Държавата може да остане без човек в ПИБ въпреки платените 140 млн. лв.
Въпреки че похарчи близо 140 млн. лв., за да плати 19% от акциите на Първа инвестиционна банка (ПИБ), държавата може да остане без свой представител в управлението на кредитната институция. Такъв извод може да се направи от практическия отказ на министъра на икономиката Лъчезар Борисов в четвъртък да даде ясен отговор на въпроса дали държавата ще поиска да има свой представител във финансовата институция. Подобен категоричен ангажимент пое през лятото тогавашният финансов министър Владислав Горанов, който впоследствие подаде оставка. Съмнения, че държавата няма да получи представителство, за пръв път се породиха от публикувания от Комисията за защита на конкуренцията анализ, с който тя разреши сделката. По принцип дяловото участие от близо 19% дава възможност на акционера да поиска представителство в борда, но крайното решение зависи от мажоритарните акционери. От думите на Лъчезар Борисов обаче не се разбра дори дали държавата изобщо възнамерява да прави опит да вкара свой представител. "Българска банка за развитие (ББР) ще следва интересите си като акционер при спазване на нормативната уредба", каза многозначително Борисов след първото заседание на Временната анкетна комисия, създадена в парламента заради покупката на държавния дял в ПИБ. Макар че с дял от 19% държавата не може самостоятелно да взима никакви съществени решения за управлението на ПИБ, участие на нейн представител в управителния съвет би повишило прозрачността в управлението на банката. Освен това, от гласа на държавния представител ще зависят важни решения за отпускането на големи кредити (над 15% от собствения капитал) или кредити на свързани лица, защото по закон за одобрението им се изисква единодушие в управителния съвет. През годините имаше критики именно около кредити на ПИБ, насочени към свързани лица. При обявяването на решението за покупката на дела от банката през юни тази година Владислав Горанов увери, че държавата ще влияе върху управлението на финансовата институция. ББР ще може да участва пълноценно в управлението на ПИБ като гарант за увеличение качеството на управлението и допълнителна гаранция за стабилността на банковата система като цяло, увери тогавашният министър на 12 юни. В отговор на въпрос той посочи, че предстои ръководството на държавната банка да влезе в разговори с другите акционери за "подобаващо участие" в органите на управление на ПИБ. Към днешна дата обаче "подобаващото участие" изглежда все по-малко вероятно. През юни държавата обяви, че ще похарчи почти 140 млн. лв., за да купи 18.3% дял от капитала на ПИБ през Българската банка за развитие. Мотивът бе, че извънредното капитализиране на частната банка е последното условие, поискано от европейските институции, за да бъде одобрено присъединяването на България към чакалнята на еврозоната и Банковия съюз. След като държавата наля парите в ПИБ, България получи обещаното членство. На първото заседание на временната парламентарна комисия за сделката бяха изслушани представители на Министерство на икономиката и ББР. "Народните представители имаха въпроси по отношение на сделката, осъществена между Българската банка за развитие за закупуването на акции от Първа инвестиционна банка. Едно от заключенията, до които достигнаха народните представители е, че сделката е публична. Осъществена е по Закона за публично предлагане на ценни книжа. На първо място са закупени права за тези акции. Двамата акционери, които са участвали в тази емисия, са закупили на една и съща цена съответните акции от ПИБ. Това е публична информация, за което си позволявам да го споделя. Първата сделка за правата също е публична, а сделката, осъществена по Закона за публично предлагане на ценни, е на базата на проспект, одобрен от Комисията за финансов надзор", заяви още министър Лъчезар Борисов. В същото време заседанието на парламентарната комисия за тази иначе изключително "публична" сделка се оказа засекретено за медиите. На следващото заседание вероятно също толкова "публично" ще бъдат изслушани представители на Комисията за финансов надзор.
Прочети цялата публикация