България очаква Русия да продължи с хибридните атаки на Балканите

България смята хибридните атаки като основен риск за националната си сигурност, но не посочва конкретно Русия, която се свързва с тях. В същото време отчита, че Руската федерация ще ги използва, за да забави евроатлантическата интеграция  на държавите от Западните Балкани.    Това пише в проекта на Програмата за отбранителните способности на въоръжените сили до 2032 година, която бе приета от правителството тази седмица. Крайният вариант още не е публичен.   В програмата се залага отделянето на повече средства за отбрана и формулира основните заплахи за националната сигурност в този период.    "Хибридните заплахи ще оказват все по-негативно въздействие върху националната и съюзната сигурност, като в този контекст ще се размива границата между състоянието на класически познатите война и мир. Само военният инструмент е недостатъчен за справяне с хибридните заплахи. Страните от евроатлантическата общност в дългосрочен план ще бъдат постоянни мишени на външни хибридни въздействия", се посочва в програмата.   България в последните години се проваля в противодействието на хибридните заплахи, като засега няма ефективни инструменти за борба с дезинформацията и кибератаките, които стават все повече.    "Хибридните заплахи ще оказват все по-негативно въздействие върху националната и съюзната сигурност, като в този контекст ще се размива границата между състоянието на класически познатите война и мир. Само военният инструмент е недостатъчен за справяне с хибридните заплахи. Страните от евроатлантическата общност в дългосрочен план ще бъдат постоянни мишени на външни хибридни въздействия", пише в програмата.    Освен това правителството очаква в глобален план се откроява тенденция за дългосрочно изостряне на политическото противопоставяне между демократичните принципи и ценности на държавите от евроатлантическата общност от една страна, и тези на авторитарните, тоталитарните и религиозни режими, от друга. Отново в програмата не се посочват конкретни страни.    В повечето програмни документи България запазва този дипломатичен тон. Опитите да се посочи Русия като директна заплаха завършват със скандали. Такива имаше през 2014 година, когато служебен военен министър бе Велизар Шаламанов, и през 2017 година. Тогавашният зам.-председател на ГЕРБ Цветан Цветанов коментира, че управляващите "удовлетворени от това, че се назовават нещата с истинските им имена".    Оттогава България изгони много руски дипломати заради шпионаж. Показателен бе и опита за отравяне на бизнесмена Емилиян Гебрев с вещество, сходно на Новичок, каквото бе използвано и в опита за ликвидиране на Скрипал през 2018 г., и и на Навални в края на 2019 г.    Правителството обаче системно се въздържа от това да посочи Русия като заплаха. Това обаче не пречи на премиера Бойко Борисов да използва темата за атака срещу президента Румен Радев през уикенда. Борисов критикува Радев, че не е излязъл с позиция относно задържането на руския опозиционер Алексей Навални, докато позицията на самия Борисов се изчерпва с личен негов не особено остър коментар във Фейсбук, който не е качен на правителствения сайт.  https://www.mediapool.bg/evroatlantikat-borisov-radev-da-kazhe-pozitsiyata-si-za-navalni-nyama-da-mu-se-karat-tolkova-ne-e-strashno-news317230.html   Русия и Западните Балкани    В програмата до 2032 година обаче се констатира, че "Руската федерация ще продължава с опитите си за забавяне на евроатлантическа интеграция  на държавите от Западните Балкани, като за целта ще използва хибридни инструменти за въздействие, основани на радикална националистическа и посткомунистическа идеология".   Представители на САЩ и Европа публично предупредиха, че българското решение да блокира преговорите на Северна Македония за влизане в ЕС, играе за Русия и Китай, но правителството засега не е намерило вариант как да се измъкне от тази ситуация.   "Черноморският регион ще запази конфликтния си потенциал, като не се очаква уреждане на замразените конфликти. Малко вероятно е намирането на трайно решение на украинската криза за срока на действие на тази Програма. Руската федерация ще се стреми трайно да поддържа променения след 2014 г. в нейна полза военностратегически баланс в Черно море", пише още в програмата.    Правителството залага високи разходи за отбрана    В документа е определена общата численост на Въоръжените сили, която към 2032 г. ще следва да бъде не по-малка от 43 000 души, от които 3 000 души доброволен резерв, както и финансовата рамка, според която разходите за отбрана, трябва да достигнат 2% от БВП до 2024 г. и впоследствие да се поддържат на това, или на по-високо ниво, ако икономическото състояние на страната позволява.   Подобни програми и планове често остават само на хартия, въпреки че минават и през парламента.   Ключовият момент в тази е залагането на високи разходи за отбрана. Това обаче зависи от политическата воля на следващото управление.   Целта от 2% от БВП за отбрана е формулирана отдавна, но малко страни от НАТО я изпълняват.   През 2019 година България отдели над 3% за отбрана, но това се дължеше на авансово платените над 2 млрд. лева на САЩ и "Локхийд Мартин" за новите изтребители F-16.   Тази година разходите за отбрана ще са над 1.6%.   Планираната численост на въоръжените сили пък представлява леко увеличение в сравнение с тази в досегашните документи. Реалната ситуация обаче е, че най-малко 5000 места за военни стоят незаети заради липсата на кандидати и е трудно да се обясни защо се увеличава числеността на хартия.    

Прочети цялата публикация