Борисовата мантра за газовата диверсификация и за транзитния "Турски поток"

Същата реч за газовата диверсификация на България и транспорта на суровината в четирите посоки на света, която изнесе преди дни при проверката на строежа на газовата връзка с Гърция, в петък бе дръпната от премиера Бойко Борисов. Това стана при инспекцията как върви изграждането на газопровода "Балкански поток", който е продължение на "Турски поток" през наша територия и по него ще тече за момента само руски газ. От него 3 млрд. куб. м годишно ще са за нашата страна, а около 10 млрд. куб. м ще отиват за Сърбия. Изходният капацитет към Сърбия е 12.7 млрд. куб. м, от които все още има свободни обеми, но никой търговец не проявява интерес към тях. Борисов навести строежа компресорна станция "Расово", която заедно с другото съоръжение "Нова Провадия", ще поддържа налаганите по трасето на "Балкански поток". На 27 ноември се чака оборудването на "Нова Провадия", каза изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Владимир Малинов на премиера. Той обясни, че за компресорните станции, общо с модернизацията на част от прилежащата на газопровода инфраструктура на държавния газов оператор, са вложени 360 млн. лв. "Газопреносната ни система е абсолютно модернизирана и реверсивна, с най-добрите компресори, така че можем във всички посоки да транспортираме газ – от Юг на Север, от изток на Запад, от нашия терминал в Александруполис (който още е проект с участието на "Булгартрансгаз" в капитала с 20%). Направили сме инвестиция в компресори за 360 млн. лв. и виждате каква огромна площадка, като по този начин имаме не само диверсификация - и най-важното, даваме възможност на българския бизнес и потребители да може на най-ниска цена, от където пожелае да им се доставя газ и да се транспортира", заяви Борисов, за отразяване на чиито обиколки с джипа медиите вече не са информирани предварително, за да могат да задават въпроси. "Изграждането на "Балкански поток" цели повишаване сигурността на доставки на природен газ от различни източници, засилване на конкуренцията и прозрачността на пазара с природен газ, което от своя страна да окаже позитивен ефект върху потребителите на природен газ", заявиха по-късно от правителствената пресслужба. Остава неясно как ще бъде постигнат този ефект при положение, че "Балкански поток" е транзитен газопровод" и нито предприятията, нито битовите потребители имат достъп до неговата суровина. Според правителството "като ключов проект за пазарната интеграция, "Балкански поток" ще допринесе за гарантиране на доставките на природен газ за страната и за региона, като същевременно ще допринесе за създаването реални условия за диверсификация на източниците и маршрутите и възможност за пренос на допълнителни количества природен газ за и през България. Реално към момента са договорени само количества руски газ по "Балкански поток". "Булгартрансгаз" (БТГ) сключи още преди старта на строежа на газопровода от турската до гръцката граница договори за резервиране на капацитет с "Газпром" и швейцарската МЕТ, която обаче също е под контрола на руския газов монополист. Всъщност трите милиарда за България са ония, които години наред страната ни получаваше по Трансбалканския газопровод през Украйна и Румъния, но от 1 януари 2020 г. "Газпром" спря да използва трасето през Украйна, която от години Москва се опитва да заобиколи. Сега Малинов обясни, че при 38 млн. куб. м дневен капацитет на изграждащото се съоръжение, 8 млн. куб. м са достъпни за други транзитьори. По думите му тези обеми могат да бъдат използвани за пренос на суровина от терминалите за регазицикация на втечнен газ в Гърция – действащия в Ревитуса, и бъдещия в Александруполис. Борисов бързо изчисли, че тъй като по забавената газова връзка с Гърция са свободни около 1.5 млрд. куб. м или малко под половината й годишен капацитет, БТГ ще може да го използва, за да допълни "Балкански поток". По време на визитата на Борисов стана ясно, че се очаква през декември да приключат строително-монтажните работи на площадката на КС "Расово". За 15 декември е предвидено и приключване на строежа на цялата линейна част на 474-километровия газопровод през българска територия. "Линейната фаза на проекта също е в напреднала фаза на изграждане. Сама по себе си тя представлява истинско инженерно предизвикателство предвид тежката геология на места и трасето, което пресича множество естествени препятствия като реки, канали, дерета, автомобилни пътища, ж.п. линии и друга техническа инфраструктура. Изпълнението на проекта не спря дори по времето на извънредното положение заради пандемията от Covid-19, като се работи при спазване на противоепидемични мерки", посочиха от пресслужбата на Министерския съвет по-късно. Тя съобщи още, че най-важните находки при археологическите разкопки по трасето на "Балкански поток" ще бъдат представени с изложба в Националния археологически музей в София. От правителствената служба отново посочиха, че "реализацията на проекта е от съществено значение за утвърждаването на страната ни като водещ търговски разпределителен център в региона и Европейския съюз като цяло". След като разгледа площадката за компресорната станция "Расово" премиерът огледа и газохранилището в Чирен, където БТГ от 2019 г. започне реална работа по проект за увеличаване на техническият му капацитет от сегашните 500 млн. куб. м газ на 1 млрд. куб. м. Реално в момента в газахранилището могат да се нагнетяват повече от 500 млн. куб. м, но няма техническа възможност да бъдат изпомпани повече от 500 млн. куб. м. "Разширяването на газохранилището "Чирен" е продължение на големите ни газови проекти. Всичко това е безопасно. Затова и участваме с 40 милиона лева във фонда на Инициативата "Три морета", каза Борисов, без да направи логическа връзка между едното и другото. "Важно е да имаме къде да съхраняваме газа, особено когато е евтин. Инвестицията ще се възвърне от таксите, които фирмите ще плащат за съхранението на горивото", коментира министър-председателят. По думите му подготвителните работи по проекта трябва да приключат до февруари-март следващата година. "Осигуряването на допълнителен обем за съхранение в хранилището "Чирен" ще насърчи търговията с природен газ, ще повиши пазарната конкуренция и ще допринесе за функционирането на ликвиден газов пазар. Проектът е в синергия и с проекта за терминал за втечнен газ край Александруполис и ще даде възможност на търговците и потребителите на газ в региона да се възползват в пълна степен от динамичното развитие и конкурентните предимства, осигурявани от пазара на втечнен природен газ", посочиха от пресцентъра на Министерския съвет. Стойността на проекта за разширение на газохранилището "Чирен“ възлиза на между 250 и 270 млн. евро. В момента се правят 3D сеизмични проучвания върху площта на Чиренската структура, чийто анализ и интерпретация на получените данни се очаква да бъдат приключени до края на 2020 г. За 3D проучванията е предоставено безвъзмездно финансиране в размер на 3 900 000 евро, което се равнява на 50% от общата стойност на проучването.

Прочети цялата публикация