Нелегитимен ли е Народният съд?

Премиерът Бойко Борисов пусна пост в личната си страница във Фейсбук под заглавие „Вечна памет на жертвите на комунистическия режим“, посветен на Народния съд. Нека да видим дали този съд е бил нелегитимен.

Народният съд е създаден в съответствие с няколко решения на Великите сили от антихитлеристката коалиция по време на войната и специално по силата на чл. 5 на Парижкия мирен договор, задължаващ България да проведе такъв съд. В съответствие с тези решения правителството на ОФ приема „Наредба-закон за съдене от Народен съд на виновниците за въвличане България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея”. Създаването му е потвърдено от споразумението на четирите Велики сили от 8 август 1945 г. в Лондон и от декларация на Общото събрание на ООН от 11 декември 1946 г., както и от Женевската конвенция от 1949 г. в защита на жертвите от Втората световна война.

В международен план Народният съд е легитимен и никога никоя от Великите сили не го е обявявала за престъпен. Провеждането му става под надзора на междусъюзническата контролна комисия в София, която не е оспорила решенията му. Народният съд, който е произнесъл смъртни присъди, не е дело на „комунистическия режим“. Той е създаден от правителството на ОФ, в което компартията има само 4 министри от общо 16. Самият лидер на БЗНС Никола Петков е подкрепил създаването и решенията на Народния съд.

Ето защо, трудно може да се приеме и твърдението, че този съд не бил „съд” и че жертва на Народния съд е елитът на нацията. Вярно е, че редица от осъдените на смърт и разстреляни бивши държавници не са заслужавали такива тежки присъди. Но какъв елит са депутатите и членовете на правителствата, които приемат мракобесни и антисемитски закони, които вкарват България в съюз с нацистка Германия и обявяват война на САЩ и Великобритания, което довежда до бомбардировки над десетки български градове и села, до хиляди разрушени сгради и до смъртта на близо 1800 българи? Те са отговорни и за бруталната разправа с участниците в съпротивата срещу режима, която се наказва с нечувано беззаконие и жестокост. За отрязана партизанска глава се плащат по 50 000 лева, ятаци са избивани без съд и къщите им са опожарявани.

Пленените партизани са били разстрелвани на място. Но и изправените на съд противници на властта не са могли да разчитат на справедлив процес, защото тогавашният Закон за допълнение и изменение на ЗЗД, който между другото предвижда и смъртни присъди на малолетни, ги лишава от всякакви права. Да, осъден на смърт е известеният хирург проф. Александър Станишев, но към 9-ти септември 1944 г. той е министър на вътрешните работи и на него лично се докладва за избити партизани и ятаци и за одобрените и заплатени от министерството му възнаграждения на извършилите екзекуциите.

От Народния съд са произнесени присъди и над онези, които след Деветоюнския преврат организират и участват в избиването без съд и присъди не само на хиляди земеделци и комунисти, но и наистина на цвета на българската интелигенция. След атентата в черквата „Св. Неделя”, министърът на войната Иван Вълков издава заповед, в която пише: „Преди всичко трябва да се ликвидират най-способните и най-смелите носители на тези идеи - интелигенцията!“. Така и става, без съд и присъда и след мъчения са убити поетите Гео Милев, Сергей Румянцев, Христо Ясенов, Георги Шейтанов, журналистите Йосиф Хербст и Ана Маймункова са убити след мъчения и изгорени в пещите на полицията... На 17 февруари 1925 г. на улицата е застрелян депутатът Тодор Страшимиров, който се е осмелил да запита в Народното събрание министрите на проф. Цанков: „Вие избихте толкова интелигенти! Защо?”.

Съдебни процеси като Народния съд се провеждат в много държави след края на войната - във Франция, Италия, Холандия, Полша, Чехословакия, Румъния , Югославия, а осъдените на дълги години затвор и смърт са хиляди. Събитията около Народния съд са болезнена страница от българската история. Както и тези в периода от 1923 до 1944 г. И те трябва да бъдат анализирани обективно и безпристрастно.

Коментар на Антон Гицов за в. "Труд"

Прочети цялата публикация