Доц. Михаил Груев: Още в руското посолство на 7 ноември Живков се е почувствал като попарен

Това, което стана на 10 ноември 1989 г. беше част от верижната реакция на разпад на комунистическите режими в Източна Европа.

Има и локални утежняващи обстоятелства за България – последствията от „възродителния процес“ – изселването на над 340 000 турци. Международната изолация се отрази и в отношенията със Съветския съюз, а Михаил Горбачов получи допълнителен аргумент в амбицията му да отстрани Тодор Живков.

Това каза пред Радио София председателят на Държавна агенция "Архиви" доц. д-р Михаил Груев по повод случилото се в управлението на България преди 31 години.

Той припомни, че месеци преди свалянето му, Живков е подал „театрална“ оставка, колкото „да измери температурата в партията“. От Политбюро го уверяват, че не могат без него, молят го да остане, но тогавашният премиер Георги Атанасов все пак прибира оставката и през ноември я изважда и влиза в употреба. Реално преброяването сред партийната върхушка става на 9 ноември, когато Живков вижда, че губи играта, изтъкна доц. Груев.
Той не успява като колегите си в Унгария и Чехословакия да подготви плавно предаване на властта и до последно и замислял планове да му се размине сгромолясването от върха.

Чуйте разговора на Елена Пъневска с доц. Груев.

Прочети цялата публикация