Хубаво е новото метро, но не #хубавое, а наистина

Третата линия на метрото си е третата линия на метрото и би било срамота да не използвам журналистическата си трибуна, за да ви разкажа как съм се возила във влакче. Съдейки по немалкото хора и разговорите им, които аз категорично не съм подслушвала, а просто съм дочула, немалко софиянци също като мен днес по обяд се возеха по новата линия от чисто любопитство. Новата линия си е ново приключение.

Дори не го казвам с ирония, аз съм крайно неориентирана в софийското метро, което далеч не е лесно за използване за българи, камо ли за чужденци. Няма да забравя никога колко отчаян беше един познат, който не говори български първият път, когато го използва. Действително не разбираше как става прекачването от едната линия на другата на „Сердика”, беше се въртял, губил, накрая излязъл, пуснал Google Maps и се придвижил до НДК пеша.

Именно от Националния дворец на културата започва и моето пътешествие в подземния свят - за щастие в крайна сметка метрото се оказа под земя, а не над нея.

Хубава е новата линия, лъскава. Точно толкова лъскави са и табелките от хартия, които ни насочват към нея малко преди изходите на добрата стара Надежда-Лозенец от страната на булевард „Патриарх Евтимий”. Шегата настрана, може да са от хартия, но упътвания има, успях да намеря входа на метростанцията.

И тогава пред очите ми се разкри безподобен в българските ширини транспортен лукс. Пространствата са широки, метростанцията е силно осветена, налични са легендарните автоматични предпазни врати срещу инциденти, няма го сигнала „Моля, не преминавайте ограничителната линия”, от стените висят рамки със снимки (на метростанции), а самата станция е в жълто, което винаги е добра идея.

Влакчетата са по-къси от мотрисите по другите линии, но няма драма – нови са и са удобни. Изчакват около минута-две преди да потеглят, а съобщенията по звуковата система са ясни и силни. Съобщенията на английски не звучат безумно, даже толкова матерно звучат, че ако е по-шумно, не се разбират и малко наподобяват пиян англичанин в Слънчев бряг. Заслужава си обаче, защото от „Чансфър хир чу лайн чу” няма и помен, което не е задължително добре, признавам, че малко би ми липсвало.

Първо се возих от „НДК 2” до „Красно село”, след това от „Красно село” до „Хаджи Димитър”. На метростанция „Красно село”, за да се придвижим в обратната посока, е нужно да отидем на отсрещния коловоз, при „Хаджи Димитър” е необходимо да останем в същото влакче. Чудеса вършат хартиените табелки, които казват „НЕ Е ВХОД” или „НЕ Е ИЗХОД”, иновативни са също и въженцата, които препречват едното стълбище на метростанция „Хаджи Димитър” и те изпращат в правилната посока, като ти казват недвусмислено: „Не си за тук”,

Въпреки това станцията сякаш свети. Това може и да е остатъчен ефект от вчерашното църковно представителство при отрязването на лентичката на новия лъч на метрото, което се случи именно на тази станция. Изкушавам се да напиша, че и посланието „Не си за тук” може да е останало от представителите на българската патриаршия, позната с някои свои духовници с особено приемащ подход, но не бих, за да не излезе, че от "не си за тук" се влиза в правия път, както при метростанцията.

Във влакчето от „Красно село” до „Хаджи Димитър” англичанинът в звуковата система вече не звучеше пиян, може би причината е, че системата беше по-силна. Стигнах до „Хаджи Димитър”, разходих се до площадката над пероните, видях въженцето и чинно се върнах към първоначалния перон, на който мотрисата спря, за да се придвижа обратно към НДК.

По пътя направих почивка на станция „Театрална” при Театър „София”, защото ми беше интересно как изглежда именно тази станцията. Засякохме се с колегите от БНТ, по-скоро аз ги засякох, за тях бях просто щастлив анонимник, който при вида на всички камери и осветление още веднъж си напомни защо никога не би правил телевизионна журналистика. Но да не казвам никога де – толкова политици се заричаха в едно, а след това вятърът на интересите ги понесе към друго.

В петото и последно влакче, в което се возих - от „Театрална” към „НДК 2”, компютърът за кратко се счупи, както каза един господин на една объркана майка с дете. „Следваща станция „Хаджи Димитър”, се чу по звуковата система, докато следващата станция трябваше да бъде в обратната посока – „Орлов мост”. Компютърът бързо се отсчупи и почти всеобщото смущение приключи.

Когато слязох на станция „НДК 2” стените бяха все така жълти, пространствата все така широки, светлините все така ярки. Миришеше леко на спирт и всичко блестеше от новост и чистота. Преминах през старата станция, обстановката ставаше по-малко бляскава, излязох от метростанцията, миришеше на банички, преминавах през подлеза, стигнах до фонтаните, едни ученици въртяха бизнес и си продаваха стари учебници, жегата ме лъхна, излязох от подлеза, едно момче с диагоналка и оранжева неонова тениска се изхрачи на плочките.

В заключение – прекачването за Люлин-Младост на метростанция „Орлов мост” е с малко обикаляне, но при НДК за Надежда-Лозенец е много лесно. Има климатици или поне е хладно. Може би в час пик влакчетата ще са претъпкани, но съдба. Хубаво е новото метро, но не #хубавое, а наистина.

Прочети цялата публикация