За първи път ще се даряват храни с изтекъл срок "най-добро до", но след тест

За първи път в България ще може да се даряват храни с изтекъл срок “най-добро до”, но след проведен лабораторен тест, доказващ че са безопасни. Това става ясно от проект на наредба за т.нар. “хранително банкиране”, пуснат за обществено обсъждане от агроминистерството. Бизнесът обаче още от сега наястова тестовете да са за сметка на държавата, защото в противен случай в условията на криза не може да поеме и този разход и ще насочи храните за унищожаване, показа проверка на Mediapool. За първи път конфискувани от Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ ) продукти ще могат законово да се даряват на бедните. Досега се случваше рядко и само при съгласие от собственика на храните, защото нямаше законова норма. Новите правила Проектонаредбата наредба казва, че хранителната банка(така се наричат институциите, които приемат храни от фирмите и ги насочват към бедните - б.а.) ще може да дарява храни с изтекъл срок “най-добро до”, ако е установено с протокол от лабораторно изпитване, извършено в официална лаборатория, че храните са безопасни. А също така и при спазени инструкции за правилно съхранение на храните, и когато опаковката им не е повредена, казва проектът. Друго изискване е храните да са доставени до 5 дни след изтичане на срока “Най-добро до”. Конкретно, за яйцата е разписано, че хранителна банка може да ги приеме, ако след изтичането на 21-дневния срок от датата на снасянето им, ако не е изминала седмица, т.е. до 28 ден след снасянето. Изискване се и документална следа, която при проверка да се открива в хранителна банка, че тя е била писмено информирана, че е изтекъл 21-ия ден при яйцата. "Предложенията в проектонаредбата са революционни, защото досега на хранителните банки бе забранено да даряват храни с изтекъл срок “Най-добро до”, а ние многократно сме обеснявали на институциите, че продуктът остава безвреден доста време след този срок", коментира пред Mediapool Цанка Миланова, председател на Българската хранителна банка. Относно горещия въпрос кой ще плаща разхода за лабораторни изследвания Миланова смята, че това изискване е вид застраховане от Българската агенция за безопасност на храните, за да има допълнителна гаранция, че до бедните ще достига безопасна храна. Тя смята, че това ще е и вид застраховка за самата даряваща организация, но признава, че в условията на криза новият разход ще се приеме с резерви от бизнеса. "От гледна точка на ситуацията, в която се намира бизнесът, свързана с търсене на възможност за ограничаване на всички разходи, един подобен разход, не е най-желаното, но в социален и икономически смисъл, винаги има повече разум една фирма да превърне такава храна в ресурс на своя социална програма и да подкрепи хора в нужда, вместо да я изхвърли на боклука", каза още Миланова. Тя посочи, че в САЩ също се даряват такива храни, но там не се изискват нарочни тестове, а за всеки продукт е посочено до колко месеца след изтичане на срока “Най-добро до”, може да се насочи за даряване. "Например, един ориз до 3 месеца след този срок може да започне да променя цвета си, но той остава безопасен за консумиране", каза още Миланова. Бизнесът: Държавата да плаща за тестовете "Подкрепяме разписаното, че след изтичане на срока “Най-добро до”, трябва да се докаже с лабораторен тест, че храната, която се насочва към бедните е безопасна. Бизнесът обаче ще настоява тези анализи да се поемат от държавата, защото те са скъпи. В противен случай бизнес операторът ще предпочете да унищожи храната, вместо да я дари", коментира пред Mediapool Диляна Попова от Асоциацията на месопреработвателите в България. Попова добави, че тази храна със сигурност не е негодна, защото “Най-добро до” се слага на храни с дълъг срок на безопасност дори след изтичане на тази дата. Тя обаче смята, че лабораторния тест трябва да се направи, защото много зависи как операторът до момента е съхранявал храните. Обикновено, консервираните храни остават години, най-дълго, 6 месеца след изтичане “Най добро до”, каза още тя. Голям производител на сирене и кашкавал също посочи пред Mediapool, че реално фирмите ще изпълняват социалната роля на държавата и е нормално тя да поеме разходите за лабораторните изследвания. За да бъдат стимулирани фирмите да даряват храни от началото на 2017 г. бе въведен данъчен стимул за целта. Преференцията въведе 0% ДДС за дарение на храни до 0.5% от годишния им оборот на фирмата. Фирмите от хранителния бранш изцяло искаха да отпадне ДДС за дарени храни, защото иначе изгарянето на храната излиза по-евтино, но това не бе постигнато. Друга пречка пред даряването бе задължително слагане на стикер на всеки единичен продукт в дадена партида, на който трябваше да пише - “за даряване, не подлежи за продажба”. Бизнесът отново посочи, че този разход отново надвишава разходите за унищожаването на храните. Този текст падна едва в началото на юни тази година с приемането на новия Закон за храните. Конфискувани храни ще се даряват Другата важна новост, която регламентира проектонаредбата, е че конфискуваните от БАБХ храни, за които се докаже, че са безопасни, ще могат да се препращат към хранителната банка и чрез нея да се даряват. "Това е важно решение, защото досега имаше спор чия собственост са конфискуваните храни, нямаше правна яснота, и те в повечето случаи, макар и безопасни, се насочваха за унищожаване”, каза още Цанка Миланова. Тя дори смята, че поне в началото чрез тази възможност в хранителната банка ще постъпват повече храни, отколкото от бизнеса. Като цяло през 2019 година в Българската хранителна банка са пристигнали едва 156 тона храни, които бизнесът дарява. Преобладават мляко и млечни десерти, следват плодове и зеленчуци, хляб и месо. Старо европейско изследване от 2010 г. посочва, че в България годишно се разхищават цели 670 000 тона храни.  

Прочети цялата публикация