Турция, Беларус и други проблеми от седмицата

В първия ден от седмицата България сключи споразумение за придобиване на 20 процента от бъдещия терминал за втечнен газ в Александруполис.

Струващото 370 милиона евро съоръжение ще позволи на страната ни -- след две или повече години -- да ползва алтернативно на Турция трасе на газовите доставки и алтернативни източници -- Катар, Израел, Съединените щати.

Дошлият в Атина премиер Борисов и гръцкият му колега Мицотакис демонстрираха топли отношения, въпреки проблема със затворения заради пандемията граничен пункт Илинден-Ексохи.

За жалост, отношенията Мицотакис и другият ни южен съсед са далеч по-студени, въпреки че пак става дума за природен газ.

Турция и Европейският съюз са на кръстопът. До края на годината ще стане ясно дали ще тръгнат заедно, или в различни посоки.

В този смисъл се изказа първият германски дипломат Хайко Маас във вторник, след като в рамките на няколко часа посети първо Атина, а след това и Анкара.

Предния ден и Гърция и Турция обявиха военноморски и военновъздушни учения в близост до Крит. Хайко Маас ги предупреди, че си "играят с огъня":

"Сегашната ситуация в Източното Средиземноморие е много опасна. И най-дребният инцидент може да има катастрофални последици. И никой няма интерес от военна конфронтация между партньорите от НАТО и съседите."

Предупреждението остана без видим ефект.

Турция няма да прави отстъпки и ще вземе каквото й се полага в Средиземно, Егейско и Черно море, заяви в сряда Реджеп Ердоган. Със 178 от 300 гласа гръцкият парламент ратифицира споразумението за изключителна икономическа зона с Египет, зачеркващо турските претенции. На следващия ден, четвъртък, турските власти удължиха проучвателната мисия на кораба "Оруч Реис" в спорните води и насрочиха за 1-и септември нови учебни стрелби в морето край Искендерун, североизточно от Кипър.

"Ние - турците и гърците - трябва да седнем, да обсъдим проблемите и да ги решим. Мощта на Турция не бива бъде подлагана на изпитание по никакъв начин. Имаме и възможностите, и решимостта да защитим нашите интереси. ... Искаме мир и спокойствие. Но също така искаме и правата си. Трябва да изпълним задълженията, които имаме към бъдещето на нашите деца и внуци," заяви военният министър Хулуси Акар. Отговорът на европейските външни министри вчера бе да извадят отново заканата за санкции. Конкретни варианти ще бъдат разгледани от лидерите на 27-те страни-членки на 24-и септември. Върховният представител за външната политика Жозеп Борел поясни:

"На първо време набелязваме физически лица. Можем да преминем и към материални активи като кораби. Можем да преминем към санкции за участие в дейности, които смятаме за незаконни - това означава да забраним използването на европейски пристанища, технологии ... Турция трябва да се въздържа от едностранни действия -- това е главното условие за напредък на диалога."

Ако Турция се въздържи от по-нататъшно сондиране за газ, можем да я наградим с по-широк достъп до европейския пазар, каза неназован западен дипломат, цитиран от Ройтерс.

Ако не се въздържи и ограничените санкции не подействат, ще обмислим удари по цели сектори от турската икономика, предупреди в прав текст Борел.

Този език само укрепва решителността ни, отговориха от външното министерство в Анкара. А вчера гръцки и турски Ф-16 пак се прехващаха и преследваха в небето над Крит.

Масираните протести в Минск и призивите на Запада не разколебаха нито Лукашенко, нито източния му съюзник

Десетки хиляди демонстрираха в беларуската столица миналата неделя срещу лидера, който държи страната вече четвърт век и не се кани да я пуска.

Десетки хиляди литовци образуваха по същото време жива верига от столицата Вилнюс на трийсетина километра до беларуската граница в знак на солидарност със съседите си.

Върховният съд на Беларус не бе повлиян ни най-малко от вълненията, които продължават вече трета седмица. Във вторник магистратите отхвърлиха искането на опозицията да анулира резултатите от президентските избори от 9-и август, в резултат от които Александър Лукашенко спечели 6-и мандат.

Същия ден двама от членовете на Координационният съвет на опозицията - Сергей Дилевски и Олга Ковалкова, бяха осъдени на по 10 дни затвор.

Броени часове преди това лидерът на опозицията Светлана Тихановска зовеше за освобождаване на политическите затворници:

"Волята на народа няма да бъде прекършена. Нашата цел е да постигнем провеждането на честни и свободни избори по мирен път и по пътя на диалога. Затова обявявам нашата готовност за преговори с властите. Готови сме да номинираме преговарящите, както и да обмислим посредничество на международни организации за целта."

Тихановска каза това във видеообръщение към Европарламента от Вилнюс, след като се срещна със заместник-държавния секретар на Съединените щати Стивън Бигън. Думите й бяха като ехо на това, което Бигън каза предния ден:

"Свободата не е привилегия за избраници, а универсално право на всички хора. Президентските избори в Беларус не са пример за това разбиране. Призоваваме беларуските власти да приемат поканата за посредничество на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа."

От Вилнюс, във вторник Бигън отпътува за Москва. Там вторият човек в йерархията на Държавния департамент се срещна с първия от руското външно министерство. Прессъобщението, публикувано след срещата Бигън-Лавров, бе недвусмислено -- Москва не приема никакви форми на натиск -- било то дипломатически или санкционен -- върху нейния човек в Минск. Сергей Лавров не приема и чуждо посредничество в конфликта:

Беларусите са мъдър народ. Те със сигурност могат сами да определят формите на общонационалния диалог.

В четвъртък сам Владимир Путин излезе пред руската обществена телевизия. Икономика, ковид ... тези теми залегнаха мимоходом в извадките, публикувани в сайта на Кремъл. Основната част от интервюто бе посветена на беларуския проблем. Акцентът бе на готовността на Русия да се намеси със сила в беларуските събития.

Путин разказа за неотдавнашния си телефонен разговор с Лукашенко:

"Александър Григориевич ме помоли да сформирам резерв от сътрудници на правоохранителните органи и аз го направих. Но се договорихме също така, че този резерв няма да бъде използван до тогава, докато ситуацията не започне да излиза от контрол и докато екстремистките елементи не престъпят определени граници, прикривайки се с политически лозунги. Т.е. докато не започнат да палят автомобили, домове, банки, да се опитват да завладяват административни сгради и така нататък."

Тези думи жегнаха западния съсед на Беларус. Полският премиер Матеуш Моравецки прикани Москва да се откаже от "всякакви планове за военна интервенция в Беларус" и да остави беларусите "сами да решават съдбата си".

Последваха предупреждения от генералния секретар на НАТО и от върховния представител на Евросъюза за външната политика и сигурността.

Но Путин даде да се разбере, че интервенцията не е любимият на Кремъл вариант:

"Изхождаме от презумпцията, че всички проблеми, натрупали се в Беларус, ще бъдат решавани по мирен път."

Същата вечер правоохранителните органи в Минск извършиха нови арести. Сред задържаните се оказаха и десетки журналисти, отразяващи протестите, сред тях и представители на Би Би Си и други чуждестранни медии.

И това вместо отговор на посланиците от Евросъюза, които същата сутрин колективно протестираха срещу преследването на политическите противници на Лукашенко.

Съюзът бързо втвърди позицията си. В четвъртък европейските външни министри набелязаха за санкциониране 20 лица, замесени в насилието над демонстранти.

Лукашенко обвини Полша, че се опитва да заграби Гродно, и обяви, че е поставил на бойна нога половината от армията си срещу натовските сили, които провеждат учения в Прибалтика. Съобщи, че си е осигурил рефинансиране на 1 милиард долара дълг от Русия, за да подкрепи западащата беларуска рубла.

С подсигурен гръб откъм Изток, беларуският президент отказа да говори с канцлера на Германия и се закани с ответни мерки срещу европейците:

"Ще им покажем на тях какво е това "санкции"! Оядоха се и забравиха коя е Беларус. И си мислят, че могат да ни стреснат, да ни сплашат с танкове и ракети. Поръчах на правителството да подготви пренасочване на търговските потоци от литовските към други пристанища. Да видим как ще преживяват тогава! ... А що се отнася до техните санкции срещу нас. Това вече сме го гледали. Преживяхме го и сега ще го преживеем."

Лукашенко не постави под въпрос транзита на руски нефт за Европа през Беларус.

Нито пък Меркел постави бъдещето на "Северен поток 2" в зависимост от случая "Навални", въпреки предупрежденията на Еманюел Макрон, че Европа не бива сама да увеличава зависимостта си от руските газови доставки.

Както съобщи снощи говорителката му, Алексей Навални продължава да е в състоянието на кома, в което изпадна на 20-и август, но опасност за живота му няма и показателите му се подобряват.

Политическите последици от случая обаче се влошиха. В понеделник лекари от германската болница, в която е лекуван руският опозиционер, излязоха с твърдението, че има признаци за отравяне.

Руските лекари, които лекуваха Навални преди да бъде транспортиран в Германия, отрекоха:

"Ако бяхме намерили някаква отрова - нещо потвърдено, разбира се, щеше да ни е много по-лесно. Ясна е диагнозата, ясно е състоянието, достатъчно известно е лечението."

Но Франция побърза да обяви, че Навални е станал жертва на "криминален акт", и да поиска от руските власти бързо и прозрачно разследване на събитията.

Хайко Маас бе по-внимателен в оценката си за случилото се, макар и да не изключи "дипломатически" санкции срещу Москва. Канцлерът Меркел обясни съображенията на Берлин по случая "Навални" и кризата в Беларус, първо по-общо:

"Трябва да продължим да говорим с Русия. Не само заради двустранните отношения. Има много международни проблеми - мисля си за Сирия, за Либия - в които Русия е геополитически актьор. Целта ни, разбира се, е да имаме добри отношения с нея."

И добави конкретно за случилото се с Навални:

"Наш дълг е да разберем какво се е случило. Ще направим, каквото можем, но възможностите ни са ограничени. Веднъж щом добием повече яснота за случилото се, както стана и с казуса "Скрипал", ще се опитаме да дадем реакция на целия Европейски съюз, а не само на отделни държави."

В четвъртък, 27-и август, Доналд Тръмп прие номинацията на Републиканската партия за втори мандат начело на Съединените щати без да даде и най-малкия признак, че ще се даде без бой на кандидата на демократите, който води убедително в проучванията на общественото мнение.

Сцената бе Южната морава на Белия дом, пред около хиляда привърженици.

Последва едночасова реч, в която пандемията, безработицата, расизмът, полицейското насилие и всички други наболели проблеми на най-великата нация бяха изтикани в периферията на един неизменен фокус - "злото" Джо Байдън.

Първата опорна точка: "Никой няма да сигурен в Байдъновата Америка". "Доказателството" са продължаващите с месеци протести заради убийствата на афроамериканци от служители на реда:

"Никога няма да допуснем тълпата да властва. Републиканската партия заклеймява размириците, плячкосването, палежите и насилието, които видяхме в градовете, управлявани от демократи - Кеноша, Портланд, Минеаполис, Чикаго, Ню Йорк и много други."

Втората опорна точка: "Байдън е троянският кон на социализма", "заплаха за американската мечта".

Джо Байдън не е спасителят на Американския дух - той е разрушителят на работните места в Америка и, ако му бъде дадена възможност, разрушителят на Американското величие.

Трето: Байдън е слаб - водят го същите лицемери, които бяха на власт допреди 4 години:

"Тези същите либерали искат да премахнат избора на училище, докато записват своите деца в най-добрите училища в тази страна. Те искат да отворят нашите граници, докато сами си живеят в Уолдорф комплекси, в най-добрите квартали в света. Искат да лишат полицията от финансиране, докато самите се обкръжават с въоръжена охрана. През ноември ние трябва да обърнем завинаги страницата на тази провалена политическа класа."

"Заедно ще напишем следващата глава на великата американска история. През следващите четири години ще превърнем Америка в производителната суперсила на света. Ще погнем Китай. Няма да зависим от тях. Изтегляме бизнеса си от там и ще го върнем у дома. Ще продължим да намаляваме данъците и регулациите до равнища, невиждани досега. Ще създадем 10 милиона работни места през следващите 10 месеца."

Тази седмица, броят на починалите от ковид-19 американци надхвърли 180 000. Но това според Тръмп все още не е катастрофа. Катастрофата ще е, ако Байдън и демократите дойдат на власт и наложат обща карантина:

"Ще имаме сигурна и ефективна ваксина още тази година и заедно ще смажем вируса ... А цената на Байдъновото затваряне ще бъде измерена със свръхдози, депресии, алкохолизъм, самоубийства, инфаркти, икономическо опустошение, загуба на работни места и още много неща. Планът на Джо Байдън не е решение - той е капитулация пред вируса."

Вирусът взе тази седмица политическа жертва от най-висок ранг -- европейският комисар за търговията Фил Хоган се оттегли от поста в сряда, тъй като бе разкрито, че е нарушил изискванията за карантина и избягване на по-големите събирания в родната си Ирландия.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен се зае строго да дисциплинира колегите си:

"Докато Европа се бори да ограничи разпространението на коронавируса и европейците правят жертви и приемат болезнени ограничения, очаквам членовете на комисията да бъдат особено бдителни при спазването на националните и регионалните правила и препоръки."

Оставката на еврокомисаря Хоган пасна съвсем логично на фона на тревожните размери, които коронавирусът взе тази седмица в Европа. И най-вече във Франция.

Онзиден премиерът Жан Кастекс разпореди задължително носене на маски на всички публични места в Париж.

"Инфекциите по време на пика на епидемията бяха около 1 000 на 100 000 души -- 20 пъти повече от днес. Трябва обаче да действаме още от сега, защото ако не реагираме бързо, разпространението на заразата може да стане експоненциално. Целта ни е да избегнем необходимостта от всеобща карантина, да избегнем голям наплив на пациенти в интензивните отделения, какъвто за съжаление имахме преди време."

Вчера опасенията на Кастекс се сбъднаха - здравните служби потвърдиха, че заразата във Франция вече се развива експоненциално, с 5 400 заразени в сряда, 6 100 в четвъртък и 7 300 в петък.

Унгария регистрира вчера "само" 132 нови случая, но това бе достатъчно за премиера Орбан да затвори страната от 1-и септември за всички чужденци, с изключение на военните конвои, хуманитарните служители, дипломати и бизнесмени.

Трудното тепърва предстои, предупреди вчера Ангела Меркел:

"Трябва да сме готови за това, че нещата ще се влошат през идните месеци в сравнение с лятото. През лятото, когато през повечето време сме навън, всички имаме известна свобода и защита от аерозолите. Проблемът ще е да задържим броя на заразените ниско през идните месеци, когато ще се наложи за по-дълго време да сме в затворени помещения - на работа, в училище, у дома."

Канцлерът говори след съвещание с лидерите на 16-те федерални провинции преди насрочените за днес масови протести срещу противопандемичните ограничения. Резултатите от съвещанието: масовите събирания ще са забранени поне до края на годината, карантината за завръщащите се от рискови места в чужбина (сред тях и Благоевградско и Добричко у нас) ще бъде затегната.

Училищата обаче трябва да останат отворени. Тази задача е по-приоритетна дори от икономическите предизвикателства, стана ясно от думите на канцлера:

"Първата ни задача е да направим всичко по силите си, за да не се окажат децата ни губещите в тази пандемия. Тяхното образование в училищата трябва да бъде най-важното. Имам предвид всички деца - независимо откъде са. Никой не бива да остава извън училище. ... На второ място идва задачата да поддържаме икономиката в движение или да я задвижим отново."

Ваксината срещу ковид-19, когато и да се появи, ще е ключът за връщането ни към нормалното, подчерта Ангела Меркел. В четвъртък Европейската комисия обяви, че е договорила най-малко 300 милиона дози от потенциалната ваксина на компанията "АстраЗенека", с възможност да закупи още 100 милиона, ако изпитанията на препарата излязат успешни. Британският производител ще получи за това 336 милиона евро.

От думите на здравния министър Костадин Ангелов вчера стана ясно, че в България ваксината ще е безплатна за тези, които пожелаят да си я сложат, но броят на дозите ще е ограничен до 2 милиона и 300 хиляди:

"Българското правителство е направило сметка за уязвимите групи от хора, които са най-застрашени. Това са хората над 65-годишна възраст, хората които имат хронични заболявания, това са и всички служители на първа линия."

обясни здравният министър като, разбира се, отказа да се ангажира кога ваксината ще бъде достъпна.

Прочети цялата публикация