Протест заради удвоения извънреден труд: Работната година става 14 месеца

Представители на КТ "Подкрепа" протестираха в сряда сутринта пред парламента срещу приетата в началото на октомври на първо четене поправка в Кодекса на труда, позволяваща на работодателите да увеличат сегашните разрешени през годината 150 часа извънреден труд на 300 часа. "Какво означава това? Работната ни година, от 12 месеца, по магически начин, трябва да стане 14 месеца. Това пък означава, че работният ни ден, от 8-часов трябва да стане 9-часов. Целият свят върви към намаляване на работното време. Виждаме как хора, които работят по безопасност на труда многократно обясняват какви са негативите от т. нар. Бърнаут (крайно емоционално изтощение вследствие на работа). Оказва се, че нашите депутати не знаят що е Бърнаут", заяви пред протестиращите икономическият съветник на синдиката Ваня Григорова. "Ние знаем какви са аргументите – няма работници! А защо няма работници? Защото не плащат! Защото една медицинска сестра трябва да се труди за 700 лв. месечно. Ето за това в момента чуваме всички да се жалват, че нямаме лекари, нямаме медицински сестри, нямаме дори санитари. Вместо да се опитаме да подобрим условията в страната, ние правим тъкмо обратното, влошаваме ги. Влошаваме ги като даваме възможност за двойно увеличение на извънредния труд, за двойно увеличение на сумираното изчисляване на работното време“, заяви пред събралите се протестиращи Григорова, цитирана от БГНЕС. Според нея, ако промените бъдат окончателно одобрени на второ четене в пленарната зала, това ще доведе до още по-голямо "изтичане на мозъци и мускули към Западна Европа". "Това означава двойно повече натоварване за работниците и служителите за почти никакви пари. Това означава двойно повече катастрофи от изморени шофьори на улиците, двойно повече изморени медицински сестри и лекари", коментира Кремена Атанасова от профсъюза. "В кулоарите на парламента не се виждат преуморените шивачки, не се виждат смазаните на пътя от преуморени шофьори български граждани, но ние ги виждаме. Ще направим така, че и те да ги виждат", закани се Григорова. Недоволството на синдиката бе подкрепено от БСП, от чиято парламентарна група обявиха, че са внесли предложение между първо и второ четене на поправките, според което да отпаднат всякакви възможности за въвеждане на повече часове извънреден труд. Те настояват сроковете при сумарното работно време да останат точно такива, каквито са регламентирани в директивата – без възможности за заобикалянето им. Депутатите от "БСП за България" Виолета Желева и Георги Свиленски се включиха в протеста на синдикатите. "Извънредният труд е вреден и не трябва да допускаме увеличението му на 300 часа. Нашата позиция я изразихме категорично и ясно на комисия, че сме против тези промени. Българският работник е достатъчно демотивиран от ниското заплащане и лошите условия на труд. Затова и близо 2 млн. българи вече работят зад граница. С тези промени управляващите  прехвърлят още повече тежест на плещите на българския работник. С допускане на двойно повече извънреден труд и удължаване на допустимия период за изчисляване на допълнителното работно време, българските граждани ще полагат труд при условия, които няма как да доведат до по-голяма производителност", заяви Желева. Социалистите смятат, че с промените в Кодекса на труда управляващите се опитват да облекчат режима на въвеждане на извънреден труд и да удължат срока на сумарното изчисляване на работното време при въведен режим на извънреден труд под прикритието на транспониране на евродиректива. "Тези промени от дълго време са дискутирани в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество и извън него и не срещат еднозначна подкрепа от социалните партньори, най-вече синдикатите. Не се приемат и от парламентарната група на "БСП за България", защото някои от тях са в явен ущърб на работниците и служителите", отбелязват от БСП. Според партията развитието на технологиите и индустриалните и трудовите отношения, с повсеместната цифровизация и заради Covid кризата изискват промени в Кодекса на труда, но те трябва да са "консенсусни, балансиращи и не ощетяващи, а запазващи интересите, правата и придобивките на всяка от страните в трудовия процес".

Прочети цялата публикация