Проф. Герджиков: ГЕРБ внесли чернова на Конституция

Интервю на Таня Джоева за "Епицентър"

Проф. Огнян Герджиков е юрист, преподавател в СУ „Св.Климент Охридски“, председател на 39-то Народно събрание и премиер на служебното правителство на президента Радев. В интервюто за Епицентър.бг проф. Герджиков бе категоричен: „Никаква нужда няма от нова Конституция на този етап, когато в последните месеци нещата врят и кипят в държавата. Нов основен закон се предлага в по-спокойна обстановка.“ И още: „Много съм обиден като юрист. Странен беше начинът, по който стартира цялата процедура. Бих казал, много аматьорски. Ние не можем да бъдем аматьорска държава!“

- Проф. Герджиков, изненадахте ли се, че силно критикуваният проект на ГЕРБ за нова Конституция успя да събере нужните подписи?

- Не го изключвах. Беше на ръба. Но начинът, по който се внесе проектът за Конституция като юрист сериозно ме озадачи. Имаше един тържествен момент по телевизията как уважаваната от мен г-жа Даниела Дариткова, начело на група от депутати от ГЕРБ, носи в деловодството да внася Конституция. Не става така! Трябват 120 подписа!

Взеха след това да обясняват, че това било чернова. Но чернова не се внася в парламента. Народното събрание не е учебно заведение да се носят чернови.

Странен беше начинът, по който стартира цялата процедура. Бих казал, много аматьорски. Ние не можем да бъдем аматьорска държава. Много съм обиден като юрист. Може би съм перфекционист, но става дума за основния закон на държавата и той е написан с много грешки. Възмущаваме се, че зрелостниците не знаели кога се слага пълен член, не владеели препинателните знаци. То законодателят ни не ги знае, ние към учениците поставяме условия за правопис.

- ГЕРБ уточниха ден по-късно, че внесли в парламента покана за преговори.

- Каква покана е това?! Да внесеш в деловодството на парламента проект за Конституция било покана да разсъждаваме на тема „Конституция“... Да не говорим, че последното нещо, от което България има нужда на този етап е нова Конституция. Най-последното!

- Тогава какво наложи, изневиделица бих казала, да се предложи нова Конституция и България да тръгнела по нов път?

- Какъв нов път?! Разбирам, ако е назрял моментът да станем република с двукамерен парламент или президентска република. Това би било нов път наистина. В проекта действащата Конституция е произведена 90 на сто, с размествания, които нямат никакво оправдание. Няма оправдание основните права на гражданите да бъдат запокитени накрая на основния закон, след като са в началото. Това не е подробност, а неприятно внушение.

- В „черновата“, освен че основните права бяха към края, го нямаше и преамбюлът. Сега това е поправено, но беше шок.

- Преамбюлът има своята стойност. Защо ще се маха? Не е ясно.

- Задължително условие ли е постигането на широко обществено съгласие преди да се предприеме стъпката „нова Конституция“?

- Абсолютно. Когато се правят важни закони, те трябва да се сложат на масата, да се направят обсъждания – на първо място с конституционалисти, след това – в по-широк кръг, с изтъкнати хора на науката и на изкуството, с общественици. Трябва да се мине през няколко етапа на дискусии, за да изкристализира проект, ако изобщо има нужда.

Но повтарям – никаква нужда няма от нова Конституция на този етап, когато в последните месеци нещата врят и кипят в държавата. Нов основен закон се предлага в по-спокойна обстановка.

Не че конституцията е свещена крава и не трябва да се пипа никога и за нищо. Но съществените промени са малко, почти всичко е копи-пейст. Предлага се влошен вариант на сегашната Конституция. Не разбирам защо се нарича нова Конституция и защо изобщо се предлага.

- Правителството печели време с този проект, който ще се обсъжда най-малко два месеца.

- Така изглежда. Може би някои хора одобряват, че щяло да има рестарт. Но правителството само ни убеждава, че страната се развива добре. Някои неща наистина се развиват добре. Но щом всичко върви добре, както ни убеждават управляващите, кому е нужен този рестарт.

- Вие сте един от най-големите критици на законодателната продукция на този парламент, да не кажа най-големият. Смятате ли, че този парламент, с остър дефицит на юристи и правен капацитет, ще предложи на българското общество приемлив текст за нова Конституция? Не е ли миниран проектът от самото начало?

- Това е и моето разбиране. Така не се правят нито закони, нито Конституция. Продукцията на Народното събрани в основната си част е повече или по-малко дефектна. Политическата класа е натикала правото на последно място. То едва ли не им пречи. Каквото им дойде на ума, това правят. Не зная друга държава в света, която има толкова динамично законодателство. Депутатите сами си бият шамари. И друг път съм давал този пример, но е много показателен – от 2000 г. насам Кодексът за социално осигуряване е променян 138 пъти. Средно по седем пъти на година се изменя, допълва.

Няма правна сигурност. Чудим се после защо инвеститорите бягат от България. Защото днес е едно, утре е друго. Сменят се правилата на играта. Защо го правим, ей Богу, не мога да разбера.

- Заради лобистки интереси, може би.

- Има и лобистки интереси. Но повече ме възмущава войнстващото невежество, аматьорщината, с която се правят законите.

- Проектът за Конституция предвижда една съществена промяна – намаляване на броя на депутатите от 240 на 120. Съгласен ли сте с това предложение?

- На много хора то им звучи добре. А защо не 60 или само 20 депутати...

Моето мнение е, че парламентарната република иска парламент. Иска се представителство. 120 депутати за 7-милионна България е твърде, твърде малко. Населението на страната не е намаляло двойно, за да намалим двойно броя на народните представители.

Авторите на предложението дават ли си сметка, че при 120 депутати за приемането на закон ще са достатъчни 31 гласа, след като кворумът ще бъде от 61 гласа. Това е твърде опасно. 30 гласа се купуват лесно.

- Трябва ли фигурата на Великото народно събрание да отпадне?

- Въпросът е дискусионен. На мен лично ми се струва, че е добре да го има.

- Предстои да се дискутира и въпросът за индивидуалната конституционна жалба. Това бе идея и на президента Радев. Повече възможности за достъп до правосъдие ли дава тази практика?

- Разговарял съм с колеги от Германия, където има възможност за индивидуална конституционна жалба. Те ме предупредиха: „Не правете нашата грешка.“

Твърде рисковано е. Българинът обича да подава жалби и си представям как администрацията на КС трябва да стане няколко стотин души, които да отсяват жалбите по критерий за допустимост. Ние имаме съдебна система, която функционира. След като имаме триинстанционно производство защо трябва да отваряме врата и за индивидуална конститицуионна жалба? Звучи добре, но чисто юридически и практически не е оправдано.

- Нарушава ли се балансът между властите, ако Съветите на съдиите и на прокурорите получат право на законодателна инициатива?

- Ако зависи от мен, бих дал законодателна инициатива на президента. Нарушаване на баланса е всеки народен представител, който не е пряко избран, да има законодателна инициатива, а президентът, който е пряко избран, да няма.

Моето разбиране е, че държавният глава задължително трябва да има правото да предлага закони.

- В същото време в медиите се подхвърлят идеи президентът да бъде избиран от Народното събрание.

- Има такава практика по света. Но не виждам защо трябва да се откажем от нещо, което го има при нас и функционира добре. Изборът на президента от хората не води до никакви проблеми. Не разбирам мотивите.

- Войната със сегашния държавен глава?

- Не може да правим закони и Конституция заради отделна личност.

- Веселин Марешки призна в ефир, че не е чел конституционния проект, но го е подписал. Как ще коментирате подобно отношение към основния закон и към парламентаризма?

- О, това е масова практика! Подписват всякакви законопроекти без да са чели, без да разбират. Нагледал съм на такива случаи и не мога да бъда впечатлен. Не бива да е така, но, за съжаление, е така.

- А бива ли цената на българската Конституция да е плажна концесия, каквато получи близък до г-н Марешки?

- Изпуснал съм тази новина! На добър час, бих казал. (смее се)

Ако има такава сделка, тя не прави чест нито на тези, които отдават концесията, нито на господин Марешки.

- Вашата прогноза в тези динамични времена - ще успее ли мнозинството да събере 160 гласа в този парламент, за да свика Велико народно събрание за приемане на нов основен закон?

- Струва ми се кауза пердута. Но може пък да бъда опроверган. Динамично е времето, както казвате.

Прочети цялата публикация