Проф. Михаил Неделчев: Какъв тато ми е Тодор Живков?

Какъв бай ми е той на мен и какъв тато ми е още по-малко? Това е човекът, който дълги години задържаше развитието на България с това, че движеше всички свои бойни другари като ту ги правеше началници, ту ги махаше. Той непрекъснато се занимаваше с това. Този, който му е втори – трети човек и по някакъв начин го застрашаваше го махаше“. Така българският литературен историк и бивш депутат проф. Михаил Неделчев коментира своето отношение към Т. Живков и свалянето му от власт преди 31 години.

Самият 10-ти ноември 1989 г. беше един спокоен ден. Аз бях в писателското кафене на „Ангел Кънчев“ и в един момент бяхме излезли с моя приятел поетът Николай Кънчев, когато срещнахме поета и драматург Иван Радоев, който ни каза: „Тодор Живков е паднал“. Ние се върнахме в кафенето, поръчахме си питиета и започна празненство. В един момент дойдоха и писатели, които бяха членове на ЦК на БКП и потвърдиха истината, че действително се е взело такова решение.

„То беше неочаквано събитие, защото всички имахме усещането, че Тодор Живков. Вече се бяха изпарили надеждите, че ще дойде Александър Лилов, защото се очакваше той да смени Живков. Бяхме свикнали, че тези процеси ще се разгърнат и Лилов беше престанал да ни е важен и да ни е супер демократичен бъдещ вожд“, връща се назад във времето проф. Неделчев пред БГНЕС.

За него 10-ти ноември е била преломна дата в хода на събитията, които са следвали едно след друго в това време.

„Преди това имаше отваряне на телените мрежи, които разделяха Унгария от Австрия и източногерманците, които все още не можеха да заминат директно за Западна Германия, използваха това. Падането на Берлинската стена не беше събитие, което беше важно само за нашите братя от Източна Германия, то беше важно за целия Източен блок. Светът се отвори, това беше смисълът на целия този процес – едно обединяване на Източна и Западна Европа. Едно обединяване, което не беше толкова бързо и до днес не се е случило истински“, коментира той.

Това не се е случило напълно, защото хората са живели страшно дълго, цели 45 години, в този отвратителен комунистически режим и именно на това се дължат разликите в усещането за свобода на източния и западния европеец, добави проф. Неделчев.

„Ние не успяхме в едно – не успяхме да разрушим комунистическата партия. Тя бързо се преименува, взе се в ръце и продължава и до ден-днешен да тормози нашия обществен живот, макар и преименувана и сякаш обновена като състав. Все още не сме се освободили напълно от злата магия на комунистическата система, в която паметникът на Съветската армия стои изправен на централния булевард в София срещу някои от най-важните сгради, сред които Софийският университет. И до момента има хора в България, които носят фланелки с надпис СССР със сърп и чук и портрети на Сталин на митингите на язовир „Копринка“. Ние няма да сме достатъчно свободни като общество, докато не се разбере, че Сталин заедно с Хитлер са едни от най-големите престъпници на ХХ век“, категоричен е проф. Неделчев.

Попитан как възприема носталгията у някои хора към Тодор Живков, който те наричат бай Тошо и Тато, той казва, че това е плод на човешка глупост.

„Тогава беше шествието на „Екогласност“, когато се събрахме пред „Александър Невски“. Според преценката сме били около 10 000 души. В един момент милицията ни загради, за да не идват повече хора, така че ние останахме в клопка. На това шествие се връчи голямата петиция за искане за Места и други екологични проблеми. Но както бяха екологични проблеми в един момент всички запяхме „Хубава си моя горо“ и започнахме да викаме демокрация, не викахме свобода или долу БКП. Това беше нашето голямо истинско освобождаване“, сподели той и припомни, че от пролетта на 1989 г. имало големи брожения и акции, свързани с изпращане на най-различни подписки до висшите комунистически власти.

„Искахме какво ли не, но най-вече връщането на архива на гладувалия тогава в Пловдив Петър Манолов, а също така и срещу т.нар. възродителен процес – преименуването на българските турци“, добави проф. Неделчев.

Той е убеден, че каквито и дефекти да има новата система, то тя няма нищо общо с режима отпреди 1989 г. и е било абсолютно наложително той да бъде пометен.

Прочети цялата публикация