Съд, прокуратура и МВР обещават на ЕС голяма борба с корупцията на цена от само 400 млн. лв.

България ще се пребори с корупцията и ще реформира ключови системи като прокуратура и МВР, но за целта трябва да получи пари от Европейския съюз. Това е тонът на родните институции, които кандидатстват с проекти по плана за икономическо възстановяване на ЕС от кризата, предизвикана от COVID-пандемията. По линия на силови ведомства и разследващи органи България е решила да иска финансиране за проекти, които от години са забатачени у нас. Сега обаче за съживяването им е намерен нов повод – пандемията. Страната ни кандидатства за над 400 млн. лв. Лъвският пай от тях се пада на МВР, което се бори за над 329 млн. лв. Висшият съдебен съвет, съдилищата и прокуратурата не пропускат шанс да поискат сериозен дял от европейското финансиране – общо 71.5 милиона лева. Срещу тези пари съдебната власт обещава най-накрая да се дигитализира, а прокуратурата да започне да се бори по-ефективно с корупцията. По-голямата част от сумата е предвидена за подмяна на буквално всички персонални компютри на магистратите и съдебните служители, изграждане на центрове за данни и защита от кибератаки. Гешев обеща здрава борба с корупцията срещу само 36 млн. лв от ЕС "Корупцията е компонент, който влияе отрицателно върху инвестициите", пише в проекта на прокуратурата, с който се настоява за отпускането на 36 милиона лева от фонда за възстановяване. Държавното обвинение обещава, че ако парите бъдат предоставени, "ще има за резултат повишаване на ефективността на разследванията на корупционните престъпления". "На следващо място ще се повиши компютърната квалификация на прокурорите и следователите", пише в проекта. От него не се разбира какво точно е пречело досега на прокуратурата да се бори с корупцията, но се казва, че новите компютри със сигурност ще помогнат. Загатнато е, че старите системи в прокуратурата водят до изтичане на информация. Прокуратурата обяснява, че изпълнението на проекта ще създаде "предпоставки за автоматичен електронен обмен на информация между ПРБ и другите антикорупционни органи в България, като КПКОНПИ, МВР, ДАНС и др." Не е ясно защо такъв обмен сега няма. Прокуратурата иска 1.9 милиона лева за доставка и инсталация на централни процесорни блокове за обработка на информацията, дискови масиви за данни (2.14 млн. лв), система за управление на техническите уязвимости (237 000 лв.), нова мрежа за пренос на данни (4 млн. лв), 4000 нови компютъра за всички прокурори и съдебни служители (4.75 млн. лв), хардуерни устройства и софтуерни пакети за платформа за управление на събития и сигурността на информацията (1.78 млн. лв.), система за защита от кибер заплахи (7.07 млн. лв.), система за защита от загуба на данни (1.66 млн.лв), системи за контрол върху достъпа до информация и защита на чувствителни данни (3 млн.лв), софтуер и мрежово оборудване за 8.9 млн. лева. От години Прекрасен пример за забатачен в МВР проект са новите лични документи с чип, които уж трябваше да са готови преди години. Обществената поръчка за изработката им бе обявена още през 2018 г., но досега не е завършена. След като най-сетне бе избран изпълнител миналата пролет, процедурата отново потъна. Според последните данни решението се обжалва пред Комисията за защита на конкуренцията, а впоследствие – вероятно и пред Върховния административен съд, което означава още забавяне. Въпреки че няма изгледи тази поръчка да приключи скоро, МВР декларира готовност да започне работа веднага, след като проектът бъде одобрен на европейско ниво. Общият бюджет на проекта е над 200 млн. лв. Близо 70 от тях или 36,2% от финансирането идват от национални източници. Останалите над 120 млн. лв. се искат от ЕС. Така има някакви шансове новите български лични документи, които по план трябваше да са поколение 2019 г. да се появят около 2023 г. Ключовият проект за нови лични документи с вграден чип е основна стъпка за евентуалното създаване на електронно правителство. Идеята е гражданите да могат да се легитимират пред институциите без да са им нужни например електронен подпис или друго средство за доказване на самоличността им. Въпреки това държавата не може да го реализира почти цял мандат. Друг "нов" проект, който МВР предлага, е за обновяването на системата на спешния телефон 112. Тези обещания също се дават от години, но реално малко се прави. Все пак, чисто формално, този проект може и да мине за изпълнен в срок. В началото на миналата година бе приета концепция за развитие на спешния телефон, която пък предвиждаше в срок от 16 месеца да се проведе обществена поръчка за модернизацията на системата. Сега МВР е намерило допълнителен аргумент – системата на 112 и съответната реакция на спешни екипи е ключова в условията на пандемия. Истината е, че тази комуникация е от критична важност и без пандемия, защото от нея зависи колко бързо и къде ще бъде изпратена линейка, пожарна или полиция. Но от МВР са заложили и на актуалност и пишат: "Ще се повиши и общественото доверие в институциите при гарантиране на превенция и защита на населението, което е важно условие за запазване жизнеспособността на икономиката в условията на пандемията от COVID-19". За реализацията на този проект се искат малко над 57 млн. лв. Те ще се харчат от силовото ведомство, както и от здравното министерство. Над 150 млн. лв. пък се търсят за доизграждането на радиосистемата на МВР ТЕТРА. Тя също е дългогодишен източник на харчове през множество обществени поръчки, но все си остава недовършена. Сега от МВР посочват, че им трябват средства за закупуване на още радиокомуникацинно оборудване и въвеждането му в експлоатация. И още за съдилищата През миналата година Висшият съдебен съвет създаде сериозен скандал при пускането на новата Единна информационна система за съдилищата. Съдии излязоха на протест срещу новата система, обявявайки, че тя е толкова тромава, че те не могат да си вършат работата. ВСС отложи пълното й въвеждане до средата на 2021 година. Въпросната система бе платена с 6 милиона лева европейско финансиране. Сега ВСС иска още 27.4 милиона лева по проект, който да надгради същата система, срещу която протестираха съдиите. Обещанието е, че този път електронното правосъдие наистина вече ще стане, всички ще могат да обменят съдебни книжа онлайн, корупцията и бумащината ще намалеят неудържимо. Документацията по проекта разкрива, че ВСС е изхарчил милиони за информационни системи, но не е купил достатъчно скенери и копирни машини, което води до невъзможност за създаването на електронни папки на съдебните дела. Ако ЕС даде още 27.4 милиона лева, ВСС обещава осигуряване на възможността гражданите и бизнесът да комуникират и обменят електронни документи със съдебната система изцяло онлайн. Като бонус се обещава създаване на система за централизирано разпределение и електронна обработка онлайн на заповедните дела и медиациите. Цената е "само" 3.8 милиона лева. Отделно на магистратите и съдебните служители се обещават 6000 нови компютъра за по 1200 лева бройката и отделно 2200 почти геймърски лаптопа за по 1800 лева парчето. Това са общо 11.1 милиона лева. Отделно ВСС иска да изгради два центъра за данни плюс архивен център за 12.5 милиона лева. Към всичко това са предвидени 300 хиляди лева за обучения на магистрати и още 200 хиляди допълнителни разходи. Към всичко това ВСС има и отделен проект за 1.3 милиона лева за развиване на Единния портал за електронно правосъдие за достъп на граждани и юридически лица до е-услуги и е-правосъдие.. Върховният административен съд на свой иска 7.16 милиона лева за развитие на своята система. Тук интересно перо е заделянето на 60 000 лева само за проучване на добрите практики. ВАС иска 850 000 лева, за да се върже със системите на ВСС и останалите съдилища. Настоява се за 3.5 милиона лева за информационен модул за обмяна на документи и 750 000 лева за система за провеждане на онлайн съдебни заседания. Съдът има нужда от 2 милиона лева за нов хардуер за съхранение на данни, които ще бъдат сложени в център за данни на ВСС и ремонти по сегашните системи.

Прочети цялата публикация