Културата през 2020 - годината на творческите стипендии

В края на всяка година по традиция правим обзор. Обзор в политиката, обзор в спорта, обзор на икономиката, на скандалите, на големите промени.

Е, тази година беше различна. 2020 премина под знака на COVID-19 и каквото и да си говорим, тя ще бъде разглеждана като година, която може да бъде занулена в календара на почти всичко у нас - от спорт през политика... та до култура.

Като казваме "култура", се замислям сериозно - дали пък културата не беше занулена в последните няколко десетилетия и дали 2020 с нещо съществено промени ситуацията?

И вместо да си отговоря сам на този въпрос, мисля да се върна в началото на годината, когато пандемия все още нямаше. Още допивахме шампанското, дояждахме руската салата и гледахме празничният концерт на Виенската филхармония.

1 януари 2020 година. Нека културният обзор да започне... СЕГА.

Посрещнахме 2020 с концерт на БНТ под звездите на площад "Батенберг"

Винаги съм се чудил кому е нужен концерт, в който всички пеят на плейбек. При това концерт, който е част от културния календар на Столична община и е финансиран оттам.

Е, сега, през месец декември, малко преди края на тази апокалиптична година мога, да си призная, че след като прочетох съдържанието на новогодишната програма, с която ще посрещнем 2021 година, ми се прииска да се върне концерта на площада. Което е ясно доказателство за това, че до дъното има още доста път.

Новата година дойде обещаващо. Предстояха куп събития:

- концерти на цигуларя Ара Маликян
- концерт на Кшищов Пендерецки в зала България
- концерт на Дейвит Гарет
- концерт на Бет Харт
- Хилс ъф рок - Пловдив 2020
- юбилеен концерт на Веско Ешкенази по случай петдесетата му годишнина

Гледам сега съдържанието на един от порталите за продаване на билети и виждам тъжната картинка на това, което щеше да се случи само два месеца по-късно:

Междувременно малко преди да започне COVID кризата, у нас се случиха няколко култови скандала. Например скандалът с поредното ни участие с изложба в Лувъра. Оказа се, че българската изложба е планирана да заеме място в секцията "Ислямско изкуство". Настана епична драма, в която се намеси БАН, а накрая дори и Светият синод. И така България остана без участие в Лувъра, което провокира гневът на въздесъщия бивш министър на културата и настоящ депутат и председател на комисията по култура в 44 НС Вежди Рашидов.

"Омръзна ми да изпирам кирливите ризи на тоя и оня" - заяви Вежди Рашидов и за всички стана ясно, че назрява някакъв конфликт между него и министър Банов. Който конфликт щеше да доведе до още силни думи през годината и публично посипване на главата с пепел. На тази на Вежди, който съжали, че е номинирал Банов за министър.

Другият голям скандал, белязал началото на 2020, бе скандалът с участието на България във Венецианското биенале. Скандалът бе породен от една снимка, която се появи в медиите:

Тази снимка показваше част от експозицията ни, за която държавата беше дала 500 000 лева. И настана огромна разправия с елементи на цирк - едните твърдяха, че това са чаши от ИКЕА (имам точно такава чаша у нас, наистина са хубави, струват по 99 стотинки), а други - защитници на нашето участие - твърдяха, че нищо не разбираме и че това е поп арт. И си бяха прави - Анди Уорхол как направи милиони, редейки кутии с доматена супа в различен порядък...

И тъкмо си мислехме, че всичко си върви както трябва - със скандали и забавления в стила на предишната година, когато коварен китайски вирус удари цялата планета...

Впрочем, далеч преди цялата планета вирусът удари управлението на родната култура.

LOKDOWN

8 март 2020 година. Запомнете тази дата. COVID-19 вече е тема номер едно. Но у нас все още всичко работи. С изключение на училищата - те са разпуснати в грипна ваканция, има много случаи на грип B. В Министерски съвет тече заседание на правителството.

В този момент министъра на културата, обзет от внезапен порив, става и казва: "Предлагам да затворим всичко, свързано с културата."

И речено-сторено. На 8 март - по осмомартенски, културата престана да съществува. И това щеше да продължи почти до месец юни.

Интересното в случая беше не това, че културните институти затвориха врати. А че министърът обяви затварянето... и изчезна. Без да обясни куп важни неща - дали държавните културни институти ще продължат да получават заплати и как ще стане това в условия, които не позволяват изпълнение на методологията на финансиране. Или пък - кой ще дължи неустойки за провалените концерти. И най-вече - какво ще ядат всички от независимия културен сектор в следващите месеци.

На 8 март ние от OFFNews изпратихме писмо с тези въпроси на министъра на културата Банов. На което той никога не отговори.

Първото официално появяване на Банов се случи на 26 март 2020 година. 18 дни, след като бе предложено тоталното затваряне на всички културни институти. Запомнете това. Защото няколко месеца по-късно същият министър ще заяви гордо, че нищо няма да затваря и че пред всеки театър ще има пункт за бързи антигенни тестове за COVID-19.

Но да се върнем на сакралната за българската култура дата 26.03.2020 г. На тази дата, пак без да стане особено ясно какво се случва, Банов заяви, че е заделил 7 милиона лева, защото сметнал, че толкова трябват на културата в конкретния момент. "До 16 милиона, ако ситуацията остане непроменена до края на годината" - допълни министъра.

И тук някъде започнахме да разбираме - кой - повече, кой - по-малко, че има един сектор, който никой у нас не знае колко е голям. Така наречения 'независим културен сектор".

Творчески стипендии

Как да спасим културата, след като ѝ забранихме да работи?

Оказа се, че на този въпрос има отговор. И той бе произнесен от Банов, който излезе със следните мерки, в колаборация със социалния министър Деница Сачева:

1. Безлихвени заеми от банките
2. Творчески стипендии
3. Разширяване на обхвата на програмите на НФК

И тук някъде започна истинската мъка. Най-напред се оказа, че въпросните заеми, отпускани от банките (според министъра - в размер на 1500 лева на месец и срок за безлихвено връщане 5 години), съществуват само на книга. Мнозина свободни артисти, опитали да се възползват от тази благина на министерството, започнаха да сигнализират, че подобни заеми всъщност не се отпускат. Нищо изненадващо. Липсата на координация между отделни институции и тромавата администрация са ни познати, откакто се помним.

По-интересна сякаш беше втората мярка - така наречените "творчески стипендии". Тук беше голямата надежда на сектора да оцелее в следващите месеци. И именно тук лъсна големият проблем с родната култура и нейното министерство. Банов твърдеше, че хората от независимия културен сектор са малко над 2000 души. Само че според други изследвания на различни НПО-та, специализирали се в областта на културата, тази бройка беше около и над 70 000. Демек 68 000 души някъде се загубиха по трасето.

Последва унизителна процедура за кандидатстване за тези творчески стипендии. В която после се появиха едни списъци, в които се видя, че помощи вземат малцина, критериите са непосилни. И доживяхме да видим как Развигор Попов е незаслужил стипендия, но синът му получава, и как Стефан Диомов също е отрязан.

Самото министерство дори не очакваше такъв резултат и реши да "смекчи" мерките. Вследствие на което пусна втора, а после и трета сесия.

Тогава обаче се случи друго - тези, които вече се бяха класирали, отчетоха голямо забавяне на получаването на средствата. И излязоха на протест пред Министерството на културата.

В крайна сметка на малобройния протест исканията бяха чути и изплащането започна. Последва и още една инициатива - Петиция за спешна помощ на Независимия културен сектор у нас, която бързо събра над 2500 подписа на представители на сектора. Петицията достигна до българските институции, но на нея реагираха само президентът Радев, евродепутатът Радан Кънев и впоследствие министър Банов, който обаче не направи нищо в посоката, поискана от сектора.

И така лъсна системният проблем - липсата на адекватен регистър на независимия културен сектор у нас. При липсата на такъв регистър, няма как да има адекватна финансова помощ за творците.

Квоти за българска музика

Междувременно "Музикаутор" се опитаха да намерят законодателно рамо за идеята си в българските медии да се върти определен процент българска музика. Тази инициатива започна малко преди затварянето на културата у нас и настояваше с цел да спасим родните творци, да задължим всички медии да излъчват българска музика.

"Музикаутор" се бяха постарали - на пресконференция те представиха проучване на "Алфа рисърч", което посочи предпочитанията на драгия български зрител и слушател и категорично доказва, че той, драгият слушател, има нужда да слуша повече родна музика.

Идеята срещна законодателното рамо на войводите от ВМРО и респективно на ОП. Между връщането на задължителната казарма и милиардите, които можеха да отидат за култура, но отидоха за самолети, ОП се опитаха да прокарат този ремонт на Закона за радио и телевизия. Както и се очакваше - неуспешно. Идеята замина още в Комисията по култура, където всички освен ОП гласуваха или "против", или "въздържал се".

Тук някъде се случи нещо странно с независимия културен сектор

Точно по това време скандалите между Банов и Рашидов достигнаха точката на кипене. И докато едни представители на сектора протестираха пред МК, се оказа, че други пък се срещат с Банов и вече са се договорили за финансиране на проекти по различни програми.

На 11 май 2020 година МК и Банов обявиха гръмко, че се отпускат още 5 000 000 за проекти в сферата на културата:

програма за създаване на нови театрални постановки – 500 000 лева,
програма за създаване на музика – 500 000 лева,
програма за танцово изкуство – 500 000 лева,
програма за визуални изкуства – 500 000 лева.

Обявени бяха и 800 000 лева в програма "разпространение".

Междувременно, Рашидов хранеше Банов в различни медии, а Банов пък заяви, че Рашидов е "изключителен художник, но като всеки творец е човек на крайностите".

Тук някъде независимият културен сектор сякаш се разцепи на две. Едните представители на сектора негодуваха срещу МК. А другите излязоха с декларация "Долу ръцете от Банов, ние работим добре с него".

Дали работят добре с Банов или не, щеше да стане ясно по-нататък, когато започнаха да излизат класираните проекти в различните културни сфери. Но, като цяло острите думи по адрес на МК сякаш се изпариха.

Дойде лятото, болните от COVID-19 намаляха сериозно и културният живот бе възстановен. И ориентиран сериозно към концерти на открито.

Оркестри се сцепваха да свирят, за да наваксват пропуснатото през пролетта. Камерни постановки, кино на открито - културата започна да се ориентира към максимално използване на сезона, а мнозина културтрегери се включиха и в протестите срещу правителството на Борисов.

И странно - част от тях хем подкрепяха Банов с декларации, хем искаха оставка на правителството. Но това е тема за друг текст, а не за обзорен.

Някои състави поеха към небитието

Кюстендил беше пръв. Отколешната мечта на управляващите у нас културата да бъде сведена до "свободни сцени" без щатни трупи се случи най-напред в Кюстендил, където театърът изпрати цялата си трупа на борсата.

Стъпка в тази посока пое и камерният оркестър в Ямбол, който уволни своя диригент, маестро Илиевски, и гордо заяви, че ще прави ансамбъл само с ямболски кадри. Каквито няма. Преценете сами какво ще се случи там в следващите години.

В последните дни на 2020 се очертава подобна съдба и в други градове. Но за това някой друг път. А сега да продължим нататък.

Фестивали

Отложеният фестивал "Софийски музикални седмици" се случи. При това с успех. По данни на организаторите, тазгодишната посещаемост е била близка до миналогодишната.

Методиките, изработени в цяла Европа за безопасност на сцената и в публиката, сякаш сработиха при по-камерните форми, а на фестивала имаше топ концерти като например този на Диана Дамарау.

Временно забравихме за всички проблеми, свързани с културата по време на пандемия.

Софийска опера пък, в сътрудничество с район Панчарево, изнесе своите представления на сцена - понтон в езерото, където представи своята програма - Вагнер, ABBA, Карл Орф.

И когато всичко изглеждаше така, сякаш нещата отиват на добре, внезапно и рязко ни удари втората вълна (да ме прощава Мангъров, но колко па да ме прощава) и се наложиха нови мерки, при които бяха обявени рестрикции - до 30 процента заетост на залите.

А Банов изуми всички с ексцентричната си идея да нареди палатки за бързи антигенни тестове пред всички театри и концертни зали, за да може да тестваме зажаднелите за култура хора и всичко да е безопасно.

IN MEMORIAM

Уви, не се мина и без жертви. Световноизвестният оперен певец Камен Чанев се зарази с COVID-19 и почина. Малко след преждевременната му кончина негови колеги стартираха петиция, в която настояваха за временно затваряне на оперните театри. За незапознатите можем да допълним, че големите оперни и оперетни постановки изискват огромно количество участници на сцената, при което всякакви предписани мерки няма как да бъдат спазени.

Тази петиция раздели реакциите на музикалната гилдия на две и засили полемиката "за" и "против".

А междувременно онази част от независимия културен сектор, която се бе обявила в подкрепа на Банов, реши да сформира собствен съюз, начело на когото бе поставен Игор Марковски. И в чието ръководство няма нито един художник и музикант.

Годината на творческите стипендии

Така тази ужасяваща за всички ни година е на път да си отиде.

Това, което се случи с културата през 2020 година, показа няколко симптома:

- културата е последна грижа за всички управляващи в последните десетилетия
- културната гилдия е слаба, разединена и раздирана от противоречия и скандали
- културата ни има спешна нужда от реформи

Реформи, проведени спокойно, експертно, без емоции и с визия за бъдещето.

Реформи, които ще позволят в бъдеще, при подобни "нулеви" години, всички творци да са спокойни.

Дали това ще се случи - по-скоро съм песимист. Но за да не завършвам чак толкова песимистично, ще напиша и нещо хубаво.

И то е, че каквото и да стане, изкуството няма да умре.

Нали помните - 'ARS LONGA VITA BREVIS'. Животът е кратък, изкуството - вечно".

И дано никога повече хората на изкуството да не се озовават в ситуация да разчитат на държавата. Защото държавата, когато мисли за култура, се хваща за кобура.

Прочети цялата публикация