Отпадане на 5% такса върху продажбите ще стимулира новите ВЕИ

Отмяна на сегашната дължима такса от 5 процента върху приходите от продажба на електроенергията за всички влезли в експлоатация ат 1 януари 2021 г. централи, ползващи възобновяема енергия, ще стимулира навлизането на нови такива мощности след нулевата 2020 г. и очертаващата се подобна следваща година. Целта е насърчаване на инвеститорите във ВЕИ мощности, за да може България да изпълни изискваните екологични цели от Европейската комисия. Това обясни пред Mediapool председателят на парламентарната енергийна комисия Валентин Николов от ГЕРБ, който ще внесе тази и още няколко поправки за Закона за енергетиката. Действията идват само дни след поредните тежки критики на Брюксел по финалния план на България "Енергетика и климат" с целите на страната до 2030 г. Сред тях е и забележката, че у нас няма инструменти за насърчаване на инвестициите във възобновяеми енергийни източници. Заложената от правителството цел за дял на ВЕИ в крайното общо потребление на енергия в страната е малко над 27 на сто, но реално от миналата година инвестициите в този сегмент са напълно блокирани. Причината е, че всички нови ВЕИ проекти нямат вече преференциална цена. Такава има само за покривни фотоволтаични инсталации до 30 киловолта и за проектите, въведени в експлоатация до 2012 г., които имат до десетгодишни договори за задължително изкупуване на тока според мощността и вида на зеления енергиен източник. Новите ВЕИ продават само на пазарни цени и задължението им да внасят във Фонда за сигурност на електроенергийната система по 5 процента от приходите от продажбите си им отнема съществен финансов ресурс. Макар заради спада на цените на тока в кризата от Covid-19 тези такси също да са намалели, отчисленията засягат съществено бизнес моделите на екомощностите. През последната година например няма въведени в експлоатация нови възобновяеми мощности и са блокирани преговорите с банки за финансиране на такива. Според Николов отпадането на тази такса само за новите ВЕИ проекти ще отпуши финансирането им и ще помогне за постигане на европейските цели. Експерти коментираха, че влизането на нови количества енергия от ВЕИ на свободния пазар без преференции ще се отрази положително и върху борсовите цени. Към увеличаване на обемите на борсовия пазар са насочени и друга част от законовите поправки, които в петък предстои да бъдат качени за обществено обсъждане на сайта на Националния комитет на Световния енергиен съвет, който се председателства от Николов. На борсата и всички мощности от 0.5 до 1МВ Той предлага на борсата за ток да бъдат изведени задължително и всички ВЕИ мощности от 500 киловолта до 1 мегават, което според оценки ще осигури на свободния пазар над 100 хил. МВтч енергия. Това се осигури допълнителна ликвидност на борсата. Други поправки пък ще уредят първичното и вторично управление на електропроизводствените мощности от "Електроенергийния системен оператор". Това се налага след като през лятото бе премахнат т.нар. студен резерв, за който в последните две години ТЕЦ "Варна" на почетния председател на ДПС Ахмед Доган получи над 53 млн. лв., а включи мощността в нужда само пет пъти. Това стана след старта на бурните протести срещу правителството. Тогава бе решено студеният резерв да бъде даван със заповед на енергийния министър на държавната ТЕЦ "Марица Изток 2" до края на юни 2021 г. До тогава правителството планира да се въведе механизмът за капацитет, който да смени студения резерв и субсидиите за мощностите да се дават с търг. По въвеждането на механизма за капацитет Министерството на енергетиката преговаря с Брюксел от ноември миналата година, изпускайки срока за одобряването му, който бе краят на 2019 г. Така държавната помощ се ограничава до 2025 г., а забавеното й въвеждане свива допълнително времето за ползването й. Освобождаването на регулирания пазар "На Европейската комисия е представен проект на закон за механизма за капацитет и при евентуалното му одобрение имаме готовност да го внесем за гласуване в Народното събрание", каза Николов. Той обясни, че от Брюксел са категорични, че за да се случат търговете за капацитет трябва да спре определянето на квоти на производители на ток за регулирания пазар, където държавата определя цените. Това трябва да стане от юли следващата година и крайните снабдители ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-Про" да купуват цялата енергия за домакинствата от свободния пазар, но все пак да имат таван на регулирана печалба. При това положение "Националната електрическа компания" вече няма да е обществен доставчик, който в момента препродава регулаторно определените квоти за ток от АЕЦ "Козлодуй", двете т. нар. американски въглищни централи "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица Изток 3" и частично от ТЕЦ "Марица Изток 2" на крайните снабдители. Така НЕК трябва да стане обикновен доставчик от последна инстанция, каквито лицензи има и ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-Про". Проблем обаче са дългосрочните договори за изкупуване на тока от американските централи, призна депутатът от ГЕРБ. Тези контракти от години правителството говори, че ще ги развали, но до същински преговори по този въпрос не се е стигнало. Според представителите на двете дружества обаче договорите могат да се впишат в механизма за капацитети без проблем.

Прочети цялата публикация