Ернестина Шинова със смразяващо признание в откровено интервю

Ернестина Шинова е от онези актриси, които не носят маска в живота си, освен, ако тя не е свързана с предпазване от коронавирус, не влизат и в чужд образ - освен, когато не са на сцената. Тя е винаги пълната версия на самата себе си, независимо какво ѝ коства това.

Разговорите с нея винаги са пълни с уют и искрено отношение. Така е и този път, само че сега някои от думите са по-режещи, защото са свързани с болезнени истини за световната пандемия от К-19, в която се намираме от март насам - и най-вече с фокуса за личната отговорност, която трябва да имаме заради нея.

Няма как да подминем и колоритната д-р София Стаменова от хитовата медицинска поредица "Откраднат живот", която Ернестина пресъздава брилянтно. Вижте едно интервю на актрисата пред Анелия Попова за show.blitz.bg.

- Ерна, героинята ти в "Откраднат живот" - колоритната д-р София Стаменова изчезна и феновете се питат къде е, ще се върне ли?

- Мисля си, че понеже миналия сезон ме нямаше доста дълго време, защото нали бяхме под карантина, в този сякаш са се примирили и този образ не ги интересува особено вече.

- Нищо не се знае, нали... Д-р Стаменова остави много въпросителни с поведението си, които все още не намират своя отговор в сюжета на сериала.

- Не знам... скептична съм. Мисля, че няма такъв интерес, но да видим. Да, действително д-р Стаменова има неизяснени лични отношения, но може би ще ги обяснят по някакъв начин натататък. Нямам идея. В момента се залага на съвсем различни линии и вероятно дори и да се върна, ще бъда някакъв много маргинален персонаж. Ситуацията е изчерпана в момента, въпреки че образът би могъл да се развива още, но само, ако е поставен в конкретни ситуации. Иначе съм на мнение, че когато няма какво повече да дадеш, е по-добре да се махнеш.

- Карантината, провокирана от коронавирус пандемията се отрази много на вас, артистите. Към днешна дата успяваш ли по някакъв начин поне да се приближиш към стария работен ритъм?

- Мисля, че да. Театралните представления си вървят, репетираме активно. Неприятно е, разбира се, да играеш пред полупразен салон, не се усеща публиката, но и на това сме благодарни предвид ситуацията. Положението е такова, че наистина няма какво друго да си пожелаем. Добре, че поне има спектакли.

- Успяваш ли да овладееш вътрешния страх, който несъмнено имаш, заради коронавируса?

- Не мога да кажа. Аз, за съжаление, загубих двама близки приятели и то хора, които бяха в разцвета на силите си. Хора, които биха могли да дадат още и на близките си, и на обществото. Около мен имаше някъде около 4-5 човека, които се разболяха от коронавирус, двама от тях си отидоха.

- Ужас..! Затова все си говорим как трябва да има целокупна обществена отговорност, а не единична...

- Наистина е така. И горещо желая на никой нищо такова да не се случва. Но и не мога в никакъв случай да пренебрегна съществуването на този вирус. И мисля, че никой не трябва да го пренебрегва. Мисля, че експертите трябва да се съберат, защото в момента едни вярват на едни специалисти, други на други, получават се разногласия. А сега е най-важно да бъдем обединени и всеки да пази другия, както и себе си.

- Как върви възстановяването на Андрей, който наскоро счупи крак?

- Да, изводите от тази ситуация са, че като минеш определена възраст не бива да играеш волейбол на плажа и е важно да няма деца-терористи, които копаят дупки в пясъка (смее се). Извън шегата - дечица са си играли, изкопали дупка в пясъка, той не я видя, хлътна и се чу зверски звук след падането. Но възстановяването върви отлично, утре-вдругиден даже трябва да махнем гипса.

- И ще бъде по-внимателен вече в пясъка!

- О, да. И не трябва да играе волейбол на плажа. Трябва да се преориентира, примерно към шах, риболов, нещо по-статично (смее се).

Прочети цялата публикация