надзиратели в лагера. Теди знае, че ще живее, докато се бори на ринга. И така – той се боксира и побеждава французи, германци, поляци... Немците правят залози за мачовете, в които Теди е фаворит.

Веднъж един от немците, заложил на победа на Теди, спечелил 1000 марки, залагайки на победа на Теди. Като награда за тази победа Теди и приятелите му са получили 5 кани супа, приготвена за прасетата.

Според Марта Богачка, биограф на Тадеуш Пиетжиковски , той се е боксирал с общо над 40 души. Загубил е само веднъж – от датски евреин, бивш шампион в полусредна категория.Това става през лятото на 1942 г. Три седмици по-късно, в реванш, Теди побеждава и датчанина.

След този двубой лекарят от лагера завел Теди в болницата, където умишлено го заразил с тиф и немците провеждали с него медицински експерименти. Противно на очакванията – той се възстановил, макар и не напълно, а полски затворници му помогнали да избяга.

През 1942 г. Теди води още няколко битки, главно с евреи. Той се опита да не спечели тези двубои, или поне да се постигне равенство. За него е ясно – загубилият евреин отива в газовата камера.

В Аушвиц Теди се боксира с Вилхелм Майер, европейски шампион в средна категория от 1927 г., и Хари Щайн, два пъти шампион на Германия през 1922 и 1923 г. Успехите му са от голямо значение за останалите затворници, защото им оказват подкрепа и надежда.

Победите на Теди приковават вниманието на Гестапо. Германия няма намерение да толерира победите на "нечовеците" над арийците и Пиежиковски е за плашен от екзекуция. За негов късмет, Аушвиц е посетен от негов предвоенен познайник от ринга - Ханс Люткемайер - съдия по бокс, който тогава е началник на концентрационния лагер Нойгамгам. Така Теди избягва смъртта –заедно с други двама затворници, през март 1943 г. той се премества в Нойгамгам.

Първият му противник на ринга Уолтър Дънинг му подарява два чифта боксови ръкавици... На новото място Теди продължава да се боксира и това се случва около 20 пъти. Краят на войната намира Теди в друг лагер - Берген-Белсен.

В следвоенния живот Тадеуш Пиетжиковски продължава да се появява на ринга -

през 1946 г. печели става шампион на танковата дивизия,към която се е присъединил. Бие се на ринга в Германия, Белгия и Франция. В края на 50-те години завършва Академията за физическо възпитание във Варшава и се отдава на новата си страст – да бъде учител.Умира на 17 април 1991 г. на 74-годишна възраст, два дни след като е участвал във възпоменателна церемония в Аушвиц като бивш затворник. Спираме до тук.

Може би много повече ще научим от книгата на Марта Богацка "Боксьорът от Аушвиц”,издадена във Варшава през 2012 година. Не е възможно да се разкаже цял един живот в няколко страници. Едва ли това ще се случи и във филма, който ще излезе по екраните след месец. Впрочем, Теди е герой и в още две ленти –"Аушвиц, бокс и хляб" на Габриела Мрушкак и„Боксьорът и смъртта“ на словашкият режисьор Питър Солан /1962/ по романа на Йозеф Хен. Историята му се разказва и в документалния филм „Ring Wolny”/2018/.

На края добавяме още нещо интересно: Якуб Шафран, внукът на Тадеуш Пиетжиковски също се занимава с бокс. Не по призвание, макар че би било в реда на нещата, а защото играе ролята на своя дядо в документалния филм за него. Той е роден само седмица преди смъртта на дядо си и пази ревниво като спомен поздравително писмо, изпратено до майка му, в което Теди изразява радостта си от раждането на внука.

Прочети цялата публикация