Ученик печели награди с проект за устройство, тестващо за зловредни кодове в USB

Проект за устройство, което тества за зловреден код в устройства като USB, печели награди на Иван Златанов. Дали обаче дванадесетокласникът от Национална търговско-банкова гимназия в София ще остане в България, за да го завърши, или ще продължи в чужбина.  

Проектът на Иван Златанов, анализиращ злонамереността от USB устройствата за масово съхранение при тяхното ползване, го поставя сред наградените с „Джон Атанасов“ за дебютен пробив в областта на компютърните технологии тази година. Ученикът от Национална търговско-банкова гимназия в София разказа, че разработката му е важна за сигурността на компютрите: 

"Проектът се казва „Heimdall“. Той е част от един рисърч пейпър и става дума за устройство, което тества устройства за масово съхранение, за да провери дали те са злонамерени по някакъв начин. Всички, които използват USB - флашки, външни хард дискове, подобни. Беше дискусия с моя научен ръководител и стигнахме до извода, че това е добра идея. И всъщност няма нещо такова. Поне не е широкодостъпно. Ами още в разработка, прототипизация. Взимаме различни злонамерени устройства. Съответно, тестваме, за да проверим дали то ще ги засече дали са злонамерени. А, оптимизираме също и хардуера, оптимизираме дизайна на самото устройство. Първо като цяло това е нужно устройство, понеже един огромен процент от кибер атаките стават най-често флашки. Примерно Stuxnet, Flame. Те бяха разпространи чрез флашки. И всъщност нямаха системи, които да ги тестват. И това и защото е доста интересно едновременно да се тестват и разработват, може би не офанзивни, но активни методи. И чрез тези активни методи да се тества дефанзивно устройство. Доста интересно е това да се разработват атаки, чрез които да тестваме устройството. Такъв тип атаки да могат, нали, да са все пак били прилагани някога в миналото на действителна компютърна система. За да знаем, че има нужда от защита от такива атаки. А не са чисто теоретични. Мисля, че има приложение в критичните съоръжения на компаниите в България, дейтацентрове. Навсякъде, където трябва да има ограничен достъп и не трябва да има достъп до всяка една част на съоръжението и всеки един компонент на съоръжението.  

Засега Иван Златанов не получавал предложения от компании. Но чрез системата за отворен код, в момента търси съмишленици за доразвиването на проекта:  

"Понеже е open source, проект чрез GitHub, от хора, които просто се кефят на проекта и искат да допринасят за него. След ICEF, това е един научен форум, на който бях класиран, пейпърът на самия проект беше публикуван. Явно са го прочели и им е станало интересно. Намерили са ме, в GitHub, понеже аз бях сложил линк към сорс кода на проекта; и просто се бяха свързали там, че проектът ми изглежда готини и искат да помогнат като се включат и те в разработката. Ами като за начало, ако фийдбек е положителен, ще се радвам, че съм си свършил работата. Но все пак, питам, нали, какво може да се дооправя. И съответно, когато пък получа негативен фийдбек, също много хубаво, защото това значи, че имам неща за дооправяне".  

От технологии Иван Златанов се интересува от 4-ти клас:: 

"Не мисля, че има конкретна причина. Просто ме влече".  

След матурите обаче ще се насочи или към български, или към чуждестранен университет: 

"50 на 50. Предстоят ми матури. В зависимост от техния резултат, вече висше учебно заведение. Колебая се между тук, в страната, и в чужбина. И мисля, че ми предстои да разбера. Вариантът, на който съм се спрял тук, е Факултетът по математика информатика на Софийски университет. Те имат няколко дисциплини там – компютърни науки, софтуерно, информатика. А за чужбина са главно компютърни науки и информатика. Като съм си харесал засега Щатите, Холандия, Великобритания и един университет в Швейцария. Всичко зависи от това как ще минат матурите, на кои състезания още ще ходя тази година и как ще се класирам на тях:.  

Иван Златанов сподели, че се колебае къде предпочита да учи - в чужбина или в България: 

"Доста се колебая. Тук имам много приятели, които ще останат. Тук също място за развитие. Но в чужбина може би има по-добре финансирани учебни заведения, които пък предлагат повече като бази. Там значително работят по-приложно. В самите колежи и в самите университети се работи повече по проекти, по-проектно насочено е, отколкото по-теоретично. Софийският университет също го правят. Имат доста добре развита база за проекти". 

Серия от награди мотивират Иван да продължи преследването на своите цели. Бил е финалист на международния панаир на науката и инженерството, носител е на голяма награда на юбилейния научен панаир „150 години Българска академия на науките“. Класирал се е на първо място на Националната олимпиада по информационни технологии, участвал е в и като лектор, и ментор на Лятна изследователска школа към Ученически институт по математика и информатика на БАН. Защото най- важното за Иван Златанов е да има съмишленици, с които да е и приятел, и конкурент:  

"Моите колеги и косъстезатели също се интересуват от доста малки. Някои даже са започнали преди мен - от втори и трети клас. Особено от моите връстници тази година имаше много силна конкуренция на всички състезания. На тези, на които аз съм бил, те са по-скоро научни експо-та, научни форуми, science fairs. Всеки си подготвя проекта, правим си постери и също се нареждаме в една зала и вече журито минава, обяснява ни какъв ни е проектът. Да, ние сме приятели. Ние сме, конкуренция силно казано. По-скоро сме приятели всичките в тази общност. И сме конкуренти само на състезанията. И по-скоро скоро сме friendly конкуренция, която се радва, когато другият се избута напред. В смисъл сами, просто групи приятели се бутат един друг и се развиват, съответно. 

Научният ми ръководител се казва Явор Папазов и е много добре да има кой да ти помага, като цяло, защото той през цялото време беше до мен. С идеи с фийдбек, как му изглежда устройството. Тоест, ако един човек не е запознат с какво прави, чисто технически получих помощ от него за неща, които не знаех. Други мои колеги виждам, че те също получават помощ от също толкова млади ментори. Да, менторството е много важно. За да се развива като цяло един човек, съответно, когато има едно комюнити от ментори, се развиват всички останали в това комюнити. Ще се надявам след 10 години да съм завършил, да съм се развил много повече, отколкото сега. Като не мога точно да обособя една професия. Компютърни науки и security related. Почти всяка компания има нужда от securit инженери, така че… Съответно, ако се погледна след 10 години, да се гордея със себе си".

Репортаж на Добромир Видев в предаването "Преди всички" можете да чуете от звуковия файл.  

Прочети цялата публикация