Когато и да подаде оставка Борисов, вече ще е късно

Ако приемем, че съвременната политика е проекция от интереси произведени в решения, то лесно можем да открием и причината за липсата на развръзка около продължаващата политическа криза. Интересите от своя страна формират два типа решения. Морални, които са правилни за обществото и държавата, и неморални, които винаги са в полза на избраната власт, или кръговете около нея. Тук е и точката на заплитане на настоящата криза. Протестът е провокиран от дефицит на първия тип решения - моралните. Властта в България, в продължение на много години, взимаше предимно неморалните решения, защото само чрез такива можеше да оцелява и да възпроизвежда модели на управление. Това доведе до натрупване на сериозни дефицити в политическите действия, като липса на морал, самозабравяне, игнориране на правовата държава.

При положение, че протестът очевидно е провокиран от тези дефицити, няма как обществото да очаква проявата на политически морал точно в този момент, защото даването на оставка в подобна ситуация, е преди всичко морален акт. Това видимо не се случва. Намираме се в този етап от кризата, при който всяко едно действие провокира противодействие. Протестът се втвърдява и продължава да е водеща тема, а правителството дава все по-категорични знаци, че оставката не стои на дневен ред. Втвърдяването и на двете страни към момента произвежда безизходица. Едно обаче е ясно, времето не работи в полза на премиера и правителството, защото оставането на власт в подобна ситуация води до отлив на хора, загуба на рейтинг, да не говорим за международния имидж. Тезата, че оставането на власт е проява на отговорност предвид взимането на важни управленски решения в контекста на задаващата се криза, към момента не се оправдава. Това, с което управляващите се заеха, всъщност е промяна (поредна) на изборния кодекс, което не знам какво отношение има към задаващата се икономическа и COVID криза.

В настоящата ситуация, когато и да подаде оставка Борисов, вече ще е късно. Ако той беше направил това в началото на протестите, сега вече щяхме да сме в навечерието на предизборна кампания. На това поле Борисов е силен, рейтингът му нямаше да е толкова нисък и най-малкото щеше да стопира процеса на отлив на членове и цели структури от партията. И най-вече, Борисов можеше да прилага опозиционно говорене срещу евентуален служебен кабинет, с което да съсредоточи публичния дебат в две фигури – неговата и тази на президента Радев. Така щеше да отслаби присъствието на останалите неудобни политически играчи, като ДБ и Слави Трифонов.

Уви, в момента имаме коренно различна ситуация за ГЕРБ и Борисов.

Той и хората около него осъзнават, че стоейки на власт, губят гласове и голяма част от периферията. Въпреки това заявките от него до този момент по никакъв начин не подсказват намерение да подава оставка. Това ясно показва колко висок е залогът на това да остане на власт. Този залог може да е и изцяло личен, което прави развръзката още по-неясна.

Добрата новина за Борисов, ако изобщо може да става дума за добри новини, е фактът, че протестът не произвежда лавинообразна подкрепа към един единствен политически субект. Тази липса дава възможност на властта да формулира послания целящи да покажат неяснотата около сформирането на бъдещ кабинет, а неяснотата винаги провокира несигурност в обществото. Борисов е наясно с тази несигурност и я използва при формирането на моментните опорни точни на властта. Ефектът от популяризирането ѝ обаче води единствено до мобилизиране на твърдите ядра на ГЕРБ, което не се отнася за периферията, която изчезва бавно, но устойчиво. Все още няма яснота за посоката, към която се движи тази периферия. Към момента видим ръст бележи партията на Слави Трифонов и Демократична България, но този ръст трудно би се аргументирал с отлива на гласове от ГЕРБ и преливането им в тези две формации.

Подкрепата за Слави Трифонов идва именно от говоренето по темата за морала на родната политическа класа. Това, което той прави е да отразява протеста през своята телевизия и при всяка възможност да разобличава колко неморална и непрозрачна е властта, колко неправилно е това и как е дошло времето за промяна. Тази негова кампания тече вече 20 години. В известна степен това правят и от ДБ, с тази разлика, че при тях разобличаването на неморалната, задкулисна власт се изразява в по-експертно и по-задълбочено говорене, което задължава избирателя да разсъждава, което да кажем, не е най-добрата черта на масовия гласоподавател. Периферията от избиратели, която оттегля доверието си от ГЕРБ, все още не може да се идентифицира със свой политически субект. Единственото сигурно е, че една доста малка част би отишла като подкрепа на бъдещия проект на Цветан Цветанов. Това би била тази част от гласоподаватели, които са пряко обвързани, или попадат в някакъв тип взаимоотношения с отцепниците от ГЕРБ, които Цветанов взима под крилото си.

Говорейки за спасителни решения от страна на правителството, то такива към момента няма. Окопаването във властта чрез различни институционални инструменти води до протакане и повод за различни анализи относно причините. Същевременно се създава усещане за очакване на все по-негативни знаци от Брюксел. Дали това усещане ще започне да се изразява в конкретни действия, предстои да разберем. В този смисъл, повод за развръзката на политическата криза би дошла по-скоро от запад.

Прочети цялата публикация